БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Claude 3.7 Sonnet Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ)

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

НАИСТИНА УМНА ЖЕНА

Ще ви разкажа за една Наистина Умна Жена.

Умът, както е известно, има различни калибри и профили: практически, научен, творчески, съобразителен, "женски", поведенчески, психологически и така нататък. Но мисля, че най-важният вид ум е този, който позволява на човека да се отнася правилно към живота.

Хората често се влюбват в някого от пръв поглед. Ние, литераторите, сме способни да се влюбим от един израз. Точно така се случи и с мене. Когато работех върху книгата "Писателят и самоубийството", се влюбих в лейди Монтегю именно от един израз.

Не, не се безпокойте, тази дама не се е самоубила, за това тя била твърде умна.

Мери била дъщеря на граф Пирпонт, родена е през 1689 година. Почти цялото си детство прекарала в библиотеката на бащиния си замък – там се намирала една от най-богатите книжни сбирки в Англия. Но в книжен червей или, както казвали в по-късни времена, в "син чорап", Мери не се превърна. От книгите научила най-важното – да мисли самостоятелно.

На младини се озовала в ситуация, доста обичайна за девойка от онова време: обикнала един, а баща ѝ възнамерявал да я омъжи за друг. При това с избраника на сърцето ѝ по някаква причина било невъзможно да се съберат. Мери решила този мъчителен конфликт с недевическа мъдрост: щом няма да има щастие, нека да има поне спокойствие и свобода. Сама избрала човека, когото можела да уважава и който обещавал да не ограничава свободата ѝ, избягала с него и се омъжила без бащино разрешение.

Сър Уолтър Монтегю също бил умен човек, заемал видни държавни длъжности и съпругата му станала украшение на лондонското общество. В нея се влюбвали, предавали от уста на уста нейните остроумия и считали за чест да си кореспондират с нея.

Нещакгтият Александър Поуп, великият поет, се влюбил до уши в Мери (очевидно, както и аз, след някоя сполучлива фраза). Пламенно признал чувствата си, а красавицата, без да го доизслуша, избухна в смях – и си спечелила враг за цял живот.

Красавицата и поетът: обидна за литераторите сцена, запечатана на известното платно на Уилям Фрит

На двадесет и шест годишна възраст Мери била сполетяна от ужасно нещастие за млада жена, а особено за красавица: шарка, която европейската медицина изобщо не можела да лекува. Лейди Монтегю оцеляла, но цялото ѝ лице се покрило с белези, а прочутите ѝ мигли опадали.

Тогава тя престанала да се появява в обществото и накарала хората да ѝ се възхищават от разстояние. По нейно настояване съпругът ѝ получил длъжността пратеник в двора на султана. В Константинопол Мери научила езика и обичаите, изследвала за първи път живота в харема и издала "Турски писма", които цяла Европа четяла с възхищение. Освен това пратеничката проучила източния метод за ваксинация срещу шарка.

Сега вече можела да се върне. В Англия избухна поредната епидемия и лейди Монтегю се заела с борба срещу нея. Започна с това, че ваксинирала тригодишната си дъщеря. После предложила да се проведе експеримент върху седем престъпници, осъдени на смърт, в замяна на обещание за помилване. Те оцелели и били пуснати на свобода. След това същият опит бил приложен върху шест сирачета от приют (така или иначе там децата мрели като мухи). Сирачетата също оцелели. Тогава кралят заповядал да бъдат подложени на спасителна процедура внуците му, страната повярвала в ефективността на лечението и епидемията била победена.

На петдесет години лейди Монтегю решила, че отсега нататък навлиза във възрастта на пълната свобода и повече няма да се съобразява с условностите. Тя се разделила с мъжа си (запазвайки с него прекрасни отношения) и започнала да живее за свое удоволствие. Пътувала, общувала само с хора, които ѝ били интересни. В биографията ѝ Луис Кроненбергер пише: "Тя мразеше досадниците, от които бягаше, и ненавиждаше глупаците, с които се караше". Трябва да кажем, че за жените лейди Монтегю нямала високо мнение, предпочитала обществото на мъжете, което не е учудващо, ако се има предвид тогавашното ниво на обичайното женско образование. "Радвам се, че съм жена – казвала Мери – благодарение на това няма да ми се наложи да имам с съпруга". Нас, белетристите, тази дама също не обичала. "Съчинителите на романи – казвала тя – нанасят на читателите двойна щета: крадат от тях и пари, и време".

Лейди Монтегю предпочитала да живее в сладостната Италия, а в родината си се върнала едва когато почувствала, че е време да умира – на почтената за онази епоха 73-годишна възраст. В края на живота си Мери признала веднъж, че не се е поглеждала в огледалото през последните единадесет години. Не е ли умница?

Ето три възрасти на лейди Мери Уортли Монтегю – на три картини.

Красавица

Умница

Щастлива старица

"Човек, който не умее да бъде доволен от себе си, изобщо никога и от нищо няма да бъде доволен" (най-известната ѝ максима).

А сега фразата, с която започна моята любов към лейди Монтегю.

Намирайки се на смъртния си одър, тя казала (това били последните ѝ думи): "Всичко беше много интересно".

Ето това се нарича правилно отношение към живота.

Следва