БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ

Превод: Claude 3.7 Sonnet Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

Глава 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

Глава 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

Глава 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

Глава 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО

(продължение)

ЙОИЛ

Трудно е да се датира Книгата на пророк Йоил. За себе си авторът казва, че е "Йоил, син на Фатуил", но нищо повече, дори не посочва времето, когато е писал. Обикновено тази книга се датира към V или IV в. пр. н. е. Във всеки случай целта на произведението е очевидна. Земята е опустошена след нашествие на скакалци, и авторът смята, че това е предзнаменование за идващи големи беди, когато Господ ще започне съд над Своя народ, освен ако хората не се покаят и не се върнат в правия път.

Нашествието на скакалците е описано много образно: "Каквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; и каквото остави скакалецът, изпояде го изедникът, и каквото остави изедникът, изпояде го унищожителят... Опустоши лозата Ми и накърши смокините Ми; обели я напълно и я хвърли, пръчките й побеляха." (1: 4, 7).

Това нашествие напомня на автора за нахлуване на армия. Той иска да убеди своя народ да се покае пред наближаващия Божи съд: "Осветете пост, прогласете тържествено събрание, съберете старейшините, всичките жители на страната в дома на Господа, нашия Бог, и викайте към Господа! Горко за деня! Защото Денят на Господа е близо и ще дойде като опустошение от Всемогъщия." (1: 14–15).

ОТСТЪПЛЕНИЕ

Израил – светлина на народите

В първата песен на роба на Исая Втори се казва, че Израил е „светлина на народите": „Аз, Господ, Те призовах в правда и ще хвана ръката Ти, и ще Те пазя, и ще Те поставя за завет на народа, за светлина на народите, за да отвориш слепите очи, да изведеш от затвора затворниците и от тъмничния дом седящите в мрак." (42: 6–7).

Тук Израил е посочен не само като народ на Господа, пазещ ценността на Неговата светлина за себе си; просветлението, на което той се наслаждава, трябва да бъде разпространено извън пределите на народа. Тази склонност към „универсализъм" (това, към което Господ призовава Израил, трябва да има ефект навсякъде) не се среща у всички автори на Еврейската библия, но е несъмнено традиционна за Исая Втори и Трети. Последният говори за синове на чужденци, „присъединили се към Господа, за да Му служат и да обичат името на Господа, да бъдат Негови слуги" (56: 6). Именно заради такива хора, езичници, обърнали се към почитането на Яхве, „моят дом ще се нарече дом за молитва за всички народи" (56: 7).

Тенденцията към универсализъм при Исая Втори и Трети е подхваната от ранните християни като апостол Павел. Той вярвал, че иноверците (неевреите, езичниците) могат да станат част от народа, избран от Господа. За християните, придържащи се към тази гледна точка, Заветът е сключен не просто с фактическите потомци на Авраам, а с всички хора, готови да почитат Бога на евреите. За християните това става възможно само чрез вярата в божествения Месия Исус.

Както вече видяхме в друг контекст, денят Господен не е за пророците ден на щастие и радост, а ден, когато Господ ще дойде да всее хаос и разрушения сред Своя народ. Така че за автора този ден е "ден на тъмнина и мрак, ден облачен и мъглив" (Йоил, 2: 2). Подобно нещо звучи, разбира се, като предсказание за ново нашествие на скакалци, които ще затъмнят небето със своите многобройни пълчища. Възможно е предишното нашествие да се разглежда като знак за по-големи беди (ще има още повече скакалци!), ако народът не се покае.

Ето какво пророкът убеждава хората да правят: да постят, да стенат, да ридаят и да разкъсват сърцата си, "и се обърнете към Господа, вашия Бог" (2: 12-13). Защото, както казва пророкът, Бог е "милостив и състрадателен, дълготърпелив и многомилостив и се разкайва за злото" (2: 13). Втората половина на книгата е много по-позитивна. Казва се, че Господ "ще пощади Своя народ" (2: 18), Той възнамерява да прати на хората всичко онова, от което толкова силно се нуждаят, но от което скакалците са ги лишили: "хляб и вино, и елей" (2: 19). Техните врагове ще бъдат отдалечени от тях, а те и тяхната земя ще бъдат възстановени. Нещо повече, враговете на Неговия народ, събрани заедно, ще бъдат подложени на съд и низвергнати, а народът на Юдея ще се въздигне, триумфиращ и славен (гл. 3).

АВДИЙ

Книгата на пророк Авдий, която съдържа само двадесет и един стиха, е най-кратката книга в Еврейската библия. За разлика от повечето пророци Авдий не проповядва срещу народите на Израил или Юдея, а срещу съседите на народа на Юдея, идумейците, защото не помогнали на Юдея, когато била нападната и унищожена. Авторът не ни казва кога е писал. Но тъй като логическата обосновка на книгата е, че Юдея е вече унищожена, и тъй като това изглежда като все още "прясна рана", може да се предположи, че книгата е писана непосредствено след началото на Вавилонския плен, някъде около средата на VI в. пр. н.е.

Идумея е атакувана открито за това, че не помогнала на Юдея в трудния момент по време на вавилонското нашествие: "В деня, когато ти стоеше настрана, в деня, когато чужденци откараха войската му и чужди влязоха в портите му и хвърляха жребий за Ерусалим, тогава ти също беше като един от тях. Но ти не трябваше да гледаш в деня на брат си, в деня на бедствието му, и не трябваше да се радваш за юдовите синове в деня на гибелта им, и не трябваше да говориш надменно в деня на скръбта им." (гл. 11-12).

Тъй като Идумея е постъпила зле, с нея ще постъпят по същия начин: "Защото Денят на Господа е близо над всички народи. Както си направил, така ще ти бъде направено; каквото си направил, ще се върне на главата ти." (гл. 15). Никой в Идумея няма да остане жив. А израилтяните ще бъдат възстановени на своята земя и на тяхната земя "ще бъде царството на Господа" (гл. 21).

В тази книга няма да намерим подобно "злорадство", каквото се процежда от Книгата на пророк Наум, която е много по-разобличаваща, но въпреки това Книгата на пророк Авдий е достатъчно обвинителна. Идумея е порицана за това как е постъпила с Юдея и заедно с това порицание ще дойде и пълното ѝ унищожение.

АГЕЙ

Кратката книга на пророк Агей, състояща се от две глави, което е необичайно за пророците, е написана изцяло в проза (вижте също Книгата на пророк Езекиил). Необичайно е също така колко прецизно е посочено времето, в което е била написана. На четири места авторът посочва точно момента, когато е получил откровение от Господа. Например в стиха, с който започва книгата: "Във втората година на цар Дарий, в шестия месец, на първия ден от месеца, Господното слово беше чрез пророк Агей към управителя на Юда Зоровавел, сина на Салатиил, и към първосвещеника Иисус, сина на Йоседек" (1: 1).

И така, събитията се случват в средата на август, 520 г. пр. н.е., по време на управлението на Дарий, цар на Персия. Авторът определя още по-точно контекста на ситуацията, като споменава Зоровавел и Исус, две ключови фигури в Книгата на Ездра. За личността на Агей не знаем нищо, но знаем, че той пророкувал за реконструкцията на Йерусалим и Храма по време на завръщането от Вавилонския плен.

Всъщност сюжетът на книгата е изграден главно около възстановяването на Храма. Ако си спомняте нашия разговор по този въпрос по-горе, според Книгата на Ездра строежът на Храма ту спирал, ту бивал пак подновяван; той отнел 22 години (537-516 пр. н.е.). Пророчеството на Агей се отнася към периода на забавяне на строителството, когато по него нямало никакъв напредък. Замисълът на книгата е да накара ръководителите да се заемат отново с работата и да я завършат.

В книгата е отбелязана позицията на някои хора, които твърдят, че още "не е време да се строи домът Господен" (1:2). Агей е недоволен от тази гледна точка. В крайна сметка хората са построили своите домове: "А вам самите време ли е да живеете в украсените си домове, докато този дом е в запустение?" (1:4). Подобно на пророците, живели преди Вавилонския плен, Агей, без да се съмнява, възвестява, че неподчинението на волята на Господа ще доведе до лишения, изпратени от Бога. В този случай наказанието ще приеме вида на суша, предизвикана от божествената сила: "Заради Моя дом, който е в запустение, докато вие тичате всеки към своя дом. Затова небето се затвори и не ви дава роса, и земята не дава своите плодове. И Аз призовах суша върху земята, върху планините, върху житото, върху гроздовия сок, върху маслото и върху всичко, което произвежда земята, и върху човека, и върху добитъка, и върху всеки ръчен труд" (1:9-11).

Зоровавел и Исус осъзнават смисъла на посланието и връщат хората към работата. В следващото откровение Господ обещава, че ще бъде възстановено предишното величие на Дома от времето на царството.

Книгата завършва с думи на утеха, отправени пряко към Зоровавел, управителя на Юдея. Господ ще унищожи царства и народи и ще възвиси Зоровавел, като го направи Свой печат. В древността пръстенът с печат, принадлежащ на официални лица, се използвал, за да подпечатват официални документи. По този начин печатът ги обличал с власт. Ако някой друг носел пръстена на официалното лице, той притежавал неговата власт. Зоровавел ще бъде като пръстен с печат на Господа и ще притежава Неговата власт: "Защото Аз те избрах, казва Господ Саваот" (2:23).

(Следва)