БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО

Превод: Claude 3.7 Sonnet Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

Глава 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

Глава 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

Глава 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

Глава 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО

В продължение на нашата дискусия за пророците на Еврейската библия е важно да се обърнем към хода на историята на Юдея. Когато стигнахме до края на историческите книги, нещата изглеждаха доста мрачно. Северното царство Израил е унищожено от асирийците през 722 г. пр. н. е., което отбелязва залеза на севера. Следвайки своята военна политика, асирийците изселили много хора от Израел, изпращайки ги в изгнание в други градове на своята империя, и заселили други завладени народи в северните територии. Тези други народи се сродили с израилтяните, така че кръвните връзки вътре в Израел били изгубени. Десетте северни племена просто престанали да съществуват.

Що се отнася до Юдея, унищожена век и половина по-късно – през 586 г. пр. н. е. от вавилонците, там нещата изглеждали различно. Имало наистина масово депортиране на населението, поне на висшите класи. Но народът на Юдея по време на Вавилонския плен се държал заедно, като създавал там общности, сключвайки по принцип бракове помежду си и запазвайки своята генеалогия. Народът, останал на своята земя, живеел практически по същия начин като преди. Както ще видим, когато след по-малко от 50 години по-късно на прокудените юдеи (които приблизително по това време или малко по-късно за първи път били наречени евреи или юдеи, тоест народ от Юдея) било разрешено да се върнат у дома, ситуацията не се различавала особено от тази, в която оставили страната. Там царял пълният хаос, последвал след катастрофите от последните ѝ дни. Но с този хаос можело да се направи нещо, поне отчасти. Завърналите се изгнаници поставили всичко в ред и народът оцелял. И той все още е жив, защото евреите днес (не само в държавата Израел, но и по целия свят) проследяват своята генеалогия чак до възстановяването на Юдея (както се наричала вече) след Вавилонския плен.

Началото на тази история е разказано в две важни исторически книги от Еврейската библия – „Ездра“ и „Неемия“.

“ЕЗДРА“ И „НЕЕМИЯ“

„Ездра“ и „Неемия“ са включени в третия раздел на Еврейската библия – „графии" или „писания" (на древноеврейски „Ктувим"). В Английската библия те са част от групата исторически книги, защото в основата им лежи последователната история на Юдея и събитията, свързани с връщането на народа от Вавилонския плен, за да възстанови Храма и град Йерусалим и да започне всичко отново, но вече не като суверенен народ, а като живеещ в страна под чуждо владичество, като единица в състава на Персийската империя.

Общи сведения

Може да си припомните, че хората от Юдея били отвеждани във валиноски плен два пъти. Първият случай бил през 597 г. пр. н. е., а след това – вторият, особено важен, през 586 г. пр. н. е. Втората депортация се случила след като войските на цар Навуходоносор Вавилонски предприели последна атака срещу град Ерусалим, като разрушили стените му и унищожили Храма с огън. Градът остана да лежи в руини, а лидерите му бяха свалени от власт. Според Еремия, който явно е присъствал лично там и е видял случващото се, вавилонците отвели в плен 4600 души. Девтерономичната история завършва с човек на име Годолия, назначен за управител на Юдея под контрола на Вавилон, и с факта, че цар Йехония бил освободен от тъмницата във Вавилон с пожизнена издръжка (вероятно добър знак за предстоящи промени).

Недалече било времето, когато се случило нещо толкова значително, че животът се променил рязко и за вавилонците, и за юдеите във Вавилонския плен. Скоро след унищожаването на Юдея персите, които вече известно време се намирали на върха на своята мощ, започнали да заявяват за себе си чрез военни акции. През 539 г. пр. н. е. те разбили в бой вавилонците и унищожили империята Вавилон. Това се случило по време на царуването на персийския цар Кир, управлявал Персия от 559 до 530 г. пр. н. е.

Кир имал свой подход към народите, които били в плен, различен от вавилонския. Политиката му се състояла в това да позволи на народите да се върнат в земите си, но да ги управляват можели само като зависими от империята. Провеждайки тази политика, той издал указ, разрешаващ на юдеите да се върнат. Обратно ги водел човек на име Шешбацар и те взели със себе си двама от своите бъдещи лидери, първосвещеника Исус и бъдещия наместник Зоровавел. След завръщането юдеите се заели с възстановяването на Храма; след няколко години те възстановили стените на Йерусалим и станали отново верни на Тората, дадена им от Мойсей. Тези събития са описани в книгите „Ездра“ и „Неемия“.

Въпросните графии са представени в Еврейската библия като една книга. До днес учените смятат, че са били написани от един автор, който е използвал множество източници, включително, което е важно, два лични дневника. В чест на главните герои на тези дневници са наречени и книгите. Ако тази гледна точка е вярна, тези книги са първите в историята на Древния Израил от наличните у нас, в основата на които стоят разкази на лидери от първо лице. Съдържанието на двете книги може да бъде представено накратко по следния начин (както ще видим, то може да не е поднесено в хронологичен ред):

• завръщане от Вавилонския плен (Ездра, 1–2; събитията се случват през 538 г. пр. н. е.);

• възстановяване на Храма (Пак там, 3–6; строителството приключва около 515 г. пр. н. е.);

• завръщане към Тората (Пак там, 7–10; Неемия, 8–9; събитията се случват през 458 г. пр. н. е.);

• възстановяване на стените на града (Неемия, 1–7, 10–13; събитията се случват през 445 г. пр. н. е.).

Завръщане от Вавилонския плен

Книгата „Ездра“ започва с указание, че в първата година от царуването си (т. е. през 538 г. пр. н. е.) персийският цар Кир издал указ, разрешаващ на народа в изгнание да се върне в Ерусалим, за да възстанови Храма. Макар той да уверява, че му е дал пълномощия Яхве (изглежда малко вероятно езичник да направи такова изявление), изследователите смятат указа, цитиран в „Ездра“ (1: 2–4), за автентичен, действително издаден от Кир, макар да е леко видоизменен от автора на книгата. И така, на изгнаниците било разрешено да се върнат у дома със своите семейства. И това станало 60 години след първото депортиране през 597 г. пр. н. е. и почти 50 години след това, което станало през 586 г. пр. н. е. Същността е следната: хората, които се връщат в родината, са предимно деца и внуци на тези, които били отведени в изгнание.

ОТСТЪПЛЕНИЕ

Цилиндърът на Кир

Един от аргументите в полза на това, че указът на Кир, споменат в книгата „Ездра“ (1: 2–4), е в основата си автентичен (дори ако текстът е бил леко редактиран от автора на книгата), се състои в това, че разполагаме с документ от самия Кир, който, както изглежда, потвърждава общия дух на указа. През 1879 г. във Вавилон бил намерен малък документ, написан върху глинен цилиндър (по форма наподобяващ бъчва). На цилиндъра можело да се прочете разказ, написан с клинопис от самия Кир (по-точно от писар, на когото Кир диктувал). В този документ Кир посочва, че когато е завладял Вавилон, почел вавилонския бог Мардук и възстановил правилния култ към него. По същия начин, както пише той, постъпвал във всички страни, които завземал. Любимата политическа практика на Кир вероятно потвърждава указа, цитиран в книгата „Ездра“ (1: 2–4). Ето какво пише Кир: "Върнах по местата им в свещените градове от другата страна на Тигър, в светилищата, които в продължение на дълго време бяха в руини, боговете, които преди живееха там. Събрах всичките им предишни жители и ги върнах в жилищата им".

Водач на завръщането бил човек на име Шешбацар, който е наречен "княз на Юдея" (1: 8). Наричайки го княз, авторът вероятно намеква, че произхожда от царския дом на Давид. Съществува разпространено мнение, че този човек е всъщност известен и като Шенацар (вж. 1 Лет., 3: 18), с други думи - че е син на цар Йехония. Казано е, че Кир върнал на Шешбацар съкровищата, които Навуходоносор откраднал от Храма по време на нашествието, въпреки че по-голямата част от тези съкровища, без съмнение, са останали някъде на друго място.

Има свидетелство, че у дома се върнали от Вавилон 42 360 души, заедно със 7337 слуги (2: 64–65). Но вероятно този брой е преувеличен. Както помните, Еремия свидетелства, че общият брой на хората, отведени в изгнание, е 4600 души. Трудно е да повярваме, че са се увеличили девет пъти само за 50 или 60 години.

Възстановяване на Храма

След като юдеите се върнали и свикнали с новите за тях условия на живот, най-важно събитие станало възстановяването на Храма. Казва ни се, че завърналите се не започнали със строителството на лежащите в руини стени на Ерусалим, а с възстановяване на свещеното култово място. Причината е ясна: отговорните след завръщането ръководители били отдадени на идеята този път "да направят всичко както трябва" и придавали особено значение на култа към Яхве като най-значим аспект от живота на общността.

Имало двама лидери на народа: първосвещеникът Иисус и новият политически лидер Зоровавел, правнук на цар Йехония. Първото им дело не било реконструкция на сградата, а построяването на олтар, на който те можели да принасят жертви (да извършват всеизгаряния) на Яхве (3: 1–6). Най-важното било да започнат отново да принасят жертви така, както се предписвало от Тората. Сградата можела да почака.

Реконструкцията на Храма започнала на втората година след завръщането от Вавилонския плен, през 537 г. пр. н. е. (3: 8), под ръководството на Зоровавел и Иисус. Разказва се, че когато положили основата, реакцията била смесена. Едни викали от радост, но мнозина, които знаели непосредствено първия Храм в целия му блясък още от времето на Соломон, плачели (3: 12). Новият Храм бил, очевидно, нищожно усилие в сравнение с това, което някога се знаело като един от най-великолепните архитектурни паметници на Леванта. Строителството на Храма ту се отлагало, ту се подновявало отново. Храмът бил завършен едва след 22 години, към 515 г. пр. н. е. (6: 15).

От лингвистична гледна точка в книгата „Ездра“ има странна смяна на езиците в средата на епизода, описващ строителството на Храма, която продължава и по-нататък в откъса, посветен на завръщането към почитането на Тората. Един откъс от книгата „Ездра“ (4: 8–6: 18) е написан на арамейски, а не на древноеврейски. Арамейският бил официалният език на Персийската империя и в крайна сметка се превърнал в език на Палестина (както римляните по-късно нарекли областта, която днес обхваща Израел и Палестина). Това бил и езикът на Иисус и неговите ученици. Той наподобявал до голяма степен древноеврейския, защото и двата езика са семитски. Езиковата промяна на това място може да се обясни с факта, че в тази част от книгата „Ездра“ се цитират официални документи, например писмото до персийския цар Артаксеркс, които първоначално са били написани на арамейски.

(Следва)