ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / ДЖЕЙМС ДЖОЙС – “ОДИСЕЙ“ (ЧАСТ II, ГЛАВА 8)

ПРЕВЕЛ: Claude 3.7 Sonnet

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН: “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9

МАРСЕЛ ПРУСТ: “НА ПЪТ КЪМ СУАН“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11

ФРАНЦ КАФКА: “ПРЕОБРАЖЕНИЕТО“ - 1, 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8

ДЖЕЙМС ДЖОЙС – “ОДИСЕЙ“ - 1; 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8; 9; 10; 11; ЧАСТ II, ГЛАВА 7

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ДЖЕЙМС ДЖОЙС (1882-1941) – “ОДИСЕЙ“ (1922)

(продължение)

ЧАСТ II, ГЛАВА 8

Действащите лица в глава 8 се намират

1. В барa на ресторант „Ормонд":

две барманки — бронзовокосата Лидия Дус и златокосата Майна Кенеди;

пиколото, нахален младеж, който им носи чай;

Саймън Дедалус, бащата на Стивън;

рецензентът на конни надбягвания Ленехан, който идва скоро, за да чака Бойлан;

Бойлан на път към Моли;

едрият Бен Долард и мършавият отец Каули, които се присъединяват към Саймън Дедалус до пианото;

господин Лидуел, адвокат, който ухажва госпожица Дус;

Том Кърнан, надут търговец на чай,

а също и двама неназовани джентълмени, които отпиват бира от халбите си,

и в заключение слепият акордьор, който се връща в края на главата за своя камертон.

2. В съседната зала на ресторанта — сервитьорът Пат ("плешивият глух Пат"), Блум и Ричи Гулдинг. Те чуват пеене в бара и Блум зърва за миг барманките.

През цялата глава се усеща приближаването на трима души, преди да се появят наистина в "Ормонд": Блум, Бойлан и слепият младеж, който се връща за камертона. Приближаващото се почукване на бастун по тротоара — неговият лайтмотив — се чува от средата на главата и почукванията се разнасят тук и там, зачестявайки с всяка страница — чук, чук, чук — и после още четири пъти. Саймън Дедалус забелязва върху пианото камертона на акордьора. Приближаването му се усеща, когато той стига до витрините на Дейли, и накрая: "Туп. Младежът влезе в самотното фоайе на „Ормонд"".

Що се отнася до Блум и Бойлан, ние чуваме не само тяхното появяване в "Ормонд", но и тяхното напускане. След като говори за коне с Ленехан, Бойлан наблюдава, отпивайки от гъстия сладък джин, как скромната мис Дус имитира ударите на часовник, пляскайки с жартиера си по бедрото си, след което той си тръгва нетърпеливо, за да отиде при Моли, но Ленехан го следва с разказ за Том Рошфорд. Докато посетителите в бара пият, а посетителите в ресторанта се хранят, Блум и авторът чуват как, подрънквайки, заминава двуколката на Бойлан; нейното движение по улица „Екълс“ е отбелязано със следните бележки: "Зън-зън двуколка дръзко издрънчава и бързо отминава" и "Двуколката горделиво препусна край пристаните, Блейзис, съвсем по негов вкус, се бе изтегнал върху гумите друс-друс" и "По „Бачълър Уок“ двуколката друсаше Блейзис Бойлан, поклащаше ергена, под слънцето, на жегата, лъскавата задница на кобилката подскачаше отпред, шибна я с камшик, друс-друс, заклатиха го колелата леко: него, изтегнал се върху топлата седалка, Бойлан, самото нетърпение и дързост пламенн" и "Край ананасовите шекерчета на Греъм Лемън, край слонската гутаперча на Елвъри издрънча двуколка". Движейки се по-бавно, отколкото във въображението на Блум, "покрай паметника на сър Джон Грей, на Хорацио еднорък Нелсън и на преподобния отец Тиоболд Матю, издрънча сега, както бе упоменато преди. Конски тръс и жега, затоплена седалка. Cloche. Sonnez la. Cloche. Sonnez la. Бавно нагоре по хълма кобилата дръпна, покрай Ротондата и площад „Рътланд“. Прекалено бавно се тътреше тя според Блейзис Бойлан, пламналия Бойлан, припряния Бойлан...“ След това „Двуколката дръзко издрънчава, по улица „Дорсет“ минава“ и ето: „Файтон под наем, номер триста двайсет и четири, кочияш Бартън Джеймс от номер едно Хармони авеню, Донибрук, в който седеше пътник, млад господин, модно облечен в костюм от шевиот, цвят индиго, ушит от Джордж Робърт Мизайъс, шивач и крояч, от номер пет Идън Кий, със сламена шапка, много модна, закупена от Джон Пластоу от номер едно улица „Грейт Брънсуик“, шапкар. Е? Това е двуколката, която задъхано дрънчи и друса. Покрай магазина на Длугач, покрай крещящите реклами на Агендат Нетаим изтопурка внушително галантната задница на кобилата“. Двуколката се наслагва върху потока на мислите на Блум, когато съчинява в ресторанта отговор до Марта: "Двуколка имаш ли?" - защото мислено Блум следва двуколката на Бойлан. Във възпаленото въображение на Блум, Бойлан е пристигнал и е започнал да се забавлява с Моли по-рано, отколкото това се случва в действителност. Когато Блум слуша музиката в бара и бърборенето на Ричи Гулдинг, мислите му са далече, и една от тях: " Косата ѝ вълнистонатежала, на талази пада, несресана, разрооо-шена" означава, че в изпреварващото събитията съзнание на Блум любовникът вече е разпуснал косите ѝ. Всъщност до този момент Бойлан е стигнал само до улица „Дорсет“. Накрая той пристига: "Двуколка джиг-джог, джиг-джог стоп. Наконтено със светлокафяви обувки, контето Бойлан със светлосините чорапи с лекота на земята подскочи. <...>

Един с пръст похлопа, друг чук-чук, с дудук потропа. Пол дьо Кок нахакано и гръмко чука със своя кок дьо кок“.

В бара звучат две песни. Забележителният певец Саймон Дедалус пее арията на Лионел "Всичко вече е загубено" от "Марта", опера от 1847 година на немския композитор Фридрих фон Флотов по италианско либрето. "Всичко вече е загубено" е в хармония с преживяванията на Блум. В залата на ресторанта, прилежаща към бара, Блум пише писмо на своята тайнствена кореспондентка Марта Клифорд — пише в същия игрив тон, който тя е задала, и поставя в плика чек за малка сума. След това Бен Долард изпълнява баладата "Подстриганото момче", която, ако се обърнем към текста ѝ, започва приблизително така:

Това беше в началото, в началото на пролетта,

когато небесата са изпълнени с птичи песни,

нотите се сливаха, отлитайки от клоните,

в Старата Ирландия свободен е напевът.

(Подстригани наричали ирландските бунтовници, които през 1798 година си бръснели главите в знак на съчувствие към Френската революция.)

Блум излиза от "Ормонд", преди да приключи пеенето, и се отправя към най-близката поща, а след това към кръчмата, където е уговорил среща с Мартин Кънингем и Джак Пауър. Стомахът му започва да къркори. "Газирана гадост, това сайдерът, пък и действа запичащо." На кея забелязва позната проститутка с черна сламена шапка и се отклонява от среща с нея. (През нощта тя за кратко ще надникне във "Файтонджийската бърлога".) Стомахът къркори Отново. "Трябва да е от сайдера, а нищо чудно и да е от бургундското", които е изпил на обяд. Тези къркорения са синхронизирани с разговора в бара, откъдето е излязъл, и накрая патриотичната беседа се слива с къркоренето в корема на Блум. Докато Блум разглежда във витрината на магазина на Лайънел Маркс портрета на ирландския патриот Робърт Емет, мъжете в бара започват да говорят за него и да пият за негово здраве; в този момент идва слепият младеж. Те цитират стихотворението на Джон Ингръм от 1843 година "В памет на падналите". "Като тебе граждани честни". Фразите, отбелязани с курсив, обрамчват вътрешните усложнения на Блум и са последните думи на Емет преди екзекуцията — тях Блум вижда под портрета: "Мореблум, мазноблум се сети сетните негови думи. Наум. Когато моето отечество заеме своето място сред.

Пръъъцц.

По-скоро е от бургунда.

Пфууу. Оооох. Пръъъ.

Нациите на света. Отзад май нии-кой няма. Тя отмина. Тогава и само тогава. Трамвай. Трам-трам-трам. Сега е моментът. Идва. Трам-рам-рам-ръм. Няма съмнение, бургундията е. Да. Едно, две. Нека моята епитафия бъде. Траааам. Написана. Свър.

Пръъъфъъърцц.

Ших.".

При целия си гений Джойс има болезнена склонност към отвратителното и това е в неговия дяволски вкус: да завърши глава, пълна с музика, патриотичен патос и душевни страдания, с пускане на газове, което свързва последните думи на Емет с удовлетвореното мърморене на Блум: "Приключих".

(Следва)