ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / ДЖЕЙМС ДЖОЙС – “ОДИСЕЙ“ (10)

ПРЕВЕЛ: Claude 3.7 Sonnet

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН: “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9

МАРСЕЛ ПРУСТ: “НА ПЪТ КЪМ СУАН“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11

ФРАНЦ КАФКА: “ПРЕОБРАЖЕНИЕТО“ - 1, 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8

ДЖЕЙМС ДЖОЙС – “ОДИСЕЙ“ - 1; 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8; 9

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ДЖЕЙМС ДЖОЙС (1882-1941) – “ОДИСЕЙ“ (1922)

(продължение)

ЧАСТ II, ГЛАВА 5

Време: След един часа.

Място: Улиците на юг от Колоната на Нелсън.

Действащи лица: Блум и няколко случайни минувачи.

Действие: От Колоната на Нелсън Блум върви на юг към реката. Намръщен човек от Асоциацията на младите християни пъха "в ръката на мистър Блум" листовка "Илия идва". Защо такава странна конструкция — "в ръката на мистър Блум"? Защото за раздаващия на листовките ръката е просто ръка, в която трябва да се пъхне нещо; това, че тя принадлежи на мистър Блум, не е съществено. "Сърдечен и непринуден разговор.

Блу… Нима аз? Не, не.

Блудният син. Кръвта на Агнеца.

Бавните му крака го понесоха към реката, четейки. Спасен ли си? Всички сме се избелили с кръвта на Агнеца. Бог вопие кръвен данък. Раждане, химен, мъченик, война, вграждане в основите, жертвоприношение, всесъжение бъбречно, олтарите на друидите. Пророк Илия иде, връща се! Доктор Джон Александър Дауи, възстановител на църквата Ционска, иде!

Пророк Илия иде! Иде! Иде!!!

Сърдечно ний да го посрещнем.".

Сега ще проследим съдбата на възванието, наричано "реклама".

Блум отива в града да хапне и близо до аукционите на Дилън вижда сестрата на Стивън: вероятно продават стари мебели. След смъртта на майка им Стивън и четирите му сестри бедстват, а бащата, стар егоист, изглежда, хич не го е грижа. Блум стъпва на моста „О'Конъл“ и гледа как кръжат чайките, пляскайки с криле. В ръката си държи все още листчето, получено от човека от АМХ. Блум смачква листчето и го хвърля от моста, за да види дали чайките ще се спуснат към него. „Илия идва, низпослан с ускорение 9.8 метра в секунда", пресмята Блум. Чайките оставят листовката без внимание.

Нека проследим бегло съдбата на темата за Илия, съдбата на парчето хартия в продължение на три глави. То е хвърлено в течащата Лифи и се превръща в инструмент, отбелязващ хода на времето. То поема на пътешествие по реката приблизително в един и половина и се движи на изток към морето. Час по-късно, леко поклащайки се, то минава по реката под моста „Луплайн“, два квартала източно от началната точка: „Една мъничка лодка, смачкан и захвърлен лист хартия, Пророк Илия иде, завръща се, носеше се плавно-плавно по водите на Лифи, мина моста „Луплайн“, стрелна се във въртопите, където водата се пени край подпорите на моста, пое на изток покрай корабни корпуси и котвени вериги, между стария митнически док и пристана на Джордж“. След няколко минути: „Покрай северната стена на пристана на сър Джон Роджърсън, покрай корабни корпуси и котвени вериги, по течението на запад, покрай малка лодка проплава смачкан на топка лист хартия, захвърлен, олюля се върху плискащите се край ферибота вълни, пророк Илия иде!“. Накрая, в началото на четири часа, то стига до Дъблинския залив: «Пророк Илия, малка лека лодка, смачкан и захвърлен лист хартия, плаваше на изток покрай хълбоците на корабни корпуси и риболовни траулери, сред архипелаг от коркови тапи, отвъд новата улица Уопинг, покрай ферибота на Бенсън и покрай тримачтовата шхуна „Роузвийн“ от Бриджуотър, натоварена с тухли». Приблизително по същото време господин Фаръл, преди да се сблъска със слепия младеж, се мръщи «срещу името на Илия, произнесено в Метрополитън хол», където трябва да проповядва евангелист.

Веригата от хора, облечени в бяло, всеки с по две рекламни табели, бавно движеща се срещу Блум около улица „Уестморланд“, е още една синхронизираща тема. Блум е потиснат от предстоящата изневяра на Моли, но умът му сега е зает с рекламата. На писоара вижда табела: "Поставянето на обяви е забранено". Някакъв веселяк е дописал в рима: "Влиянието на трипера е прекратено". Това кара Блум да се разтревожи: ами ако Бойлан има трипер? Хората-сандвичи, рекламиращи книжарницата за канцеларски материали на Уиздъм Хели, ще се появят още много пъти на страниците на книгата. За Блум те са свързани със щастливото минало, когато е работил при Хели в първите години след женитбата си.

В същата глава 5, отправяйки се да хапне нещо на юг от центъра, Блум среща своята стара любов Джоузефин Пауъл, сега госпожа Денис Брийн. Тя му разказва, че някакъв шегаджия е изпратил на съпруга ѝ подигравателна картичка: "П. п." – песента ти е изпята, тоест, няма да те бъде, свършено е с тебе. Блум сменя темата и пита госпожа Брийн дали е виждала госпожа Бюфой. Тя го пита в отговор: "Мина Пюърфой?" Грешката на Блум е предизвикана от смесването на имената Пюърфой и Бюфой, Филип Бюфой е маниерното име на автора на наградения "разказ" "Майсторският удар на Мачъм", с който Блум се е запознал, седейки в тоалетната след закуска. По време на разговора с госпожа Брийн Блум дори си спомня фраза от него. Научавайки, че Мина Пюърфой се намира в родилния дом и има трудно раждане, състрадателният Блум решава да я посети и осъществява това след осем часа в глава 11. В тази удивителна книга едното води след себе си друго. Срещата с Джоузефин Пауъл, сега госпожа Брийн, разбунва мислите на Блум за щастливото минало, когато се е срещнал за първи път с Моли, и за горчивото и непривлекателното настояще. Блум си спомня някогашната нощна разходка, когато той, Моли и Бойлан вървели по брега на Толка (в околностите на Дъблин). Тя тананикала. Може би именно тогава пръстите на Бойлан са докоснали нейните пръсти и на неговия въпрос отговорът бил "да". Промяната в Моли, промяната в тяхната любов е станала преди около десет години, след смъртта на техния малък син, който живял само няколко дни. Блум мисли да подари на Моли игленик, може би за рождения ѝ ден, на 8 септември. "Жените остро не барват. Да не се прекъсне лю". Думата е прекъсната, показвайки как се случва това. Но той не може да попречи на нейната връзка с Бойлан. "Няма смисъл да се връщам. Писано ми било. Разкрийте ми всичко писано."

Блум влиза в ресторант „Бъртън“, но там е шумно, многолюдно и мръсно и той се кани да си тръгне. Без да иска да обиди никого, дори противния Бъртън, добродушният Блум се опитва да спази нелепо учтивостта. Той „вдигна колебливо два пръста, опря ги в устните си. Очите му сякаш казваха:

— Не, няма го тук. Или не го виждам."

Търсенето на измислено лице, на претекст да напусне ресторанта, е много характерно поведение за добросърдечния и раним Блум. Тази сцена предхожда действията му в края на главата, когато се сблъсква с Бойлан и се преструва, че търси нещо в джоба си, за да не срещне погледа му. Накрая той изяжда един сандвич със сирене горгонзола и изпива чаша бургундско при Бърн на „Дюк Лейн“, където разговаря с Гагата, зает, както и останалите, с клюки за Златната купа. Наслаждавайки се на виното, което тече като „мек огън" по вените му, Блум си спомня първата целувка на Моли, дивата папрат на нос Хаут, точно над Дъблинския залив, рододендрона, нейните устни и гърди.

Той потегля отново, насочвайки се този път към Музея и Националната библиотека, където иска да намери рекламна обява в старата подвързия на „Килкени пийпъл". „На „Дюк Лейн“ един прегладнял териер се давеше с изхвърлен вмирисан кокал, жвакаше го между камъните на калдъръма, накрая го излапа лакомо. Преяде. Повърна с благодарности, след пълно усвояване на съдържанието. <...> Господин Блум го заобиколи предпазливо. Преживни животни. Започна второто."

По същия начин в библиотеката клетият пес Стивън ще бълва брилянтни литературни теории. Вървейки по улицата, Блум мисли за миналото и настоящето и дали teco в „Дон Жуан" означава „довечера" (не, означава „с тебе". — Вл. Н.). „Мога да купя на Моли една от онези копринени фусти в същия цвят като новите й жартиери." Но сянката на Бойлан и предстоящата среща, до която остават само два часа, нахлуват в мислите му. „Днес. Да, днес. Не мисли!". Той се преструва, че не вижда приближаващия Бойлан.

В края на този епизод ще отбележите появата на един второ­степенен персонаж, който ще премине през няколко глави като един от многото синхронизатори в тази книга; синхронизатори наричам хората или обектите, чието променящо се местоположение отбелязва хода на времето през описвания ден. „Сляп младеж стоеше и почукваше по бордюра с тънкото си бастунче. Трамвай не се виждаше. Иска да пресече.

— Да пресечеш ли искаш? — попита го Блум.

Слепият младеж не му отговори. Плоското му като стена лице се посмръщи. Взе неуверено да върти глава.

— Сега си на улица Досън — каза му господин Блум. — Моулсуърт е точно отсреща. Искаш ли да пресечеш? В момента нищо не минава.

Вдигна бастунчето си и трепетливо посочи наляво. Очите на господин Блум проследиха посоката и видяха, че пред Дрейго е спрял фургонът на бояджийницата. Къде съм виждал тази набрилянтинена коса (на Бойлан – Вл. Н.), като бях, тогава ли? Оклюмали коне. Файтонджията в пивницата на Джон Лонг. Утолява жаждата си.

— Да, там има един фургон — каза му господин Блум, — но е спрял. Не се движи. Ще ти помогна да пресечеш. На „Моулсуърт“ ли искаш да излезеш?

— Да — отвърна младежът. — И после на „Фредерик“. (В действителност отива на улица „Клер“ – Вл. Н.)

— Хайде — подкани го господин Блум.

Нежно подхвана тънкия кокалест лакът, после улови увисналата ръка, за да я поведе напред.

Кажи му нещо. Или по-добре не, да не рече, че се държа покровителствено. Нямат доверие на това, което им казваш. Пусни нещо тривиално.

— Дъждът ни се размина.

Никакъв отговор.

Петна по сакото му. Предполагам, че се цапа, докато яде. Всичко му е с различен вкус. Първо с лъжичка са го хранили. Ръката му е като на дете. Каквато беше и на Мили. Крехка и деликатна. Сигурно разбира как изглеждам само чрез допира на ръката ми. Дали има име. Фургон. Дано не закачи с бастуна си краката на конете, задремали след тежкия ден. Точно така. Знае да внимава. Винаги зад бик и пред кон.

— Благодаря, сър.

Разбрал е, че съм мъж. По гласа.

— Така добре ли е? Първо завий наляво.

Слепият младеж взе отново да почуква по бордюра и продължи по пътя си с бастуна напред“.

И така, около един и половина Блум се среща с госпожа Брийн; скоро след това те виждат лудия Фаръл, който минава покрай тях с широки крачки. След като хапва при Берн, Блум се отправя към библиотеката. Именно тук, на улица „Доусън“, той помага на един сляп младеж да пресече улицата и продължава пътя си на изток, към улица „Клеър“. Междувременно Фаръл, след като минава по улица „Килдър“, стига до площад „Мериън“, обръща се назад и се сблъсква със слепия младеж. "Когато мина под зъболекарските прозорци на господин Блум (друг Блум – Вл. Н.), поклащащата му се връхна дреха някак грубо перна тъничкия почукващ бастун и гордо продължи нататък, след като бе шибнал едно безжизнено тяло. Слепият младеж обърна болнавото си лице подир крачещия силует.

— Бог да те порази — изсъска му злобно, — който и да си! По-голям слепец си и от мене, проклет копелдак!"

Така се срещат слепотата и безумието. Скоро „близо до магазина на Бродбент" вицекралят ще задмине слепия младеж, отивайки на откриването на благотворителен базар. Малко по-късно почукването на бастуна ще очертае обратния път на слепеца на запад, към ресторант „Ормонд", където е настройвал пианото и е забравил камертона си. Приближаващото се „чук-чук" ще чуваме през цялата осма глава; времето на действието в нея е около четири часа следобед.

(Следва)