АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ / „ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА“ / ПРИЛОЖЕНИЕ / НЕЩАСТНИЯТ ФРОЙД

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Claude 3.7 Sonnet

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

"ПРЕДИСЛОВИЕ": 1; 2; 3; 4 / Глава I МОЗЪКЪТ НА ИСУС И МОЗЪКЪТ НА САТАНАТА / Глава II ПОЖАР В ТЕАТЪРА НА УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ / Глава III ЗАДНИК-2 / Глава IV ДЕЦА НА УЖАСА, ВНУЦИ НА КОШМАРА / Глава V МЪРШОЯД – ТОВА ЗВУЧИ ГОРДО / Глава VI ДИАМАНТЕНАТА ТУХЛА / Глава VII ИЗОБРЕТЯВАНЕ НА ЛЮБОВТА / Глава VIII КАМЪК В ЛАПАТА / Глава IХ ДЕНЯТ НА ИЗГУБЕНАТА ОПАШКА / Глава Х ГЕНЕРАТОР НА ГЛУПОСТТА / Глава XI ПЛАНЕТАТА НА ТЪПИТЕ / Глава XII ЧЕРНАТА КОМЕДИЯ НА МОЗЪЧНИТЕ ПОЛУКЪЛБА / Глава XIII НАХЛУВАНЕ НА РАЗУМА / Глава XIV ПТИЧИТЕ ПРАВА НА РАЗУМА / Глава XV ДОБРЕ ОХРАНЕНА ХИМЕРА / Глава XVI ВЕЛИКАТА МОЗЪЧНА ПУСТИНЯ / Глава XVII ЖИВОТНО, УПРАВЛЯВАНО ОТ ЛЪЖА / Глава XVIII МЕХАНИКА НА ГЕНИАЛНОСТТА / Глава XIX ПОСЛЕДНИЯТ ГЕНИЙ

ПРИЛОЖЕНИЕ

АНТРЕКОТ МИХАЙЛОВИЧ ДОСТОЕВСКИЙ / РОДИНАТА КАТО УСЛОВЕН РЕФЛЕКС / МЕХАНИКА НА ВЯРАТА / ДЯДОВЦИТЕ НИ СА ВОЮВАЛИ / ПОВЕЛИТЕЛИ НА МОЗЪКА / ОПУШЕНИ НА ДИМ ПРЕДЦИ / МНОГОЛИКАТА ЗОЯ / ОРЕЛЪТ ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ И САБЛЕЗЪБИЯТ КРЕМЪЛ / ВЕЖЛИВИТЕ ОРКИ

"ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ПРИЛОЖЕНИЕ

НЕЩАСТНИЯТ ФРОЙД

В края на XIX век Зигмунд (Сигизмунд Шломо) Фройд започнал да формулира вече своето фантазно учение. Неговата сила се състояла (преди всичко) в изключителната ласкателност на идеите на фройдизма за човечеството.

(Както виждаме, във фолклора на обикновения човек фройдистката терминология заема и днес доста почетно място.)

От Фройд хората не без удоволствие научили, че тяхното мислене има в основата си тайни порочни механизми, че се управлява от някакво всесилно "подсъзнание", както и от "силите на безсъзнателното". А още едно приятно откритие било, че всички тези загадъчни процеси се поддават на регулиране с помощта на т. нар. "психоанализа".

За пазара на парамедицинските услуги по онова време тази теория била най-подходяща стока.

Работата е там, че Европа се научила вече да "нервничи". Тя установила, че съществува "психика" и търсела достойно приложение за нея.

Първоначално на мода излезли припадъците и продължителните истерии. След това, с развитието на психиатрията, станал известен обширен списък с невротични депресии и публиката се научила бързо да страда от онези от тях, които свидетелствали за "фина душевна организация".

Разбира се, особено старателни били дамите. Но и сред мъжкото население малцина можели да си позволят "нервно здраве". Това се възприемало като предизвикателство към обществото, лош тон и пряко доказателство за примитивност на индивида.

Класическата психиатрия, разбира се, не била готова за епидемията от душевна изтънченост.

И точно тогава се появил доктор Сигизмунд Шломо с неговата „психоанализа".

Според една от версиите той оценил правилно „клиничния пейзаж" и неговите финансови потенциали. (Те наистина били великолепни.)

Нещо повече, умният и наблюдателен Сигизмунд знаел вече добре колко скучна и оскъдна е съдбата на физиолога академик, отдаден на своята „чиста" наука. Участта на обикновения „доктор" не била по-добра. Спокойното загниване в статута на квартален лекар не влизало по никакъв начин в плановете на Фройд.

Той не можел да не види как от всички страни се протягат портфейли и портмонета, предназначени за този, който би могъл да направи лечението на „душата" не по-малко вълнуващо от нейното притежаване.

Разбира се, Фройд откликнал на този зов. Той лесно превърнал академичния си багаж в суровина за многозначителни фантазии и забавно шарлатанство.

Но точно това било нужно на публиката. Изтощена от подигравките на материалистите над вечните ценности, тя изисквала от неврологията чувствителен привкус на нещо непостижимо. Фройд осигури този привкус и улучел „десетката".

Впрочем, всичко не било толкова линейно. Очарователното шарлатанство на психоанализата вероятно никога не би украсило скрижалите на медицинската история, ако не бил C₁₇ H₂₁ NO₄.

Разбира се, сега е трудно да разберем кой е бил в по-голяма степен автор на идеите за "подсъзнанието, безсъзнателното и психоанализата" – Фройд или този (общо взето) центнер кокаин, който, започвайки от 1883 година, доктор Зигмунд Шломо погълнал, инжектирал, втрил във всичките си лигавици, употребил назално, клизматично и дори под формата на капки за очи.

Човек, запознат с основите на физиологията на мозъка, трудно може да бъде заподозрян в измислянето на подобна фантазия като "подсъзнанието". А Фройд не просто познавал физиологията, а я познавал добре. И преди своя кокаинов период написал няколко доста добри статии, включително и за медицинската енциклопедия на Нотнагел. Така че, най-вероятно истинският създател на фройдизма все пак не е самият доктор, а C₁₇ H₂₁ NO₄.

(Впрочем, кокаинът, поради известни причини, не можел да заяви своето авторство и всичките лаври се паднали изключително на Зигмунд Фройд.)

Между другото, (ако се съди по всичко) именно постоянното кокаиново опиянение попречило на Фройд да забележи онова съществено откритие, което направил случайно през 1884 година. Изпитвайки върху себе си кокаина, изпратен му за изследвания от фабриката „Мерк“ в Дармщат, той изпробвал силната му настойка върху роговицата на очите си и открил способността на cocainum да парализира рецепторите, включително и болевите.

Малко по-късно откритието било присвоено от Карл Колер, който именно въз основа на неясната статия на Фройд в „Heitlersche Zentralblatt für Terapie" (където описва личните си усещания) въвежда в оперативната офталмология метода на кокаиновата анестезия на роговицата, с което започна "нова ера" в очната медицина.

Тази ситуация вбесила Фройд за дълго време и (по всяка вероятност) детонирала пълния му разрив с физиологията и медицината. Впрочем, той никога не забравил омагьосващата сила на научната терминология и продължил да жонглира с нея.

Нещо повече, заради търговската тежест на научните регалии, доктор Зигмунд Шломо е безуспешно номиниран единадесет пъти за Нобелова награда.

Но по същество цялото му учение (както по собствено признание на Фройд, така и по факт) няма връзка с научните познания, които притежава. Освен това, той нееднократно споменава, че "най-добрите си ученици е намерил сред немедиците" (Ф. Вителс "Фройд, неговата личност, учение и школа" 1925 г.).

Нобеловият лауреат Питър Медауар се изказва навремето за Фройд като за "грандиозната измама на XX век". Но Медауар, заслепен от академичното презрение, по всяка вероятност все пак сгрешил.

Няма нищо грандиозно в учението на Фройд. За съжаление, в него няма изобщо нищо, достойно за споменаване.

Фройд дълго време предизвиквал справедливо раздразнение сред биолози, физиолози и невролози, докато времето не го смъкнало "три етажа по-долу"от науката, сред масово-развлекателните дисциплини като езотериката, астрологията и психологията.

(Следва)