ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО - XI

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude 3.7 Sonnet и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: I; II; III; IV; V; VI; VII; VIII; IХ; Х

„ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО“ в „Библиотека на Павел Николов“

XI.

Първото сражение с турците. Последствията. Таен гръцки комитет. Смъртта на Марко войвода.

Като пристигнаха благополучно ония изровени пушки, а така също и първата дружинка, при всичките мъчнотии наново изпратихме добитъци за нови пушки. Понеже не изнасяше на комитета да тегли разноските на дружинките, поради гръцките спънки те се и забавяха, и понеже дружинки се наемаха сами да отиват на свой риск по оръжие, комитетът само веднъж плати на първата дружинка. След големи мъчнотии добитъците, натоварени с патрони и пушки, повторно успяха да се върнат благополучно.

В това време, докато беше Чакаларов в Гърция, стана първото сражение в Костурско на 11 срещу 12 февруари в с. Шестеово между турската жандармерия (организирана сган арнаути, бивши разбойници, за да гонят пак разбойници) и нашата чета в състав от 6-ма души. Бяхме тръгнали за Шестеово - тъкмо се разпределихме в селото в две къщи. Кузо отиде на свиждане при учителката Василка Иванова, на която беше годеник. И Петров, който беше във втората къща, си отишел у дома (той е от същото село). На пътя от Сетомо за Шестеово бяха ни съгледали турци, които чакали с хрътки за лов. Те ни следили, проводили в Костур известие и от там със проводили жандармерия. Преди да съмне ни обадиха, че аскер иде. Скоро се събрахме и тръгнахме да излезем от другия край на селото. Но ненадейно гръмнаха пушки и падна Кузо, който вървеше напред, ранен в десната ръка и продупчен в гръдния кош в слабините. Той само с револвера в ръка се затича в първата къща и се затваря. Турците го подгонват. Ние не виждаме Кузо, понеже беше на 30 крачки пред нас.

Единият ни другар, Кирияко, успе да избега още при първия гърмеж от селото. Останахме ние четирима — аз, Петров, Кольо и Наке. Взехме позиция. Един турчин пада съвсем близо до нас. Зададе се и втори турчин и пада тай също. От нашите наместо падна Наке. Кузо, ранен, в една къща, искали да го преместят в друга къща, но като видял, че е тежко ранен и че ръката му е счупена, пожелали да го преместят в съседната къща, гдето живееше годеницата му, учителката. Тук той решава да се самоубие, а и тя същото решила и те се самоубиват, като затворили вратата на стаята. На другия ден турците разкриха вратата и ги намериха убити. Ние се прикрихме в една къща, в едно скривалище, като дадохме две жертви Наке и Кузо. Турците убиха и двама души от селската стража, та всичко четирима. Петров беше се измъкнал та бяха вече се събрали от селата Кономлади, Турие, Поздивища и пр. до 60 души въоръжени и бяха стигнали до Черновища 2 часа до Шестеово. Но като бяха разбрали, че всичко е свършено, върнали се назад. Москов беше писал и на другите села да бъдат готови за помощ, но не стана нужда.

Иванчо подробно беше изказал за всичките убийства, извършени от комитета до тогава, в следствие на което се освободи и набеденият по Касъмовото убийство Хюсеин бег. Стана явно и Сотировото убийство, както и убийството на Трайков в Косинец и пр., и сега всички убийства вече взеха да се приписват на комитета. Понеже от друга страна бе се узнало, че Иванчо и бинбашията взимали рушвет, затова турците освободиха без присъда около 40 души затворени в Корча, между които бяха и най-първите комитетски работници, даже и убиецът на Касъма между тях, Вас. Бекяров.

След случката в Шестеово двете чети се сгрупираха заедно и вървяхме вече с Москова. Срещна се Поп Трайко с Коте, опрости му всичко и го надума да отиде да действува с четата си в Преспата, да не бърка в нашия район, да не прибира отцепници, които за престъпления, извършени у нас, бягат при него, изобщо един временен компромис с него се постигна. Понеже поради нашите организационни работи много се спирахме, по два дена в едно село, четата, която вървеше с нас, бездействуваше, а това зле се отразяваше върху момчетата. Затова решихме да отделим четата под войводството на Митре Влашето, посвободно да се движи, а ние да се занимаваме по селата с организационни работи. Петров след случката в Шестеово се отцепи от нас, недоволен от своето подредено положение, защото трябваше да иска позволение от мене, да иска отпуск и пр., а той имаше връзки с жени, та нашият контрол му тежеше. Той се отцепи и се присъедини към Коте. А ние по морални въпроси бяхме строги, особно по отношение към жените. Един път, в с. Брайчино в Преспата, уж случайно домакинът изпуснал револвера и право в главата на Петрова, от което Петров и умря (през май месец 1902).

Чакаларов още в Гърция беше узнал, че Коте е във връзки с гръцкия владика. Ние отначало не вярвахме, но сетне се убедихме и пак мислехме да го премахнем, но пак не стана.

Аз и Чакаларов пак поведохме половината чета в Корещата, а Москов и Митре в Пополе.

В с. Поздивища тогава беше се устроил таен гръцки комитет. Селяните ни донесоха, че влади-ката им обещавал, че безплатно ще им се дадат гръцки пушки, че гръцка чета ще дойде и пр. Аз с Чакаларова гледахме да хванем нишките на тоя нов комитет. Чакаларова щял в Гърция да го убива един пратеник на тоя комитет - Георги Гямчето, но Чакаларов усети това и о време избяга. Затова ние заедно с Чакаларова хванахме Георги Гямчето и поп Илия от Поздивища, ядката на гръцкия комитет в това село. Една нощ, на 5 май, измъкнахме поп Илия от къщата в гората Лисец, гдето му казахме, че ще бъде наказан с смърт. Той написа една изповед и проклятие до гръцкия владика, в което признава, че е заслужил да мре. Призна се и той, па и Георги Гямчето, че е бил изпратен от него да убива Чакаларова.

След тази екскурзия, понеже нямахме пари, решихме да заловим един гъркоман Аристотел Лумбуров в Костур, голям богаташ, родом от Дъмбени. На него беше изпроводена разписка и не беше я изплатил. Нашата чета се нагърби с тая работа. Намерихме за добре да пратим Поп Трайкова в България, да се срещне с Делчева, за да ни се изпрати едно лице, което разбира от военното изкуство. А в това време Делчев от България беше изпроводил Попова и Калканджиева за войводи с няколко момчета. Поп Трайков беше ги срещнал в Атина. Понеже Поп Трайков беше и болен (килав) отиде в София, гдето го оперираха.

Ние пък на 31 май успехме да заловим Аристотела на пътя между Тръстеник и Капещица. Убихме двама конни заптии, които го придружаваха. Заловихме го с жена му и с дете на 1 1/2 год. Те, като чуха пушките, много се изплашиха. Жената беше арнаутка, изплаши се много. Чакаларов им говори по арнаутски, па и момчетата по гръцки, та се поуспокоиха малко. Подкарахме конете им, те разбраха по пътя, че сме комити и още повече се успокоиха. Доведохме ги на „Вълканова чешма" в Смърдешката планина. Там ги пазеше стража. Един от кираджиите с тех беше се отървал и обадил в Биглища, от гдето мюдюринът с потеря се дигна (60 души) де ни гони. Ние бехме 13 души. Два часа преди да се съмне, застигна ни потерята. Напразно гърмеха турците, вечерта очистихе прохода. Ние решихме да ги пуснем и двамата, мъж и жена, понеже беха младоженци, а пък требваше да оставим жената в гората. Той обеща да проводи доброволно една сума, която в същност не проводи. Малкото детенце врекаше, та беше опасно за четата да се пътува с него.

След тая случка прибрахме се с Москова да заловим пътя в Ресенско, за да освободим Павел Христов, когото прекарваха в Битоля, но не успехме. Научихме се, че Попов не можел да мине границата и че се издавили в реката. Пратихме куриер с 10 лири, но и куриерът биде затворен. Между туй Поп Трайков в София, като се научил за нещастието с Попова, че се издавили, определил с Делчева нови войводи, именно Георги Папанчев от Сливен, от школата на запасните офицери, и Никола Андреев от Мокрени. Те беха направо тръгнали и към 2 юлий пристигнаха в Костурско.

(Следва)