АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ / „ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА“ / ПРИЛОЖЕНИЕ / ВЕЖЛИВИТЕ ОРКИ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Claude 3.7 Sonnet

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

"ПРЕДИСЛОВИЕ": 1; 2; 3; 4 / Глава I МОЗЪКЪТ НА ИСУС И МОЗЪКЪТ НА САТАНАТА / Глава II ПОЖАР В ТЕАТЪРА НА УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ / Глава III ЗАДНИК-2 / Глава IV ДЕЦА НА УЖАСА, ВНУЦИ НА КОШМАРА / Глава V МЪРШОЯД – ТОВА ЗВУЧИ ГОРДО / Глава VI ДИАМАНТЕНАТА ТУХЛА / Глава VII ИЗОБРЕТЯВАНЕ НА ЛЮБОВТА / Глава VIII КАМЪК В ЛАПАТА / Глава IХ ДЕНЯТ НА ИЗГУБЕНАТА ОПАШКА / Глава Х ГЕНЕРАТОР НА ГЛУПОСТТА / Глава XI ПЛАНЕТАТА НА ТЪПИТЕ / Глава XII ЧЕРНАТА КОМЕДИЯ НА МОЗЪЧНИТЕ ПОЛУКЪЛБА / Глава XIII НАХЛУВАНЕ НА РАЗУМА / Глава XIV ПТИЧИТЕ ПРАВА НА РАЗУМА / Глава XV ДОБРЕ ОХРАНЕНА ХИМЕРА / Глава XVI ВЕЛИКАТА МОЗЪЧНА ПУСТИНЯ / Глава XVII ЖИВОТНО, УПРАВЛЯВАНО ОТ ЛЪЖА / Глава XVIII МЕХАНИКА НА ГЕНИАЛНОСТТА / Глава XIX ПОСЛЕДНИЯТ ГЕНИЙ

ПРИЛОЖЕНИЕ

АНТРЕКОТ МИХАЙЛОВИЧ ДОСТОЕВСКИЙ / РОДИНАТА КАТО УСЛОВЕН РЕФЛЕКС / МЕХАНИКА НА ВЯРАТА / ДЯДОВЦИТЕ НИ СА ВОЮВАЛИ / ПОВЕЛИТЕЛИ НА МОЗЪКА / ОПУШЕНИ НА ДИМ ПРЕДЦИ / МНОГОЛИКАТА ЗОЯ / ОРЕЛЪТ ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ И САБЛЕЗЪБИЯТ КРЕМЪЛ

"ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ПРИЛОЖЕНИЕ

ВЕЖЛИВИТЕ ОРКИ

(рецензия на последния „Хобит“)

Всяка екранизация на художествена литература е добра поне с това, че ни позволява да не четем тази литература.

Екранизацията на Толкин е двойно по-добра, защото ни позволява да не четем цялото му творчество и без излишни загуби ни запознава с концентрата на художествената човешка култура.

Работата е там, че в литературния "котел" на Толкин са сварени и изварени Шекспировците, Толстоевците, Стендаловците, както и безброй всякакви "малки принцове", спартанци и червени шапчици. По същество, всичко, което трябва да знаем за културата на homo, се е поместило много компактно в епопеята за глупавите джуджета. При това в доста вкусна пропорция.

След което идва Питър Джаксън и произвежда това, което може да се нарече "кинематографична канонизация" на Толкин.

В резултат от това историята за пръстена на всевластието, драконите и големите уши на елфите (част от която е този филм), се превръща в една от визитните картички на човечеството. Към това може да се отнасяме както искаме, но фактът трябва да бъде признат. Вероятно няма нужда да привеждаме като доказателство касовите приходи на епопеята, както и рекордните медийни и обществени резонанси, които тя предизвика.

Как се случи така, че "глупостта за джуджетата" завладя толкова лесно света, потъпквайки попътно разпятията, кринолините и наполеонците, вече е късно да се обсъжда. Това се случи.

Да, несъмнено за успеха на филма допринесоха безумните пари на неговия бюджет. Но нека отбележим, че от цялата "голяма" литература, само естетиката на Толкин успя да накара продуцентския клан да похарчи стотици милиони долари. За нищо друго просто никой не би ги дал.

Разбира се, парите се върнаха с лихвите.

Както отново се оказа, дори в Русия джуджетата са по-симпатични от белите офицери, по-романтични от разстреляните царе и по-обичани от всякакви Февронии [1].

Касовите мерки, както и да го погледнем, остават единственият обективен критерий за успех в киното.

„Хобит-3“ е точно такъв случай, когато успехът и влиянието на явлението правят излишно обсъждането на неговите кинематографични достойнства или недостатъци. Затова да мерим „Хобит“ с обичайната рецензентска мярка е също толкова абсурдно, колкото например да се рецензира падането на метеорита Чиксулуб.

Разбира се, метеоритът може да бъде упрекнат за неравностите по краищата на образувания от него стокилометров кратер или да му се направи забележка за мащабите на пожарите и разрушенията, причинени по негова вина. А може да се възхищаваме на способността му да разцепи литосферните плочи и да "задейства" дремещи вулкани.

Но... по правило, много големият метеорит е безразличен към критиката и глух за възторзите. Остава ни само да оценим причинените от него разрушения и да се опитаме да отгатнем за какви нови форми на живот неговото падане е отворило път. (Според една от палеонтологичните версии именно метеоритът Чиксулуб е изпратил динозаврите на оня свят, което позволило развитието на бозайниците).

Разбира се, толкиновата епопея на Джаксън е поредният удар върху цялата идеология и "уникалната" същност на "руския свят". Явления от такъв мащаб като "Властелинът на пръстените-Хобит", акумулирайки и отчасти култивирайки образци на европейската естетика, обикновено са безмилостни към постиженията на аборигените. Те просто ги смазват и ги заместват успешно.

За Русия с нейната "велика култура" се оказа отново, че няма какво да противопостави на джуджетата на Толкин. За драсканиците, които се наричат "съвременна литература", в този контекст е смешно дори да се споменава, а "класиката" днес се намира в състояние на окончателно отмиране.

Разбира се, тя не би спечелила в тази битка. Просто защото войната и мирът на Билбо Бегинс успя да разкаже за човека повече и по-добре, отколкото войната и мирът на Толстоевите герои.

Красивият западен авантюризъм на Толкин и неговият култ към абсолютната свобода ще бъдат винаги по-актуални от страстите на нафталиновите персонажи в руската литература, живеещи в покорност пред тронове, религия, нелепи традиции и фалшиви идеи.

Особено днес, когато според всички признаци в Русия свършва отново времето на чиновниците и настъпва времето на негодниците.

Което всъщност е неизбежно. В продължение на дълго време много тънко (до прозрачност) нарязаните парченца от родината се разпределяха само сред чиновническото стадо. В това имаше, разбира се, свой чар, защото се осигуряваше някакъв ред. Стадото имаше едно-единствено задължение. Да дъвче родината така, че населението да не чува. Но то не се справи дори и с това. То не само че дъвчеше твърде шумно, но и започна да се оригва из цялата страна.

Изглежда, че свършиха с дъвченето. Пръстенът ще трябва да бъде хвърлен отново в Ородруин.

Появата на хобита в Русия съдържа само една загадка: защо поповете, черносотниците и другите комисари на казионната духовност направиха такъв скандал с окото на Саурон над Москва?

Цялата страст, похабена в борбата срещу невинния трик на рекламата, би трябвало да бъде насочена срещу наистина смъртоносния за тях факт на появилия се пореден "Хобит" във всичките кинотеатри на "руския свят". Но тук очевидно нямаха никакви шансове и решиха да се задоволят с малкото. С това, за което им стигнаха силиците. И забраниха "окото". А съвсем напразно.

Патриотите би трябвало вероятно да преодолеят културологичната си плахост, да яхнат ситуацията и да използват образите на орките за успешна пропаганда на своята идеология.

Защото именно орките, като никой друг, демонстрират способността да отдават целия си потенциал за нуждите на военно-промишления комплекс. Те са готови безумно и радостно да издъхват с хиляди по бойните полета. Несъмнено техните портрети биха станали най-доброто украшение в класните стаи за военно-патриотична подготовка.

Нещо повече, именно орките олицетворяват учтивостта в онзи смисъл, който днес, в Руската федерация, се влага в тази дума.

БЕЛЕЖКИ

1. Феврония Муромска – руска светица.

(Следва)