АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ / „ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА“ - 5

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

"ПРЕДИСЛОВИЕ": 1; 2; 3; 4

"ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

Глава I

МОЗЪКЪТ НА ИСУС И МОЗЪКЪТ НА САТАНАТА

На Исус Христос му провървяло. По негово време не проучвали мозъка след смъртта. Не отваряли и не изследвали дори най-скандалните трупове.

А напразно.

Трябвало само три минути да се поработи със скалпел и пет минути с флекс, за да се получи пълна представа за свойствата и произхода на загадъчния мъртвец.

Защото в онази епоха всеки мошеник можел да наговори за себе си каквото си поиска. Много модно било да се представяш за месия, за пророк или за божи роднина.

Месианският бизнес бил чудесен, но опасен. Претенциите за родство с бога най-често завършвали с голям древноеврейски скандал.

Но понякога умелите успявали да се превърнат в голяма култова фигура. А след това да се наредят в местния или даже в световния пантеон.

Винаги в резултат от появата на всяко ново божество за всички започвали и нови неприятности. Но обикновено те бивали локални и бързотечни.

А Исус надскочил всичките си колеги по „небесно занаятчийство“, като се превърнал завинаги в истинско бедствие.

Лъвове по арените се давели с фанатици с изтекъл срок на годност. В огъня пращели астрономи. Умножавали се праведниците, проповедите и въшките. Почти двадесет века нещастният homo бил принуден да търпи, да вони и да вярва.

Лъвовете и астрономите можели да бъдат спасени с една грамотна патоанатомична експертиза. Тя лесно би установила какъв в действителност е бил Исус.

За съжаление, не я направили.

Но днес можем да поправим грешката, допусната преди 2000 години.

До ДНК на християнския бог нямаме достъп. (Неизбежно би я запазила туринската плащеница, ако не беше нарисувана през XIV век.)

Но ние разполагаме напълно с неговия мозък. А той е способен да ни разкаже абсолютно всичко за своя носител.

В гънките, ядрата и вентрикулите са регистрирани всичките способности и възможности на подчинения му организъм.

Всички свръхестествени или аномални свойства на личността ще бъдат представени и с аномалии на нервната система.

Ще напомня, че нито едно животно не може да има никакви качества освен тези, които се определят от структурата на неговия мозък и неговия геном.

Да, трябват умения за „прочитане“ на мозъка.

Но 125 упорити личности, от Алкмеон до Павлов, направили това „четене“ лесно и приятно занимание.

Технически всичко става много просто.

Като се има предвид, че най-чистите експертизи са именно експертизите след смъртта, на фигуранта най-напред трябва да му се създадат условия за бърза кончина.

След това трябва да се вземе скалпела, после да се отдели кожата от костите на челото и слепоочията и по линията малко над веждите да се направи кръгово разрязване на черепа.

Ако всичко е извършено правилно, главата ще се отвори лесно, като табакера.

Ще се покаже главният мозък. Той трябва да бъде изваден, фиксиран и изследван.

Разбира се, да се разреже горната част на черепа на Исус и да се изучи съдържанието би било доста любопитно.

Но и мозъкът на неговия конкурент, тоест на Сатаната, представлява не по-малък интерес.

Прословутите рога на дявола също не са проблем за опитния анатом. Кръговото разрязване на главата може да започне именно под тях.

Разбира се, двамата герои са измислени и са фантазии. Но некротичните петна, оставени от пръстите на тези фантазии по гърлото на човечеството, са напълно реални.

Впрочем, всичко това няма никакво значение. Фантазията се обработва толкова успешно, колкото и истинския мъртвец.

Възниква един въпрос.

А защо, впрочем, да навираме скалпели в измислените глави на магове и богове от древността?

Обяснявам.

Те сами са се натиснали.

Не може да олицетворяваш безнаказано някаква тайна.

Освен това ние говорим за главните и най-влиятелните възпитатели на човечеството.

Като измислили Христос и Сатаната, хората получили абсолютно неограничена възможност да концентрират своите представи за невероятни и изключителни личности.

Ако трябва да търсим някъде най-сочните примери за гениалност, то на първо място е в техните черепи.

Категорично важно е и това, че именно тази двойка се смятала за дистрибутор на уникални свойства и способности.

Ще отбележим, че и двамата предлагат т. н. гениалност в замяна на т. н. „душа“.

Това, че и двамата фигуранти са измислица – не играе никаква роля.

И Исус, и Сатаната са станали неволно шишове, на които нанизват всичко загадъчно и ирационално.

До голяма степен благодарение на библейската двойка и до ден днешен съществува увереността в това,че разумът има свръхестествен или поне необясним произход.

Тази загадъчност създала и отгледала много производни: душа, интуиция, спиритизъм, окултизъм, личност, ясновидство, екстрасенсорика, пророчество, езотерика, когнитивизъм, синестезия, психотерапия, духовност и пр., пр., пр.

Това са все родствени явления, имащи общ произход и огромно влияние. Би ми се искало да разгледаме едновременно и тях.

Тук е логично да пуснем науката от веригата. По идея тя сама отдавна би трябвало да я скъса и да умъртви тези произведения на вярата.

Но не бива да се самозалъгваме.

Науката отдавна вече не е боец.

В най-добрия случай е страхлив оръженосец, готов на предателство във всяка една минута. Да разчитаме на нея не си струва дори при най-дребни разработки. А когато срещне изпечената, добре костюмирана духовност, тя веднага подвива опашка.

Да си припомним, че през XVIII век първото публично изнасилване на църквата изобщо не било извършено от науката, а от издевателската публицистика на Ламетри и Холбах. А науката в това време се потяла страхливо над „мелкоскопите“ („мелкоскоп“, рус. шеговито, точен превод „дребноскоп“, тоест „микроскоп“ - бел. П. Н.), правейки се, че няма никакво отношение към хулиганството на Жулиен Офре и Пол Анри.

Впрочем, страхливостта и лицемерието на науката трябва да бъдат разбрани и простени. Тя има тежко детство и драматична биография. Фараоните тъпчели с нея мумиите, а римските папи я горели на клади.

Когато фараоните измрели, а папите се уморили, с науката се заели генералите. Те заставили нещастницата да пакости с много големи бомби.

Разбира се, от всичко това можеш да се побъркаш. Което между другото тя и направила.

Впрочем! (за да не забравим)

Т. н. „светци“ в католичеството и православието са около 25 000 на брой. Техните останки се пазят грижливо от църквата.

В мощохранителници, ковчези и реликварии откриваме кръв, пот, сълзи, мляко, крака, ръце, глави, ребра, пръсти, коси, нокти, зъби, сърца и стомаси на апостоли, мъченици и преподобни.

Но ако искате да погледнете техния мозък, сред 12 милиона такива артефакти няма да намерите нищо.

Нито един реликварий не съдържа поне половин изсушена мозъчна гънка на светец.

Впрочем, отвлякохме се от нашата тема.

Да се върнем към нея и да продължим.

Възможността да се поровим в мозъчните полукълба на Исус или Луцифер изглежда нещо съблазнително, но нереално.

Не е така обаче.

Днес можем да направим детайлен анализ на мозъка на всяко същество. Дори ако това същество е чиста измислица и никога не е съществувало в реалността.

Няма никакъв проблем да наредим една до друга „стъклениците с мозъка“ на всички приказни персонажи – от Йов до Снежанка.

(Да бродим по ръба на делириума е отделно удоволствие. Но тук, уви, не можем да го изпитаме. Всичко е много ежедневно и скучно. Всичко е в рамките на академичната физиология на централната нервна система и на щатната сравнителна анатомия.)

По какъв начин можем да изучим мозъка на едно измислено същество?

Сега ще обясня.

За по-разбрано да вземем отначало баналния вариант с отварянето след смъртта на един напълно материален череп.

За тази цел еднакво е пригодна главата на китайски гимнастик или на руски цар.

Личността не играе никаква роля. Главното е формалинът да е пресен.

Разрязваме, изваждаме мозъка, фиксираме го и го нарязваме.

След като го разровим и изучим, можем безпогрешно да опишем както поведението на неговия носител, така и всичките му особености до възрастта, здравето и навиците.

Размерите на полукълбата, ядрата, и другите структури ще ни доложат всичко за неговия притежател. Възможни са грешки, но малко вероятни.

Работата е в това, че връзките между нюансите на поведение и мозъчните субстрати са много добре известни.

Мозъкът, особено мозъкът на млекопитаещите, е конструкция до най-голяма степен логична и примитивна.

В нея няма никакви загадки.

125 упорити учени са се потрудили отлично, като не оставили по темата нещо тайнствено или спорно.

Като проучим вентрикулите, гънките и мозъчния ствол, с голяма степен на достоверност можем да нахвърлим биологичния портрет на този, който е носил това стопанство в черепа си.

Със социалния портрет ще бъде малко по-сложно, но като цяло всичко също се получава. (С изключение на незначителни нюанси, като формата на мустаците на субекта или неговите политически възгледи.)

Надявам се, че това е разбираемо?

Прекрасно.

И така, ние разгледахме „прекия“, обичайния вариант. По анатомията и физиологията на мозъка ще реконструираме лесно поведението на неговия носител.

Но може да се извърши и обратното действие.

Като знаем поведението на даден персонаж, можем лесно да изградим неговия главен мозък. А след това да го изследваме и да направим окончателното съждение за природата на неговия носител.

Начинът на хранене и на живот, половите потребности, терморегулацията, реакцията на дразнители, etc, etc, позволяват да се направи реконструкция на съдържанието на всеки череп.

Разбира се, подобен трик е възможен само в такъв случай, ако за даденото същество се знае много.

Нашият случай е именно такъв.

Благодарение на произведенията на теолози, „евангелисти“, демонолози, философи, литератори, библеисти, живописци, иконописци и инквизитори имаме предостатъчно факти. И за рогатия, и за разпънатия.

Несъмнено те трябва да бъдат очистени от приказната позлата като „възкресения“, „непорочни зачатия“ и явяване сред пламъци от сяра.

Тези приказки се разхождат по всички религии и не са специфични свойства именно на нашите герои.

„Изцеленията“ и „възнесенията“ са стандартен сос, с който се поднася практически всеки нов бог. За древноримските клошари (първите християни) сосът бил важен, но той отдавна е изгубил своя смисъл и се е вкиснал.

И това олбаче, което остава след премахването на позлатата, е достатъчно за детайлна реконструкция.

Ще напомня, че я създаваме на основата на общоизвестни същности, на индивидуалните качества както на падналия ангел, така и на неговия сладникав опонент.

Известно е как двамата са плакали, как са се хранели, предвижвали, размишлявали, облекчавали и са показвали фокуси.

Ние знаем какво ги е натъжавало и какво ги е радвало.

Всичките тези факти лесно се преизчисляват в архитектурата на мозъчните полукълба.

Те са напълно достатъчни, за да се събере безупречно точна мозъчна конструкция.

А тази визуализация ни дава правото на окончателни изводи за природата и произхода на нашите герои. Всичко се се завърта в кръг. Изводите започват да се проверяват помежду си.

Уви!

Като отворим рогатата повърхност на черепа на Сатаната, откриваме най-обикновени полукълба.

А също така най-обикновен мозъчен ствол и и скучен малък мозък. С други думи – това е мозъкът на homo в неговия стандартен комплект.

Нищо извънредно. Както впрочем и у Исус.

Хм.

А репутацията на тази двойка предполага нещо съвсем друго.

В съответствие с нея мозъкът и на Исус, и на Сатаната би трябвало да имат радикални аномалии. Например „трето полукълбо“. Друга електрохимия.

Гънките на сатанинския мозък би трябвало да образуват числото 666. Нещо повече, те би трябвало да хвърлят искри и да димят.

А мозъкът на Исус да е оформен като великденски козунак. И посипан с пудра захар, марципани и ядки.

Изобщо, иска ни се техните мозъци да ни дадат поне някакъв анатомичен „знак“.

Но такъв няма. И това е странно.

Защото всички свръхестествени свойства трябва да са осигурени физиологично. И регулирани.

Птицечовките например притежават електрорецепция. А прилепите – ехолокация.

Даже тези съвсем обикновени дарования имат своите анатомични субстрати. При прилепите това са особените размери на коликулите, а при птицечовките – конфигурацията на темпоралните зони.

А в основата на наистина свръхестествените възможности трябва да има и свръхестествен мозък.

Ние нямаме никакво основание да рисуваме на нашата двойка особено съдържание на черепите. Аномален мозък изобщо не можем да получим.

Няма основание да се говори нито за електрорецепция на Исус, нито за инфрачервено зрение на Сатаната.

Да не говорим за нещо повече.

Техните мотиви, подбуди и реакции веднага издават в тях притежатели на типичния мозък на млекопитаещите животни от разред примати, подразред тесноноси.

Да, със съвсем прилична шестслойна мозъчна кора, в която са се зародили и вкоренили комплекти от условни рефлекси. Но всеки от тези рефлекси е ясно обвързан с конкретна култура и има разбираем, чисто човешки произход.

Като у всеки друг homo, мозъкът от подобен вид свидетелства за пълна зависимост на „умствената работа“ и „безсмъртието на душата“ от състоянието на чревния тракт, от ритъма на кръвообращението, от работата на мускулите и т. н.

Нашите любимци са също толкова физиологични, колкото и техните поклонници. Съответно тяхното съзнание може да бъде лесно променено от който и да е халюциногенен боклук. А също така от алкохол, мухоморки и марихуана.

Техният мозък е беззащитен пред хлорпромазина, скоростните атракциони, болката и ритмичната музика.

А диацетилморфинът изобщо може да вие въжета от нашите герои, променяйки тяхното поведение по най-скандален начин.

Наркотичното буйство в изпълнение на Исус или Сатаната би изглеждало, разбира се, ефектно.

Но! Това е вече лирика. Ние пак се отвлякохме.

И така.

Няма никакви съмнения – пълнежът на двата черепа имат еволюционен животински произход.

С други думи, в главата на Исус откриваме... мозъка на този, който го е измислил.

Както и в главата на Сатаната.

Уви и ах.

Какво може да ни убеди в друго?

Какви качества биха ни заставили да внесем корективи в мозъчните полукълба на тези момчета?

Нищо особено. Достатъчно би било едно малко чудо.

Но не от „комплекта“ на митологията, а несъмнено чудо, което не може да бъде оспорено.

За промяната на конфигурация на техния мозък се изисква поне нещо, което е абсолютно неуязвимо за скепсиса. Еднакво убедително както за мистика, така и за циника.

Например демонстрация на способността да се разхождаш през времето и в I век да имаш тези знания, които са се появили едва през ХХ век.

Не е задължително Исус да рецитира наизуст вълновото уравнение на Шрьодингер.

Достатъчна е каквато и да е дреболия.

Например газова запалка. Или етикет от химическо чистене, забравен върху хитона.

Дори намек за някое от тези неща би позволил да се разглеждат рогатия и разпънатия като носители на свръхестествени свойства.

Но и това го няма.

От рамките на знанията през тяхното време никой от тях не е излязъл.

Върху всички приключения на Исус стои скучен печат: измислени от човек, живял през II-III век.

Но да оставим Исус с неговата равинска досада. Дори любознателният мошеник Сатаната, както „се родил“ в карцера на архаичните понятия, така и живял в него до угасването на своя образ.

Квантовата механика през XIII век не открил, обратната страна на Луната не описал, антибиотик от джоба си не извадил. Даже джобове нямал.

Тъжно зрелище.

Но няма нищо сензационно.

Всичко е обяснимо.

Измисляйки поредния бог или демон, човекът е можел да извая неговия образ само от своите собствени представи. А те в онова време били доста бедни.

Така че е безсмислено да търсим в Исус или Сатаната не само свръхестествена съставка, но и каквото да е нещо универсално, еднакво пригодно за всички епохи.

Да. Печално.

Но ние не бързаме да захлопваме капаците на техните черепи и да връщаме на място кожените ивици.

Тези момчета може да ни потрябват пак. Нека да полежат и да си проветряват главите.

Баналността на мозъчните гънки на нашата двойка погребва безвъзвратно надеждите за тайната и „душата“.

Но за това богатство не съжалявам.

Дяволът и неговият опонент бяха последна възможност да избягам от написването на този трактат.

Защо обаче е нужен той, ако има стабилна, уважавана доктрина, която обяснява всичко?

Според нея гениалността има свръхестествен произход. И не може да бъде разчовъркана със скалпел.

Няма защо да се доближаваме до нея с детерминизма и физиологията.

Както и до самия мозък.

Според тази доктрина безжичният Исус просто приема небесен уайфай.

За приемник по принцип може да служи всяка част на тялото. Не непременно мозъкът.

Съща е и историята със Сатаната.

Двамата могат да раздадат този уайфай по свое усмотрение.

Като награда за много лошо или за много добро поведение.

Благодарение на тази практика функционирали такива устройства като „Л. Д. ВИНЧИ“, „И. Кант“, „Й. Бах“, etc.

Върху гениалността можем да поставим печат „ignoramus et ignorabimus“ (не знаем и няма да узнаем) и да се успокоим.

Но не!

Обикновеното отваряне на черепите на най-отявлени „гении“ погребало надеждата да се напусне тази тема.

Всичко се оказало много даже „разчовъркано“. И еволюционният път на „гениалността“ ще се наложи да бъде установен. Както и истинската ѝ природа.

Това е досадно, но не е сложно.

Удивително е защо още никой не го е направил.

Ами защото няма кой да се заеме с този въпрос. На науката, разбира се, той не е по силите.

Естествено, тя би могла да подхвърли нови входни данни. Но даже обикновеното търсене на факти по темата е преустановено. „Рудниците“ са изчерпани. Основните факти са извлечени и пуснати в употреба. А научните джуджета са се изродили и са станали съвсем дребни.

Три дисциплини, подхранващи нашата тема, тоест антропологията, палеоантропологията и физиологията на мозъка са излезли от мода още през 70-те години на ХХ столетие. Както се полага, бяха предадени за академичен скрап.

Разбира се, някой все още се рови в тях, но без „пламъче“ и всякакъв резултат. Което не е удивително. Защото годините на труд в тези области се награждават само с аноректални хемороиди.

(Следва)