КИРИЛ ГРИГОРОВ (ПЪРЛИЧЕВ) / СРЪБСКИЯТ РЕЖИМ И РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ (1912-1915 ГОДИНА) – 8

До тук, който е следил този блог, знае, че публикувахме книгата на Кирил Григоров Пърличев, син на нашия именит възрожденец Григор Пърличев и деец на македонското освободително движение, „Сръбските жестокости в Македония (1912-1915)“. Цялата публикация може да видите ТУК.

Това е обаче част от по-голямата книга на Кирил Пърличев „Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915 година), която започваме да публикуваме от днес след превръщането на наличния PDF файл с ABBYY FineReader 15 в текст и редактирането на текста от стария правопис към съвременния.

ДО ТУК: ПРЕДГОВОР

ГЛАВА ПЪРВА: 1. Хуриета и балканската война от 1912 година; 2. Българските революционни чети — партизански отряди в помощ на съюзнишките сръбски войски против турците; 3. След привършване на военните действия и настаняването им в Македония сърбите неприязнено се отнасят спрямо българското население; 4. Населението реагира още от първия ден. Изложения до българското правителство и българския цар; 5. Междусъюзнишката война и последствията ѝ: открито преследване на всичко българско — език, училища, черкви, учители, свещеници, владици, граждани, селяни; биене, затвор, заточение, конкретни случаи.

ГЛАВА ВТОРА: 1. Въстаническо движение в Дебър — Струга — Охрид.; 2. 3. 4. Прогонване на сръбскитe войски и установяване българска революционна власт. Фронтът на въстаническите боеви сили. Водителитe на въстанието.

КИРИЛ ГРИГОРОВ (ПЪРЛИЧЕВ) / "СРЪБСКИЯТ РЕЖИМ И РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ (1912-1915 ГОДИНА)" В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА ВТОРА

5. Изстъпления на сърбите при потушаване на въстанието.

Въстанието, избухнало два месеца след Букурещкия договор в Югозападна Македония, имаше всички признаци да остане само едно смело движение, предприето срещу един нов незаконен и лош господар; то бе силен израз на народната омраза, която Сърбия вся в душите с извършеното вероломство, със своя проявен грабителски инстинкт за чужда земя и с нечовешко третиране на чуждото за нея население. При обстоятелствата, при които избухна този въоръжен протест, не можеше да се очаква от него по-друг изход от оня, който действителността наложи. Практически и непосредствено благоприятни за въстаналото население резултати нито са били допускани от водителите му, нито бяха възможни. Всичката смисъл на това движение си остана в това, че то бе не само въплътено презрение към носителите на новото робство в Македония, но и заслужен урок, отправен към всички, които изрично насърчиха или безмълвно одобриха несправедливото дело, извършено с Букурещкия договор спрямо българския народ.

Прочее, въстаническото движение трябваше тоя път да претърпи несполука и въстаниците - да понесат всичките последствия от своята смела, но неблагоразумна акция. Сърбите получиха навреме силни подкрепления, които, хвърлени на фронта срещу несравнено по-малочисления противник, направиха безполезна всяка негова по-нататъшна съпротива. Въстанието биде потушено, а въстаниците, отстъпили пред превъзходящите сили на противника, трябваше да се спасяват с оръжието си, очаквайки по-благоприятни обстоятелства.

Сърбите победоносно се върнаха отново в местата, от които бяха прогонени. И...тежко на победения!

Първа жертва на тяхната победа стана селото Вeлгощи. Това село бе претърпявало доста нещастия и бедствия в турско време, през време на Илинденското въстание от 1903 г. то бе даже опожарено от турците. Но това, което му било орисано да преживее от освирепелите сърби след тяхното повторно завръщане, е невероятно по своята жестокост. Сърбите знаели, че велгощани са се били срещу тях. Те знаеха, че Антон Шибаков е от това село. И макар, че нито Шибаков, нито другарите му могли след несполуката да стоят в селото си, все пак повилнелите сърби, не можейки да намерят него и другарите му, стоварили своята отмъстителност върху беззащитните жители от селото. И пристъпили към действия. Събрани били всички останали мъже от селото, наредени един до друг на малки редици и от всеки пет души бил изкаран по един и застрелван. По тоя начин застреляни били 12 души.

Велгощи можеше да послужи за сръбски пример и назидание на Охрид: отмъстени донякъде с пролятата българска кръв в това село, те не прибегнаха към поголовно клане в Охрид. Но и тук били издадени задочно много смъртни присъди на забегнали бунтовници, сринали се къщите на П. Чаулев и Милан Матов, незабелязано били погубени някои видни турко-албанци, осъден бил и пратен на екзекутиране гражданина Иван Алчев, защото заел длъжност във временното управление през сръбското бягство, но намушкан успял да избяга от ръцете на джелатите си, а Мишев, в дома на когото била намерена една ловджийска пушка, бил вързан и бит по немилостив начин в присъствието на жена му и децата му. Освен това като се изключат мнозината граждани, които в момента, когато сърбите бяха обърнали своята артилерия към града, успяха да избягат с лодки към Албания, застреляни са моментално и без всякаква присъда: учителят Димитър Иванов от Охрид, свещеник Георги П. Ангелов от село Слатино, Иван Дойчинов от Охрид, Христо Байрамов от същия град, Стоян Гълъбов от с. Велмей, Лазар Григоров, бивши учител от с. Велгощи, Коста Лятков от с. Велгощи и мнозина турци. Всички младежи от града, които по липса на лодки и лишени от възможността да хванат други пътища, за да избягат, имаха нещастието да останат тук, бидоха веднага арестувани и обречени да бъдат осъдени на смърт. Но откарани в Битоля, те могли да спасят живота си срещу една сума от петстотин лири турски. Градските свещеници Георги Икономов, Георги Бъндев, Иван Савев, Петър Рибаров, Хараламби Донев, Антон Автов, Ахил Карадимчев и дякон Георги Снегаров, които през време на бунта против сърбите се молеха заедно с народа за тържеството на правдата, сега бяха подхвърлени на двумесечен арест и силни морални изтезания.

Изтезаван е бил Васил Маленков, загдeто е прикривал въстаници. А къщите на воеводата П. Чаулев и неговите роднини Яким Чаулев, Григор Чаулев и Ленка Чаулева били ограбени и от основи разрушени. А ожесточението на сърбите не било по-малко и спрямо населението на Дебър и околията подир възвръщането им тук, засилени сега с пристигналата от Скопие Шумадийска дивизия. Разрушение, грабеж, обезчестяване, изгаряне на всички села и изтребление на населението, взело участие в бунта, - това са даровете, с които новонастанилата се сръбска власт щедро наградила местните жители. Тогава всички деятели и участници във въстанието били принудени да напуснат масово града и околията и да се преселят в Албания, а голям брой невинни българи и албанци били живи заравяни.

Дебър и Дебърско представлявали грозна картина на сръбското опустошение. Градът бил почти разрушен. Селата опожарени и обезлюдени, имотите разграбени, - всичко било обърнато на пепелище.

(Следва)