четвъртък, август 22, 2024

ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 25

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3; ОТКЪС 4; ОТКЪС 5; ОТКЪС 6; ОТКЪС 7; ОТКЪС 8; ОТКЪС 9; ОТКЪС 10; ОТКЪС 11; ОТКЪС 12; ОТКЪС 13; ОТКЪС 14; ОТКЪС 15; ОТКЪС 16; ОТКЪС 17; ОТКЪС 18; ОТКЪС 19; ОТКЪС 20; ОТКЪС 21; ОТКЪС 22; ОТКЪС 23

ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ОТКЪС 24

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 14 март 1890 г.

„Императорското посолство във Виена довежда до знанието на статс-секретаря Гирс това, че австро-унгарският представител в София съобщава на министъра на външните работи, че като че ли между книжата, намерени у арестувания поручик Колобков, са се оказали писма на драгомана на нашето русчукско консулство, съ­държанието на които има връзка с делото на майор Паница.

Предвид това, че на г-н Якобсон нееднократно е било поръчва­но за предаване на господата Паница и Колобков някои сведения по известното дело, императорското Министерство на външните работи има честта най-покорно да моли Ваше Превъзходителство да благоволи да запита г-н Якобсон за съдържанието на гореспо­менатите негови писма, намерени у поручик Колобков, и въобще за формата и реда на неговите връзки с назованите Паница и Ко­лобков по въпроса за назначаването на императорски комисар в България. Горепосочените сведения няма да откажете, почитаеми господине, да ми съобщите по телеграфа.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 15 март 1890 г.

„В отговор на секретната телеграма от вчерашна дата относно съдържанието на намерените у поручик Колобков писма имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че зачисленият към императорската мисия драгоман на нашето русчукско консулство на направеното му запитване ми отговори, че съдържанието на го­репосочените писма, адресирани на името на арестувания в Русчук поручик Колобков, се отнася повечето към въпроса за взетата от последния доставка на оръжие за българската армия. А по въпроса за заговора против принц Кобургски и българското правителство г-н Якобсон писмени връзки с майор Паница и поручик Колобков не е имал. На последния понякога е предавал сведения устно за съ­общаване на г-н Паница. Що се отнася до височайшето назначение на генерал Домонтович за императорски комисар в България, тези сведения не са могли да бъдат съобщени, на софийския военен ко­митет на основание на това, че телеграмата на Ваше Превъзходи­телство за горепосоченото назначение е получена в императорска­та мисия чак на 20 януари. В същия ден аз поръчах на г-н Якобсон да извика от Русчук в Букурещ поручик Колобков, за да му се съ­общи лично за пристигането в Белград на императорския комисар към 30 януари. Но г-н Колобков преди пристигането си в Букурещ на - 22 януари, е бил арестуван в Русчук. По такъв начин сведения­та за височайшето назначение на императорски комисар в Бълга­рия не са съобщени и до този момент.“

Шифрована телеграма на директора на Департамента на държавната полиция до императорския посланик в Бу­курещ от 28 април 1890 г.

„Завеждащият агентурата на нашата тайна полиция в Париж ме уведоми, че пребиваващите в Париж руски емигранти Юдка Рапопорт и Владимир Бурцев, последният под името Исак Лефшиц, имат намерение да пристигнат в Русия с цел да извършат покуше­ние над живота на свещената особа на Господаря Император. От съобщенията на действителния щатски съветник Росковски се вижда, че споменатите емигранти имат намерение тайно да преми­нат нашата граница или през Австрия, или пък през Румъния. Предвид на това г-н Росковски е командировал подведомствени нему чиновници на тайната полиция в Австрия и Румъния, на кои­то Юдка Рапопорт и Владимир Бурцев са лично известни.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да не откажете на командированите в Румъния чиновници на нашата тайна полиция Вашето благосклонно съ­действие в залавянето на гореспоменатите злоумишленици. Заед­но с това добавям, че чиновниците на парижката агентура са снаб­дени с открити листове, издадени им от нашето посолство в Па­риж, които на общо основание трябва да бъдат представени в им­ператорската мисия в Букурещ.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 30 . април 1890 г.

„Вследствие на съобщение на директора на Департамента на държавната полиция от 28 на този април, № 4279, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да разреши на касата на императорската мисия да даде заемообразно от сумата на окупационния фонд за сметка на Департамента на тайната полиция на водещия се към нашата агентура на тайната полиция в Париж поручик Милевски пътни и други разходи в раз­мер на 20 хил. фр. за негово пътуване по служебни дела в Българя, Турция и обратно през Сърбия.“

Секретно писмо на руския императорски посланик в Бу­курещ до директора на Департамента на държавната по­лиция от 10 май 1890 г., №172

„Почитаеми господин Петър Николаевич, началникът на Азиат­ския департамент със секретна телеграма от 30 април на тази го­дина моли императорската мисия за даване от сумата на окупаци­онния фонд, заемообразно за сметка на Департамента на държав­ната полиция, 20 000 фр. на пребиваващия сега в Букурещ агент на тайната полиция поручик Милевски, командирован от действител­ния статски съветник Росковски за наблюдение над руския социа­лист Владимир Бурцев, намиращ се в Белград

Г-н Милевски между другото ми предаде, че му е поръчано, ако е възможно, в София да организира конспирация против някои ли­ца, стоящи начело на управлението в България, и главно против самозвания княз принц Кобургски.

От сведения, доставени в императорската мисия, се вижда, че у руския поданик артилерийски поручик Колобков, арестуван в Рус­чук в качеството на съучастник по делото за заговора на майор Па­ница, е намерена преписка между споменатия руски офицер и статския съветник Мишченко, отнасяща се до външно наблюдение над действията на руските социалисти, пребиваващи в България.

Не е неизвестно на Ваше Превъзходителство, че с отзоваването на императорските представители в България защитата на нашите интереси и покровителството на руските поданици, пребиваващи в Княжеството, са поверени на германския дипломатически агент в София и подведомствените му консулски агенти. За голямо съжа­ление германските представители в България не само че не оказ­ват на нашите .поданици дължимото покровителство, но явно по­ощряват действията на незаконните власти в Княжеството и в ущърб на нашите интереси поддържат изкуствено създаденото австро-унгарско влияние в България.

В императорската мисия постъпват жалби от руски търговци, временно пребиваващи в България по търговски дела, против на­силствените действия на тамошните власти и преследванията, на които подлагат всеки от руските поданици.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да преустанови за известно време пътуването на поручик Милевски из България. Ако пребиваването на спомена­тия чиновник в България Вие, почитаеми господине, намерите за необходимо, то благоволете да направите разпореждане за снабдя­ване на г-н Милевски за времето на пребиваването му в Княжест­вото с френски паспорт.

Приемете, почитаеми господине, уверение в съвършеното мое уважение и също такава преданост.“

Секретно писмо на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 11 май 1890 г., №173

„Почитаеми господин Иван Алексеевич, завеждащият агентурата на тайната полиция в Париж е командировал в Румъния подве­домствени му чиновници на тайната полиция, на които е възложе­но задължение за преследване на руския социалист Владимир Бур­цев.

Покрай прякото задължение действителният щатски съветник Росковски е поръчал на един от подведомствените му агенти - жандармерийския поручик Милевски, по време на пребиваването на последния в България да оказва своето съдействие на лица, из­вестни и съвършено благонадеждни при предполагаемо организи­ране на конспирация против някои от българските управници и главно против самозвания княз принц Кобургски. В крайни и нуж­ни случаи поручик Милевски може да предаде на лицата по указа­ние на нашия генерален консул в Константинопол избухливи бом­би, изобретени в Париж от пиротехника Федоров.

Не одобрявайки пребиваването в Княжеството на наши агенти от тайната полиция, със съобщение от 10 този месец, № 172, по­молих директора на Департамента на държавната полиция да пре­установи за известно време пътуването на поручик Милевски. Ако по разни други съображения действителният щатски съветник Дурново намери за необходимо да командирова свои агенти, то те трябва да бъдат снабдени с френски паспорти, избягвайки трудно­то за руските поданици покровителство на германските представи­тели в Княжеството.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да съобщи на Департамента на държавната полиция, че до развръзката на скроеното от български­те незаконни управници дело на майор Паница и неговите съучаст­ници следва да се въздържаме от ново организиране на каквито и да е заговори в България. Заедно с това смятам за свой дълг да обърна Вашето благосклонно внимание, почитаеми господине, на неспособността на българите за активни действия и следователно не трябва да се разчита на благоприятен резултат от евентуално употреба на избухливите бомби, изобретени в последно време в Париж.

Най-покорно моля Ваше Превъзходителство да приеме увере­ния в моето съвършено уважение и също такава преданост.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 30 май 1890 г.

„Директорът на Департамента на държавната полиция моли да предадете на поручик Милевски незабавно да се отправи към Галац и там да се уговори с тулченския агент Федоров за залавянето на Бурцев в Константинопол. За доставяне в императорската ми­сия на френски паспорти е направено надлежното разпореждане.“

Секретно съобщение на завеждащия агентурата на тайната полиция в Париж, действителния щатски съвет­ник Росковски до руската императорска мисия в Букурещ от 7юни 1890 г., №479

„Изпращайки, приложени, задгранични паспорти, издадени от френските власти, имам честта най-покорно да моля императорс­ката мисия да благоволи да направи разпореждане за предаването на същите на командированите в Румъния агенти на парижката агентура на тайната полиция и за последствията да не откажете да уважите с уведомление императорското посолство в Париж.“

Секретно писмо на директора на Департамента на дър­жавната полиция до императорския посланик в Букурещ от 11 юни 1890 г., № 5325

„Почитаеми господин Михаил Александрович, с писмо от 10 май, № 172, на Ваше Превъзходителство бе благоугодно да ме из­вести относно неудобството от пребиваване в България на агенти­те на Държавната полиция, снабдени с наши задгранични паспор­ти.

В поверително писмо до министъра на вътрешните работи статс-секретарят Гирс, основавайки се на съобщение от 11 май, № 173, на императорската мисия, не одобрява инструкциите на действиталния статски съветник Росковски по отношение предаването на избухливи бомби, изобретение на г-н Федоров, на някои от бъл­гарите. Предвид неспособността на българите за активни действия и бдителния надзор от страна на княжеските власти над лицата, принадлежащи към опозиционните партии, министърът на външ­ните работи намира за целесъобразно за известно време да се ог­раничаваме само с оказване на съдействие на българските емиг­ранти, пребиваващи в Константинопол и Белград, при изпълнение на приетите от тях задължения.

Напълно споделяйки мнението на Ваше Превъзходителство за настоящото протичане на делата в България, най-покорно Ви мо­ля, почитаеми господине, да ръководите намиращите се сега под Ваше разпореждане агенти на Държавната полиция по Ваше бла­госклонно усмотрение.

Приемете, Ваше Превъзходителство, уверение в моето дълбоко уважение и преданост.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до императорския посланик в Букурещ от 15 юни 1890 г., № 1368

„Почитаеми господин Михаил Александрович, в отговор на по­верителното писмо от 11 миналия май, № 173, имам честта да уве­домя Ваше Превъзходителство, че Департаментът на държавната полиция е поръчал на завеждащия парижката агентура г-н Росковс­ки в бъдеще командированите от него агенти в Турция, Сърбия и Румъния да бъдат под разпореждането на императорските посолс­тва и посланици.

Известявайки Ваше Превъзходителство за гореизложеното, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да благоволите да снабдите горепосочените агенти с Вашите благоск­лонни инструкции по българските дела.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 8 ав­густ 1890 г.

„Моля Ви да дадете на намиращия се в разпореждане на париж­ката агентура на Държавната полиция Хараламби Владигеров от сумата на окупационния фонд осем хиляди фр. за доставяне на сведения за броя на пребиваващите в България руски емигранти, заемащи правителствени и обществени длъжности. След получава­не на горепосочените сведения ще бъде поръчано на германския генерален консул в София да изиска от българските управници бе­зусловно изселване на руските емигранти от пределите на Княжес­твото.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 15 септември 1890 г.

„По разпореждане на началника на генералния щаб българският емигрант капитан Мететелов е получил височайше разрешение за задграничен отпуск.

Председателят на комитета на Славянското благотворително дружество ме уведомява, че капитан Мететелов се отправя в Конс­тантинопол и Белград през Букурещ с цел да изпрати в София ли­ца, изявяващи готовност по конспиративен начин да отстранят от власт Стамболов и неговите сподвижници. Моля Ви в случай на необходимост да не отказвате на г-н Мететелов дължимото покро­вителство.“

(Край)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.