ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 22

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3; ОТКЪС 4; ОТКЪС 5; ОТКЪС 6; ОТКЪС 7; ОТКЪС 8; ОТКЪС 9; ОТКЪС 10; ОТКЪС 11; ОТКЪС 12; ОТКЪС 13; ОТКЪС 14; ОТКЪС 15; ОТКЪС 16; ОТКЪС 17; ОТКЪС 18; ОТКЪС 19

ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ОТКЪС 20

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до императорския посланик в Букурещ от 20 де­кември 1887 г., № 3159

„Почитаеми господин Михаил Александрович, след като разг­леда заявлението на майор Паница, изслуша личното заключение на колежкия съветник Виламов и отзивите на българските емиг­ранти за поведението на споменатия офицер, императорското Ми­нистерство на външните работи стигна до следните изводи: хода­тайството за отпускане на оръжие, боеприпаси и парични средства за въстание в Македония даже при негов благоприятен резултат не съответства на нашите интереси на Балканския полуостров въоб­ще, и особено в България.

Резултатът от македонското въстание може да бъде само възс­тановяване в тази провинция на автономното управление съгласно постановленията на Берлинския договор. При съществуването в Македония на разни елементи, враждебни един на друг, едва ли може да се очаква трайно автономно управление в тази провинция и в последния случай неминуемо ще последва вмешателство на ев­ропейските държави във вътрешното управление на Македония и може би дори чуждестранна окупация. Не подлежи на съмнение, че при враждебното настроение против нас от страна на съюзните държави и Англия окупацията на Македония ще бъде предоставена на Австро-Унгария, в интерес на която е признаването на закон­ността на настоящото българско правителство с принц Кобургски начело.

Майор Паница в своето заявление между другото препоръчва лица, от които може да бъде съставено в България временно пра­вителство, а именно: Радославов, Драган Цанков, доктор Моллов, Тодор Бурмов, полковник Николаев, под главното командване на него, Паница. Но заявлението на споменатия офицер и в това отно­шение не подлежи на удовлетворение за това, че след приемане на управлението на Княжеството от императорския комисар тамош­ното министерство ще бъде съставено не от лица, принадлежащи на различни политически партии в България, а от тези, които предварително ще изявят своята готовност да изпълнят ис­канията на императорското правителство и за които гене­рал-майор барон Каулбарс своевременно доведе до знанието на статс-секретаря Гирс.

Що се отнася до исканията на майор Паница за определяне от императорското правителство на кандидата за заемане на българс­кия княжески престол, то този въпрос е окончателно решен в този смисъл, че Княжеството може да се управлява под върховно­то командване на Негово величество Господаря Император и височайше назначен наместник, съхранявайки при това силата на съществуващата в България конституция. Генерал-майор барон Каулбарс на 13 септември миналата година официално е съобщил на българските управници, а така също гласно е предал на българ­ския народ за гореспоменатото решение на императорското прави­телство. В своето съобщение барон Каулбарс ясно е изразил в т. 9: „Ние искаме Великото народно събрание да се събере само след избори, проведени без всякакво принуждение и съвършено свобод­но; защото желаем българският народ възможно по-откровено и по-свободно да се заеме с обсъждане на въпроса за избор на княз и своето бъдеще.“

Императорското правителство не предоставя на Великото на­родно събрание правото на избор на княз, а само да обсъди въпро­са за избора, т. е. следва ли въобще българският народ да избира отделен княз, или да се управлява Княжеството на горепосочените принципи. Следователно назначаваният в България императорски комисар не може да дава на бъдещото българско Велико народно събрание указания за един или друг кандидат за княжеския прес­тол.

Относно признаването от нас на законността на бременното правителство след отстраняването на принц Кобургски от Бълга­рия, то в това отношение ходатайството на майор Паница чрез ко­мандироването на императорския комисар в България само по се­бе си е удовлетворено.

Не е неизвестно на Ваше Превъзходителство, че при последна­та нота на императорското Министерство на външните работи за признаване незаконността на пребиваването на принц Кобургски в България в качеството на тамошен княз виенският кабинет се ста­раеше да узнае за нашите по-нататъшни намерения по отстранява­нето на самозвания княз в България. Не влизайки в дипломатичес­ка преписки и избягвайки създаването на какъвто и да е български въпрос, императорското правителство с височайше благоволение реши да направи официално съобщение за това, че след отстраня­ването от България на принц Кобургски всякакво правителство в Княжеството ще бъде признато от нас за законно. Аз смятам, че това правителствено съобщение ще подейства на умовете на бъл­гарските офицери и другите влиятелни лица в Княжеството, за да се ускори отстраняването на препятствията към сближаването на Русия с България - тези препятствия се заключават единствено в лицето на незаконния княз Кобургски.

По отношение на службата на наши офицери в българската ар­мия майор Паница в своето заявление ходатайства за назначаване в България на руски военен министър и командири на бригади; а всички останали длъжности могат да бъдат заети от български офицери, но това ходатайство не може да бъде удовлетворено в дадения момент по следните съображения.

Последните събития в България от 9 август на миналата година включително доказаха най-пълната дезорганизация на българската армия, отсъствие у тамошните офицери на понятие за дълга на клетвата, за верността към престола и отечеството, следователно при такова състояние на българската войска този, който ще бъде назначен за императорски комисар, също не може да бъде гаранти­ран срещу измяна, а още по-малко за точно изпълнение на негови­те заповеди.

Освен това при разглеждане на въпроса за окупацията, за въд­воряване на необходимия ред в Княжеството, съгласно исканията на генерал-майор Каулбарс във Военния съвет беше постановено, че за избягване на вмешателство на други европейски държави по българския въпрос императорското правителство е длъжно да се грижи не за издръжка в България на окупационен корпус, а само да попълни сегашната българска армия с наши пехотни, кавале­рийски полкове и артилерия. При такова попълване на войската, разбира се, е немислимо български офицер да командва полк, в който половината от състава е от нашата войска.

Неблагоприятният изход на революцията в Софийска, Бургас­ка, Силистренска, Русчукска и други местности в България доста­тъчно убеди императорското Министерство на външните работи в пълната неспособност на българските офицери да управляват и ръ­ководят народните движения в Княжеството.

На това основание не трябва да се разчита на действията на ма­йор Паница и неговите другари по революционно движение. Пред­вид на това, а така също основавайки се на отзивите на председате­ля на комитета на Славянското благотворително дружество и на съобщението на нашия генерален щаб, министерството реши да снабди експедицията на капитан Набоков с всичко необходимо и за някое време да преустанови преговорите с майор Паница, макар последният да изяви съгласие за изменение на някои условия, из­ложени в неговото заявление.

Предпочитайки експедицията на капитан Набоков пред всякакви съглашения с български офицери, императорското министерство командирова в Константинопол първия секретар на поверената на Ваше Превъзходителство императорска мисия за окончателните условия с г-н Набоков и за реда на управление на заетите от него местности в България до пристигането на подкрепления от Одеса. Затова е разрешено на колежкия съветник Виламов да даде на ка­питан Набоков парични средства за издръжка на хората, събрани от него за споменатата експедиция.

Вследствие на гореизложеното смятам за свой дълг да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи под благовиден предлог да преустанови преговорите с майор Паница, макар и по частен път с посредничеството на поручик Колобков.

Моля Ви, почитаеми господине, да приемете моите уверения в моето съвършено уважение и също такава преданост.“

Шифрована телеграма на руския императорски посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент, 20 януари 1888 г.

„Пристигналият от София търговец Новиков довежда до мое знание, че възложеното му поръчение за организиране на отстра­няването на принц Кобургски от България по конспиративен начин не е изпълнено предвид на строгите мерки, предприемани от со­фийските власти, за охрана на личността на принца главно след ек­спедицията на капитан Набоков. За довършване на предприетото дело по съвета на лица, благонадеждни и изявяващи своята готов­ност да вземат активно участие, търговецът Новиков смята да употреби динамитни патрони.

Съгласно ходатайството на г-н Новиков имам честта най-по­корно да помоля Ваше Превъзходителство, ако признава за въз­можно, да благоволи да направи разпореждане за отпускане от на­шите складове на динамитни патрони за доставяне в Русчук, където очакват пристигането на принц Кобургски.“

Секретно съобщение на руския императорски посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 23 януари 1888 г., № 67

„Българският военен министър полковник Муткуров е напра­вил предложение на пребиваващите в София поручик Колобков и търговеца Новиков да поемат доставка за българската армия от нашите оръжейни заводи на 30 000 пушки берданки и 3000 револ­вера „Смит & Уесън“.

Ходатайствайки за отпускане на търговски начала от Държав­ните оръжейни заводи на пушки и револвери за доставка на същи­те на българската армия, търговецът Новиков намира, че посредс­твом тези доставки като имащи материална изгода той може да привлече на наша страна някои от влиятелните български офице­ри. Пребивавайки в България като доставчик на оръжие за тамош­ната армия, г-н Новиков по-свободно ще може да действа по рабо­тите на организираната от него конспирация против принц Кобург­ски.

Поднасяйки ходатайството на търговеца Новиков на благоск­лонната преценка на Ваше Превъзходителство, смятам за свой дълг да прибавя, че аз от своя страна в този момент смятам за въз­можно да се удовлетвори горепосоченото ходатайство на г-н Но­виков за отпускане на търговски начала на пушки и револвери от нашите оръжейни заводи за доставка на такива на българската ар­мия.

За последствията имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да ме почете скоро с уведомяване по телегра­фа, за да съобщя на пребиваващия сега в Букурещ търговец Нови­ков.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до руския императорски посланик в Букурещ от 10 февруари 1888 г.

„В отговор на секретно съобщение № 67 имам честта да уведо­мя Ваше Превъзходителство, че ходатайството на търговеца Но­виков да му се отпусне оръжие за доставка на българската армия, беше съобщено на нашето военно министерство. Сега генерал-адютант Вановски е уведомил статс-секретаря Гирс, че военното министерство не намира пречки за отпускане от нашите оръжейни заводи на търговеца Николай Новиков на исканото от него коли­чество от пушки и револвери за доставка на същите на българска­та армия. Търговецът Новиков е длъжен да внесе в местната фи­нансова служба стойността на оръжието по цени, определени от Главното артилерийско управление, т. е. 21 руб. и 60 коп. за пушка и 17 руб. и 50 коп. за револвер.“

Шифрована телеграма на руския императорски посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент, 12 февруари 1888 А

„Съдържанието на секретната телеграма съобщих на търговеца Новиков и на поручик Колобков. Последният се отправя в София за сключване на контракт с военното министерство за доставка на пушки и револвери. Търговецът Новиков се отправя за Петербург, за да доложи лично на Ваше Превъзходителство за хода на органи­зирането на конспирация против принц Кобургски и да ходатайст­ва да му се отпуснат динамитни патрони.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент, 12 февруа­ри 1888 г.

„Поручик Колобков, упълномощен за образуване в София на революционен комитет под председателството на майор Паница, действащ с цел организирането на революционното движение в Македония и отстраняването от власт на настоящото българско правителство начело с принц Кобургски, ми предаде писмено заяв­ление на споменатия комитет, в което ходатайства за отпускане на парични средства в размер на 60 000 фр., необходими по мнение на комитета за постигането на горепосочената цел.

Предавайки ходатайството на комитета на благосклонната пре­ценка на Ваше Превъзходителство, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да почетете да ме уведомите за последвалия резултат.“

Секретно писмо на императорския посланик в Букурещ на името на министъра на външните работи от 16 февруа­ри 1888 г., № 132

„Почитаеми господин Николай Карлович, смятам за приятен дълг да доведа до знанието на Ваше Високопревъзходителство, че подполковникът от генералния щаб Суботич, командирован от во­енното министерство в Румъния, за да направи секретни снимки на плановете за фортификация и укрепление, изпълнявайки възложе­ното поръчение дейно и усърдно, с пълно познаване на работата, успя да стигне до благоприятен резултат.

Заедно с това обръщам благосклонното внимание на Ваше Ви­сокопревъзходителство на съдействието, оказано на подполковник Суботич от страна на командированите от румънското военно ми­нистерство към споменатия щабофицер, поручиците N и N... . Смятам за справедливо да се причислят господата N и N... в знак на признателност към кавалерите на императорски и царски орде­ни и да се наградят с нашите орденски знаци „Св. Станислав“ - III степен.

Що се отнася до старателното изпълнение на служебните за­дължения от нашите инженери, командировани на разпореждане на подполковник Суботич при секретното снимане на плановете за фортификация, действащи като амбулантни търговци и прости ра­ботници, г-н Суботич от свое име е направил предложение на на­чалника на Военнонаучния комитет на генералния щаб генерал-ма­йор Фелдман.

Предоставяйки на благоусмотрението на Ваше Високопревъзходителство моето ходатайство за награждаването на поручиците господата N и N с наши орденски знаци „Св. Станислав“ - III сте­пен, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да не откажете да ме почетете с уведомление за последствията.

С най-дълбоко уважение и съвършена преданост, имам честта да бъда, почитаеми господине, най-покорен слуга на Ваше Високопревъзходителство.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 3 март 1888 г.

„В отговор на секретната телеграма от 12 на миналия февруари имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че ходатайство­то на образувания в София революционен комитет за отпускане на 60 000 фр. не подлежи на удовлетворяване на основание на това, че въстанието в Македония е признато от императорското правителс­тво за преждевременно. Що се отнася за въпроса за отстраняване на принц Кобургски от България, то преди разрешението за даване на посочената сума за постигането на тази цел е желателно да се знае с какви средства разполага назованият комитет и какви лица имат намерение да участват в тази работа, така също и за самия начин на отстраняване на Кобургски.

Вследствие на това най-покорно Ви моля, почитаеми господи­не, да поръчате на драгомана на нашето русчукско консулство по частен път да води преговори по този въпрос с пребиваващия в Русчук поручик Колобков и за последствията да благоволи да ме уведоми по телеграфа.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 5 април 1888 г.

,,Съдържанието на секретната телеграма от 3 на миналия март беше съобщено на майор Паница чрез посредничеството на пору­чик Колобков. Сега последният ме уведоми, че софийският рево­люционен комитет отново ходатайства за отпускане на парични средства в известен размер с цел отстраняването на принц Кобург­ски от България и че по решение на споменатия комитет принц Кобургски ще бъде отстранен по същия начин, употребен на 9 ав­густ 1886 г. при отстраняването на принц Батенберг от Княжест­вото.

Съобщавайки гореизложеното на благоусмотрението на Ваше Превъзходителство, смятам за свой дълг да допълня, че от своя страна не мога да се отнасям с пълно доверие към ходатайството на майор Паница и образувания от него в София революционен ко­митет.“

Секретно писмо на началника на Азиатския департа­мент до императорския посланик в Букурещ от 2 май 1888 г., № 1056

„Почитаеми господин Михаил Александрович, нашият посла­ник в Берлин в своето писмо на името на статс-секретаря Гирс до­вежда до знанието на императорското Министерство на външните работи за това, че германският император Вилхелм II е решил да посети нашия августейши монарх. Граф Шувалов смята, че от това височайше посещение ние можем да се възползваме за разрешение по взаимно споразумение на българския въпрос и да постигнем доброволно оставяне на Княжеството от принц Кобургски.

Оповестявайки за гореизложеното, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпо­реждане да се преустановят за известно време действията по въп­роса за отстраняването на принц Кобургски от България, макар и по благоприятен начин. Заедно с това смятам за свой дълг да при­бавя, че министърът на външните работи изрази своето желание, щото Вие, почитаеми господине, да не се отказвате да присъствате в Петербург по време на пребиваването тук на германския минис­тър на външните работи за съдействие при обмяна на дипломати­чески ноти по българските дела.

Най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да приемете мои­те уверения в моето съвършено уважение и същата преданост.“

Шифрована телеграма на императорския пълномощник до началника на Азиатския департамент от 10 юни 1888 г.

„Пребиваващият в България търговец Николай Новиков ми съ­общи, че от него са намерени хора, изявяващи готовност за конс­пиративно отстраняване на принц Кобургски от България.

Предавайки ми за гореспоменатото, г-н Новиков ходатайства да му се отпуснат динамитни патрони за извършване на горепосо­ченото действие, а така също парично обезпечаване на семействата на хората, решили и себе си да подложат на печална участ. За раз­мер на обезпечението г-н Новиков смята достатъчни 50 000 фр.

Донасяйки за гореизложеното, имам честта най-покорно да по­моля Ваше Превъзходителство за разпореждането по въпроса на ходатайството на търговеца Новиков да почетете да ме уведоми­те.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до руския императорски посланик в Букурещ от 10 юли 1888 г.

„Съгласно молбата на пребиваващия сега в Петербург поручик Колобков имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че след доклада на статс-секретаря Гирс пред Господаря Император на секретната преписка за доставка на пушки за българската армия на Негово величество във 2-ия ден на този месец юли бе благоугодно височайше да повели: да се отпуснат от Държавните оръ­жейни заводи за доставка на българската армия исканото количес­тво винтовки № 2 и револвери „Смит & Уесън.“ За изпълнение на неговото височайше, на Господаря Император, повеление е съоб­щено чрез посредничеството на военното министерство на Главно­то артилерийско управление за отпускане от Тулския оръжеен за­вод на пушки и револвери, така също е уведомен временният одес­ки генерал-губернатор за безпрепятственото изнасяне от предели­те на Империята на пушките и револверите, предназначени за дос­тавка на българската армия от предприемачите: поручик Колобков и търговеца Новиков.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 14 ав­густ 1888 г.

„Ходатайството на търговеца Новиков, изложено в секретната телеграма от 10 този месец, не подлежи на удовлетворяване на ос­нование на това, че г-н Новиков до този момент с нищо не е оправ­дал доверието към него. Пребиваващият в Петербург по работите за отпускане на пушки за българската армия поручик Колобков лично ми предаде за това, че договорът за доставка на пушки е взет от Колобков на търговски начала. Новиков не е имал никакво участие в тази работа, но възползвайки се от това, че разрешение­то за отпускане на пушките е последвало на негово име, на Нови­ков, той получава от Колобков 30 000 фр. възнаграждение. В ин­тимни връзки с български офицери Новиков не е бил и не е, и бъл­гарският военен министър не се е обръщал с молба за доставка на пушки към Новиков, а е направил предложение на Колобков за та­кава доставка.

Съобщавайки за гореизложеното, имам честта най-покорно да помоля Вас, почитаеми господине, да прекратите всякакви връзки по българските дела с търговеца Новиков като човек некомпетен­тен и незаслужаващ за подобни работи доверието на императорс­кото министерство.“

(Следва)