ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 15

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3; ОТКЪС 4; ОТКЪС 5; ОТКЪС 6; ОТКЪС 7; ОТКЪС 8; ОТКЪС 9; ОТКЪС 10; ОТКЪС 11; ОТКЪС 12

ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ОТКЪС 13

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де#партамент до управляващия консулството в Русчук от 7 септември 1885 г.

„Неочакваният преврат, предприет в България, с революция в Източна Румелия, начело на която стои княз Батенберг, измени всички наши предишни направления и намерения.

Императорското правителство не одобрява начина на действие на княз Батенберг, стремящ се по революционен път да присъедини Източна Румелия към Княжеството. Моля Ви до получаването на специални инструкции да изразите на българите, че правителството на Негово величество не може да одобри необмисления начин на действие на княз Александър.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 8 септември 1885 г.

„Моля Ви още днес повикайте в консулството всички висши руски офицери от гарнизоните: Русчукски, Видински, Търновски и Шумленски, а така също началниците на отделните части и им предложете да решат следните въпроси: в случай на отзоваване на руските офицери от България способни ли ще бъдат младите български офицери да заместят руските и да командват бригади, полкове, дружини? Има ли сред българските офицери достатъчно способни артилеристи? За колко време приблизително може да бъде приведена в бойна готовност българската армия заедно със свикването на запаса? В състояние ли ще бъде българската войска при отсъствието на руските военни инструктори да устои на въоръжено стълкновение от страна на друга държава? Какви мерки руските офицери намират по-удобни за това, щото в настоящия момент да се затрудни положението на нещата в българската армия?

Отговорът на предложените въпроси е необходимо да се оформя във вид на решение на руските офицери, съставено във Ваше присъствие. Това решение ще бъде доложено на Господаря Император. Така също Ви моля за отговора на руските офицери незабавно да ми съобщите по телеграфа и да известите генерал-майор княз Кантакузин и нашия дипломатически агент в София.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 8 септември 1885 г.

„Получените телеграми от нашите представители в България и Източна Румелия за революция в последната провинция и за това, че княз Батенберг е бил инициатор на тази революция, бяха доложени в оригинал на Господаря Император. На Негово величество бе благоугодно да заповяда на министъра на външните работи обединението на Княжеството с революционни средства да се признае за незаконно. Да се упълномощи нашият посланик в Константинопол да изрази протест против действията на княз Батенберг, искайки от правителството на султана въдворяване на законния ред в провинция Източна Румелия предвид запазване на спокойствие в Европа въобще и главно на Балканския полуостров. Да поръча на нашия дипломатически агент в София да предаде на княз Батенберг, че императорското правителство възлага лично нему цялата отговорност за неблагоприятните последствия от неговия необмислен начин на действие. Князът и неговото правителство не трябва да разчитат на по-нататъшно покровителство от страна на Русия, така също на милостта и грижовността на нейния монарх.“

Решение на руските офицери в България на въпросите, предложени им от началника на Азиатския департамент в телеграфна на името на управляващия императорското консулство в Русчук, 8 на този септември.

„Днес, 9 септември 1885 г., ние, долуподписаните командири на бригади, полкове и дружини, началници на самостоятелните и морски части и окръжни воински началници, в присъствието на управляващия руското императорско консулство в Русчук, разглеждайки предложените ни за обсъждане въпроси, дойдохме до единодушно заключение: 1) Способни ли са младите български офицери да заместят руските военни инструктори и да командват бригади, полкове, дружини и самостоятелни части? Признаваме единодушно, че от българските офицери в настоящия момент лица, способни и можещи да заместят руските военни инструктори, няма. В случай на отзоваване на руските командири и заместването им с български неминуемо при отсъствието на пълно понятие за старшинството ще се появи неудоволствие в самата среда на българските офицери. Това неудоволствие ще повлече след себе си, от една страна, отслабване на воинската дисциплина, а, от друга страна, ще усили партийните страсти на българските офицери и тогава армията ще бъде напълно дискредитирана и дезорганизирана. При такива условия българският престол и народното спокойствие ще бъдат лишени от всякаква въоръжена поддръжка. 2) Има ли сред българските офицери достатъчно способни артилеристи? Признаваме единодушно: че по артилерийската част до този момент български офицери, показали своите способности, няма. 3) За какво време приблизително българската армия може да бъде приведена в бойна готовност? Този въпрос следва да се раздели на две части: попълването на армията със свикването на запасняците и концентрирането на войска в боен ред в определени пунктове. Благодарение на местните условия свикването на запаса в армията в България се извършва много деятелно и бързо, така че свикването на запаса и попълването му по частите може да последва в продължение на 15 дни. Що се отнася до концентрирането на войска в боеви ред в определени пунктове, при отсъствие на нужните обози и други приспособления, то в това отношение за българската армия предстоят някои затруднения. 4) В състояние ли ще бъде българската войска при отсъствието на руските военни инструктори да устои на въоръжено стълкновение със съседна държава? Този въпрос в едно отношение се решава отрицателно, а в друго отношение е съмнителен. В случай на стълкновения с турската бойна армия, при каквито и да е благоприятни условия да бъдат, българската войска не ще бъде в състояние да се бори против въоръжената турска сила, но в случай на стълкновение с Румъния или Сърбия, произтичащо собствено от обединението на Княжеството, то вземайки предвид въжделенията на българския народ и неговите патриотични чувства, ние намираме, че в случай на стълкновение с една от назованите държави победата на страната на последните ще бъде твърде съмнителна. 5) Какви мерки руските офицери намират за по-удобни за това, щото в настоящия момент да се затрудни положението на нещата в българската армия? Отговорът на настоящия въпрос се решава в следващото по-долу наше единодушно решение.

ПОСТАНОВИХМЕ:

1) Взимайки под внимание, че императорското правителство не одобрява начина на действие на княз Александър Батенберг и настоящото българско правителство, признаваме за необходимо незабавното отзоваване на руските военни инструктори в България: командири на бригади, полкове, дружини, началници на самостоятелни части, а така също на окръжните войскови началници, и 2) По отношение на морските офицери и инженер-механиците от морските части на Княжеството предлагаме да се отзове цялата морска част от руски нисши чинове с отправяне в Русия на параходите, баржите и миноносците.“

Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до началника на Азиатския департамент от 9 септември 1885 г.

„На днешна дата в мое присъствие се състоя заседание на командирите на бригади, полкове и дружини, началниците на самостоятелните и морски части, а така също и окръжните воински началници за разглеждане и решаване на предложените въпроси, изложени в телеграмата на Ваше Превъзходителство от вчерашна дата. След разглеждане на предложените въпроси господата руските офицери единодушно решиха следното: 1) вземайки предвид, че императорското правителство не одобрява начина на действие на княз Александър Батенберг и настоящото българско правителство, признаваме за необходимо незабавното отзоваване на руските военни инструктори в България: командири на бригади, полкове, дружини, началници на самостоятелни части, а така също на окръжните войскови началници, и 2) по отношение на морските офицери и инженер-механиците от морските части на Княжеството мислят да се отзоват всички офицери, инженер-механици и руски нисши чинове от морските части с отправяне в Русия на параходите, баржите и миноносците. Копие от гореспоменатото решение ще бъде доставено на Ваше Превъзходителство от мен след това по пощата.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 11 септември 1885 г.

„След доклада на военния министър за отзоваването на руските офицери, намиращи се на служба в България и Източна Румелия, и предвид на ненормалното положение в споменатите страни Господарят Император на 10-ия ден от този месец септември благоволи височайше да повели: незабавно да се отзоват от България и Източна Румелия военният министър генерал-майор княз Кантакузин и всички намиращи се руски офицери: командири на бригади, полкове, дружини, роти, началници на самостоятелни части и окръжни войскови началници със зачисляване на споменатите офицери във войсковите части на общо основание. Парични помощи за връщането на руските офицери до местата на служене да се дадат от сумата на окупационния фонд. За офицерите обаче от морските части ще бъде направен специален доклад на Негово величество. За гореизложеното Ви моля да съобщите на офицерите, пребиваващи в Русчукски и Видински консулски окръг.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 23 септември 1885 г.,№ 1074

„Военният министър генерал-адютант Вановски е уведомил статссекретаря Гирс, че генерал-майор княз Кантакузин е направил разпореждане за отправяне на параходите миноносци, принадлежащи на българската флотилия, в Рени и че миноносните снаряди са доставени от лейтенант Лебедев в сградата на императорското консулство за временно съхранение.

С настоящото разпореждане на княз Кантакузин императорското Министерство на външните работи не е могло да се съгласи предвид на това, че параходите на българската флотилия са дар на българския народ от покойния Цар Освободител на България. Независимо от това, че княз Батенберг и неговите съветници поставиха Княжеството в неблагоприятно за нас положение, статссекретарят Гирс намира за невъзможно нарушаването на волята на покойния Господар Император и следователно параходите от българската флотилия съставляват неотменима собственост на българския народ.

Вследствие на това и на основание на състоялото се споразумение с военното министерство имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да съобщите на капитан-лейтенант Рождественски за незабавното връщане на параходите в Русчук и предаването на морските части по установения ред на българските власти. Съхраняваните в сградата на консулството миноносни снаряди благоволете да предадете на лейтенант Лебедев, задължавайки последния да ги постави на предишните им места. За изпълнението на това няма да откажете да ми съобщите по телеграфа.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 24 септември 1885 г., № 1078

„В императорското Министерство на външните работи при разглеждане на решенията на господа руските офицери в България от 9 на този септември за отзоваването на нашите военни инструктори в Княжеството възникна въпрос за това, попадат ли в категорията на военните инструктори и руските морски офицери, командировани в България с правата на морски офицери на търговски съдове.

Със съобщение от 12 на този септември № 6878 управляващият морското министерство е уведомил министъра на външните работи, че по мнение на вицеадмирал Шестаков морските офицери, тъй като не са на действителна служба в България, а са уволнени за служба на търговски съдове, могат да останат на тези съдове, в каквито и неблагоприятни условия да се намира Княжеството, и че съгласно височайше утвърдено постановление на Военния съвет във Филипопол (1878 г.) морската част в Княжеството е устроена само с цел да се наблюдава движението на австро-унгарските дунавски военни съдове по Дунава, а така също за превоз от Русия в България на военни принадлежности.

Военният министър от своя страна, основавайки се на последвалата височайша заповед за отзоваване на руските офицери, намира, че въобще всички руски военни инструктори трябва да бъдат отзовани от България, без да се прави никакво изключение за военното или морското ведомство.

Статссекретарят Гирс също така намира за невъзможно пребиваването в България на руски офицери предвид на нелегалното положение, в което се намират в настоящия момент княз Батенберг и неговото правителство.

След доклада за това до Господаря Император Негово величество благоволи да заповяда незабавно отзоваване от България на морските офицери, като им се дадат парични помощи за завръщане в Русия на общо основание.

Вследствие на това имам честта да Ви уведомя, почитаеми господине, че отпуснатите от Вас съгласно моята секретна телеграма парични помощи на морските офицери за завръщане в Русия до местата на служене следва да се отнесат към сумите на окупационния фонд.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 2 октомври 1885 г., № 1106

„Румънският министър-председател тези дни в разговор с нашия посланик в Букурещ, засягайки положението на нещата в България, е изказал мнението на кралското правителство за революционното движение в Източна Румелия, начело на което стои княз Александър. За запазване на равновесието на Балканския полуостров Иван Братиано предполага, че е в интерес на Кралството да препятства обединението на Княжеството, в каквато и форма да се състои то.

В своето писмо княз Урусов уведомява статссекретаря Гирс, че в румънските правителствени сфери имат намерение да поискат от княжеското правителство да отстъпи на Кралството дунавските крайбрежни градове, с Видинската крепост включително.

От думите на първия министър на крал Карл княз Урусов стига до двояко заключение. Може би искането на кралското правителство за отстъпването на крайбрежните дунавски градове намира подкрепа от страна на Австро-Унгария и Англия, а може също така да бъде, че Иван Братиано с обмислена цел да изказва намеренията на своето министерство, за да узнае мнението на императорското правителство за извършеното във Филипопол събитие.

Нашият посланик в Букурещ е заявил на министър-председателя, че Господарят Император не одобрява поведението на княз Батенберг и че императорското правителство, спазвайки силата на Берлинския договор, не може да допусне обединението на Княжеството по пътя на революция без съгласието на европейските държави.

Независимо от това министърът на външните работи е упълномощил нашия посланик в случай на нужда официално да съобщи на кралското министерство, че императорското правителство под формата на съхранение на собствените интереси на Изток по никакъв начин няма да допусне въоръжено стълкновение между румънското кралство и българското княжество и че нито княз Батенберг, нито неговото правителство без съгласието на Русия и на европейските държави не могат да правят никакви териториални отстъпки и нямат това право.

Вследствие на това Ви възлагам, почитаеми господине, най-бдително да се наблюдава придвижването на румънската войска при Силистра и Гюргево, като най-покорно Ви моля за всяко забележимо предвижване да съобщите на мен и на одеския временен генерал-губернатор по телеграфа, отнасяйки разходите по организираното наблюдение за сметката на извънредни служебни издръжки.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 10 октомври 1885 г., № 1124

„От сведения, доставени в императорското Министерство на външните работи от нашето посолство в Лондон, се изяснява цялата непоследователност на княз Батенберг по отношение на предполаганото от него обединение на Княжеството. В деня на революцията във Филипопол княз Батенберг по телеграфа довежда до знанието на статссекретаря Гирс за въстание в Източна Румелия, ходатайствайки за разрешение от генерал-майор княз Кантакузин да се изпрати в споменатата провинция българска войска с руски офицери за усмиряване на въстанието. Едновременно с това той, Батенберг, се обръща към английския министър на външните работи с молба за застъпничество пред правителството на Негово величество Султана за признаване на обединението на Княжеството.

Получавайки категоричен отговор от министъра на външните работи за това, че Господарят Император не одобрява начина на действие на революционерите и обединението на Княжеството не може да се постигне чрез въстание, княз Батенберг, ползвайки се от съветите на английския и австро-унгарския представител в България, застана сам начело на революционерите и по незаконен начин се обяви за княз на съединена България, подхвърляйки страната на вътрешни и външни опасности.

Имайки предвид, че княз Александър и неговото правителство явно действат във враждебно нам направление, Министерството на външните работи намира за необходима отмяната на всички предшестващи разпореждания, за по-нататък в България и Източна Румелия да се съблюдава с всичката точност съществуващата капитулация и да не се правят никакви отстъпки от нея.

Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, по делата на руските поданици и намиращите се под покровителството на императорското правителство, пребиваващи в Русчукски и Видински консулски окръг, да се съблюдава съществуващата капитулация и договорите, сключени с турското правителство, без да правите в това отношение никакви отстъпки.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 23 октомври 1885 г., № 1184

„Императорската мисия в Белград довежда до знанието на Министерството на външните работи за военни приготовления на Сърбия. Действителният стаски съветник Персияни ме уведоми, че крал Милан има намерение тези дни да обяви война на българското правителство, започвайки театъра на действие от Видин по цялата линия до София съгласно планове, съставени в австро-унгарския генерален щаб.

Без да гледа неодобрителните отзиви от страна на императорското правителство, крал Милан и неговото правителство останаха непоколебими в своите намерения по отношение на княз Батенберг и неговото революционно направление.

Макар че последствията от въоръжено стълкновение между Сърбия и България могат да бъдат неблагоприятни за последните, при все това императорското правителство не намира за възможно да допусне наше вмешателство в настоящия момент в сръбскобългарските работи и смята да изчака изхода от стълкновението.

Освен това статссекретарят Гирс смята също така за невъзможно да се окаже в нужни случаи фактическа помощ на княз Батенберг на основание на това, че като инициатор на Филипополската революция Батенберг е признат за незаконен управник на страната.

По мнението на нашия генерален щаб стълкновението между Сърбия и България не се явява толкова опасно за последната в сравнение със стълкновение с въоръжените сили на Румъния. Въобще планът на действие, изработен от австро-унгарския генерален щаб, не може да бъде признат за правилен предвид на това, че неголямата сръбска армия ще бъде разделена на няколко части и при такова разделяне на силите победата на страната на нападащия се явява твърде съмнителна.

Със съобщение от 5 този септември, под № 10 456, генерал-адютант Обручев моли императорското Министерство на външните работи да достави на генералния щаб сведение относно състоянието на Видинската крепост, за броя на обсадните оръдия и боеприпасите, съхранявани в русчукските артилерийски складове.

Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да благоволите да направите разпореждане за събиране на горепосочените сведения, искани от началника на генералния щаб, и за съобщаването им на мен по телеграфа.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент от 25 октомври 1885 г., № 1205

„Нашият посланик в Константинопол довежда до знанието на императорското Министерство на външните работи това, че княз Батенберг и неговото министерство влизат в непосредствени отношения с правителството на султана. В противоречие с основните закони на страната Батенберг и неговите министри имат намерение да направят териториални отстъпки на части от Източна Румелия на турското правителство, така че родопската укрепена позиция и граничещите с нея селища ще бъдат предадени на турските власти. Освен това княз Батенберг има намерение да сключи с турското правителство и военна конвенция при изгодни за последното условия.

След доклада за това пред Господаря Император на Негово величество бе благоугодно да повели на статссекретаря Гирс предвид нарушаването от княз Александър на основните закони на страната и дълга към клетвата да го признае за незаконен управник на Княжеството и Източна Румелия, да изключи княз Батенберг от руските кадри и да го лиши от званието генерал-майор и всички права и преимущества, присвоени с това звание.

Поставяйки Ви в известност на гореспоменатата височайша повеля на Господаря Император, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да влизате във връзки с местните власти само при защита на интересите на руските поданици, прекратявайки всякакви официални представителства и визити на българските власти, така също императорският консулски флаг може да бъде вдиган само в наши тържествени и празнични дни.“

(Следва)