ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 17

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3; ОТКЪС 4; ОТКЪС 5; ОТКЪС 6; ОТКЪС 7; ОТКЪС 8; ОТКЪС 9; ОТКЪС 10; ОТКЪС 11; ОТКЪС 12; ОТКЪС 13; ОТКЪС 14

"ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ" В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ОТКЪС 15

Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до началника на Азиатския департамент от 14 август 1886 г.

„Приемът, оказан на княз Батенберг в Рени, от генерал-майор Янов направи на умовете на всички политически партии потресаващо впечатление. Населението и особено офицерите от гарнизоните на консулския окръг виждат в този прием знак на неодобрение на императорското правителство от извършения в България преврат.

От Търново ми предават сведения, че председателят на Народното събрание г-н Стамболов е получил телеграма от княз Александър, с която последният е упълномощил Стамболов да състави временно правителство. Нашият посланик в Букурещ ме уведоми, че тамошният английски посланик употребява всичките си усилия и влияние над букурещкия кабинет, за да оказва съдействие на Батенберг при възвръщането му в България.

Всичко гореизложено принуди българската войска, с изключение на Шуменския и Видинския гарнизон, да се присъедини към революционния Филипополски гарнизон начело с подполковник Муткуров. Полицейските и други чиновници явно агитират в полза на г-н Стамболов. Населението се отнася с доверие към временното правителство на Каравелов. От София пристигат тук частни известия, че офицерите, взели участие в изгонването на княза, са арестувани от тамошния комендант, други офицери, бягащи от София, също се преследват от властите и ще бъдат арестувани. Носят се упорити слухове, че княз Батенберг с пристигането си в България ще назначи военнополеви съд над главните виновници и участници в преврата, които ще бъдат подложени на строги наказания.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 17 август 1886 г.

„В отговор на Вашата телеграма и вследствие донесение (също по телеграфа) на нашия дипломатически агент за завземането от търновските, софийските и филипополските революционери на властта и образуването на временно правителство начело със Стефан Стамболов имам честта да Ви уведомя, че императорското Министерство на външните работи не признава законността на властите, действащи от името на отсъстващия от Княжеството княз Батенберг.“

Шифрована телеграма на управляващия русчукското 1 консулство до началника на Азиатския департамент от 18 август 1886 г. (изпратена от Букурещ)

„Княз Батенберг вчера пристигна в Русчук. За посрещането му аз бях поканен от декана на румънското консулство, където присъстваха всички пребиваващи тук чуждестранни консули. На пристанището княз Батенберг ми изрази своята признателност за оказаното посрещане, канейки ме на обяд и на съвещание. След обяда, отстранявайки присъствието на всички свои привърженици, княз Батенберг написа и подписа телеграма на височайшето име на Негово Императорско величество, със следното съдържание: .................................................., молейки ме да я изпратя с нашия шифър. Връчвайки ми телеграмата, княз Батенберг устно ме упълномощи да осведомя императорското министерство за това, че последният акт, извършен в София, го убеждава в това, че съществуването на България зависи единствено от покровителството на Негово величество. Преди всичко Негово височество има намерение да положи всички усилия за това, щото да върне предишното благоволение към себе си на августейшия монарх, което той поставя над всичко като най-драгоценно за себе си и за което той е готов на всякакви жертви. Княз Батенберг се е отнасял доверчиво към Радикалната партия на основание на това, че г-н Кояндер е бил постоянен неин защитник. Нееднократно той е имал намерение да уволни Каравелов и да разпусне Народното събрание, но винаги е намирал противодействие от страна на г-н Кояндер и княз Кантакузин. Осигурявайки си подкрепата на Англия, той е извършил акта на обединение на Княжеството, смятайки, че той ще намери съчувствие от Русия, стремяща се към създаването на велика България и осъществяването на Санстефанския договор. Накрая княз Батенберг помоли да убедя императорското министерство и в това, че ако на Негово величество бъде благоугодно височайше да му повели да предаде властта на княз Долгоруков и да се отрече от българския престол, то той тържествено ще изпълни волята на Негово величество в интерес на Русия. Заедно с това смятам за дълг да обърна благосклонното внимание на Ваше Превъзходителство върху обстоятелството, че горепосочената телеграма на височайшето име е съставена в тайна от всички привърженици на княз Батенберг. Въобще, доколкото можах да се убедя, княз Батенберг се отнасяше равнодушно към направените му в Русчук и Гюргево овации.“

Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до началника на Азиатския департамент от 19 август 1886 г.

„Бързам да доведа до знанието на Ваше Превъзходителство, че местните власти продължават да тероризират населението. Арести и изтезания се извършват в още по-големи размери, особено в тези градове, през които преминава княз Батенберг. Местните жители се страхуват от сериозни кървави стълкновения с въоръжената правителствена шайка.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия русчукското консулство от 20 август 1886 г.

„Вашите телеграми бяха доложени на Господаря Император. Негово величество не одобрява връщането на княз Батенберг в България и благоволи височайше да повели да се отговори на Батенберг, че Господарят Император предвижда неприятни последици за страната от пребиваването на княза в България, която е въвлечена от него в тежки изпитания. Той трябва незабавно да напусне Княжеството. В противен случай императорското правителство ще се въздържа от всякакво вмешателство в печалното положение на работите в България, съхранявайки своите интереси и мира на Изток. Назначаването на княз Долгоруков за императорски комисар временно е отменено. Предвид отсъствието в България на законно правителство Ви моля да прекратите всякакви връзки с местните власти до отстраняването на княз Батенберг от Княжеството.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 22 август 1886 г.

„Съгласно секретен циркуляр на Азиатския департамент от 5 май 1885 г., № 1469, Ви моля да доставите на мен и непосредствено на одеския временен генерал-губернатор сведения за състоянието на тазгодишната реколта в Русчукския консулски окръг, а така също за наличния запас от зърнени храни и фураж. Тези сведения в реда, указан в горепосочения циркуляр, съобщете на мен и на генерал-губернатора по телеграфа.“

Шифрована телеграфна на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 23 август 1886 г.

„Моля Ви да съобщите на капитаните на параходите от дружеството на Черноморско-Дунавското параходство незабавно да се върнат в Одеса, извършвайки рейса без спиране в българските и румънските пристанища. За всеки заминаващ от Русчук в Одеса руски параход благоволете да уведомите агента на нашето министерство в Одеса.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 28 август 1886 г.

„Предвид изменението на положението на работите в България, формалното отричане на княз Батенберг от княжеския престол и неговото напускане на територията на България временно е преустановена цялата подготовка. По височайша заповед генерал-майор барон Николай Василиевич Каулбарс е назначен за извънреден дипломатически агент в България. Настоящите регентство и правителство ще получат законна санкция само при изпълнение от тях на исканията на императорското правителство, които ще бъдат предадени от барон Каулбарс.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 11 септември 1886 г.

„До получаването от Вас на изработените в Министерството на външните работи инструкции моля Ви да се ограничите в разпространението в Русчукски консулски окръг само на следващата по-долу ответна телеграма: приемайки заявеното от името на българския народ изразяване на чувства на преданост, Господарят Император се надява, че както народът, така и неговото правителство ще се погрижат за това да докажат на дело искреността на посочените чувства, че те постоянно ще се въздържат в бъдеще от действия и заявления, несъгласни с добре известното на българите мнение на Негово величество за настоящото положение в тяхната страна, и ще се стараят да сложат край на раздорите между партиите. На назначения да ръководи работите на агенцията в София генерал Каулбарс му предстои да служи за посредник при предаването на българите на всемилостивите указания предвид гарантирането на щастливо бъдеще на тяхната страна и възстановяване на предишните отношения между Русия и Княжеството. В случай на готовност на българите да се съобразят с посочените условия Господарят Император от своя страна няма да се откаже да се погрижи за преуспяването на техните народни интереси. По мое мнение следва, доколкото е възможно, да се въздържате от обяснение на смисъла на съдържанието на настоящата телеграмата на българите.“

Секретно циркулярно предписание на началника на Азиатския департамент до управляващия дипломатическата агенция и консулите в България от 5 септември 1886 г., №2078

„Революционното движение във Филииопол от 6 септември 1885 г., актът, извършен в София на 9 август тази година, т. е. отстраняването на княз Александър от България, а така също образуването в Търново на временно правителство начело с председателя на Народното събрание, към което се присъедини мнозинството от българската войска и политическите партии, убедиха императорското Министерство на външните работи в това, че поддръжката, оказана на нашите представители в Княжеството и Източна Румелия, не доведе до желания резултат и че за голямо съжаление нашите дипломатически агенти и консули са доставяли на Министерството на външните работи сведения, несъответстващи на положението на нещата в България и Източна Румелия.

Генералният консул във Филипопол довежда до знанието на Министерството на външните работи, че обединението на Княжеството може да се постигне само със съдействието на правителствената партия в Източна Румелия и че опозиционната клика не се ползва с доверието на народа и поддръжката на войската. На практика се оказа точно обратното, т. е. тамошното правителство се е състояло от хора невлиятелни, а опозиционната партия е народната сила, към която се присъедини и войската, с енергичните действия на тази партия на 6 септември миналата година беше присъединена Източна Румелия към Княжеството. Но само благодарение на протестите на Великите европейски държави, подписали Берлинския договор, обединението не получи законна санкция.

От донесенията на нашата дипломатическа агенция в София императорското Министерство на външните работи можеше да съди, че отстраняването на княз Батенберг от България ще срещне съчувствието и одобрението на всички политически партии в Княжеството. А между това се оказа, че грамадното мнозинство от народните представители в законодателното събрание изразяват пълната симпатия и преданост на българския народ към княз Александър, неодобрявайки поведението на офицерите и други лица, взели участие в държавния преврат на отминалия 9 август.

Получавайки телеграма от управляващия на нашата дипломатическа агенция за отричането на княз Александър от българския престол, императорското министерство счете за свой дълг да предаде на българите, че Русия както преди ще се ръководи спрямо българите от чувства на безкористно доброжелателство; за окупация на България императорското правителство и не мисли и неговото съдействие ще бъде винаги на страната на тези от българите, които ще насочват своите усилия за поддържане в страната на ред и спокойствие и с това да обезпечат нейното бъдещо благосъстояние. Независимо от гореспоменатото изявление на императорското правителство, че за окупация на България Русия и не мисли, българските офицери порицават действията на своите другари по отричането на княз Александър и се присъединяват към революционното движение във Филипопол и Търново.

Известено за намеренията на българските офицери, императорското Министерство на външните работи по височайша заповед (по телеграфа от 11 август) чрез Вашето посредничество, почитаеми господине, повторно обявява на българския народ, „че цялото влияние на Русия е насочено към това да опази България от външните опасности, на които я изложи необмисленият начин на действие на княз Александър. Що се отнася до обединението, то разбирайки въжделенията на българския народ, Негово величество смята, че гореспоменатата цел може да бъде постигната само с мирни условия, че в това отношение българите е най-добре да се доверят на известното им доброжелателство на Русия, която намира за необходимо преди всичко да опази България от нови изпитания. Господарят Император се надява, че временното правителство ще съумее да поддържа духа на народа и да осигури ред вътре в страната, избягвайки при това насилие и без да се увлича от партийни интереси“. Но свещеното обещание на Господаря Император и уверенията на правителството на Негово величество нямат никакво влияние над развратените умове на българския народ. В Търново революционери начело с председателя на Народното събрание Стефан Стамболов образуват ново правителство, към което се присъединяват гарнизони, разположени в други градове на Княжеството. Това правителство с поддръжката на българската войска и народните маси призовава в България изгонения княз Александър.

Възмутителният факт - изгаряне на знамената на Струмския полк и Юнкерското училище, предизвиква печално впечатление у всеки военен. У българските офицери липсва понятие за светините, подарени на военната част за пазене, те също така не знаят, че ако тази част се окаже недостойна да пази знамето, то може да бъде отнето и с почести поставено в катедралната църква; да изгориш обаче най-святото за войската, е крупно и небивало в историята уронване на основните военни чувства и всяко понятие за военна дисциплина. По отношение на Юнкерското училище този факт във възпитателно отношение може да се отрази само по развращаващ начин на понятията за воинска чест на бъдещото, младо офицерско поколение на армията. Освен това заедно със знамената е бил изгорен и руският Георгиевски кръст, който ги е украсявал, с тази постъпка българите са нарушили най-основните правила на международното приличие.

Фактът, че последното Народно събрание сутринта е гласувало да изрази своите чувства на преданост на Господаря Император, а в следващото заседание е изказало своите симпатии на княз Батенберг, е смешна непоследователност, хвърляща твърде неизгодна сянка върху представителите на българския народ.

След разглеждане на всичко гореспоменато императорското министерство е решило: отсега да не покровителства отделна политическа партия, а да се стреми, щото политическите партии да не се потискат една друга. А главно обаче да се действа на умовете на истинските българи патриоти, щото те да забравят миналото, да мислят за бъдещето и дружно и единодушно да се заловят за подготовката на нов държавен живот, който се открива пред тях, и да подготвят напълно здрава, изчистена от всякакви миазми почва за своето ново правителство, състоящо се изключително от лица, назначени от императорския извънреден посланик генерал-майор Каулбарс.

Одобрявайки решението на Министерството на външните работи, Господарят Император благоволи лично височайше да повели на генерал-майор барон Каулбарс да обяви на българите „че времето на приказките и празните заявления е вече минало, затова Господарят и Русия очакват факти, в които българите несъмнено ще докажат своята преданост, и само в този случай могат да се надяват, че Господарят Император ще благоволи да поддържа преуспяването на страната както вътре, така и навън“. България преживява сериозна криза, от напълно удачното решение на която зависи нейното бъдеще. Господарят Император се надява, че в настоящата минута всички българи, оставяйки вътрешните интриги, открито и дружно ще се присъединят към Русия и с пълно и неразделно доверие ще се отнесат към единственото намерение на руския Цар, техен Освободител, имащо предвид само благото на България.

Секретната мисия на генерал-майор барон Каулбарс се заключава в следното: 1) да се отстранят от власт незаконните български регенти и управници; 2) да се образува ново министерство от лица, действително предани нам; 3) да се освободят арестуваните офицери и да им се върнат предишните длъжности; 4) да се прекрати военното положение и да се отсрочат за неопределено време изборите за Велико народно събрание; 5) за въдворяване на спокойствие и необходимия ред в страната новото министерство ще ходатайства пред императорското правителство за попълване на българската армия с наши конни и пехотни полкове и артилерия; 6) да се уволнят в оставка тези от българските офицери, които са се оказали привърженици на княз Александър; 7) след изпълнение на посочените инструкции да се свика Велико народно събрание, на което да се предложи на волята на Господаря Император за приемане от Негово величество на титлата Български велик Княз. Императорски наместник ще бъде назначен измежду българите; 8) конституцията, свободата и независимостта на Княжеството ще бъдат вечно запазени; 9) и освен това да се увери българското население, че нито княз Александър, нито някой от неговите братя под никакъв предлог не могат да се върнат в България и да се възкачат на нейния престол.

Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да благоволите да оказвате на генерал-майор барон Каулбарс всички възможни съдействия при изпълнение на горепосочената мисия, ръководейки се от неговите указания и инструкции.“

Секретно съобщение на императорския извънреден посланик в България генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 14 септември 1886 г., № 917

„При моето пристигане тук при вратите на града бях посрещнат от делегация, на чиито приветствия отговорих с реч; при което на основание на всемилостиво дадените ми пълномощия от Господаря Император изказах вижданията и мненията на нашето правителство, които накратко в следващите по-долу точки смятам за нужно да доведа до Вашето знание, заедно с това Ви моля да им предадете цялата възможна пълна гласност с всички средства, които имате на разположение. 1) България преживява сериозна криза, от напълно удачното решение на която зависи нейното бъдеще, Господарят Император се надява, че в настоящата минута всички българи, оставяйки всички вътрешни интриги, открито и дружно ще се присъединят към Русия и с пълно и неразделно доверие ще се отнесат към единственото намерение на руския Цар, техен Освободител, имащо предвид само благото на България. 2) Времето на приказките и празните заявления е вече минало, затова Господарят и Русия очакват факти, в които българите несъмнено ще докажат своята преданост, и само в този случай могат да се надяват, че Господарят Император ще благоволи да поддържа преуспяването на страната както вътре, така и навън. 3) Русия не желае и не се стреми към поробване на България, напротив, тя желае развитие на страната във всички отношения и само ако българите дружно се присъединят към по-големия брат Русия, те ще могат да разчитат на нейната пълна поддръжка по въпроси, толкова близко свързани с тяхното съществуване и с бъдещето на тяхната държава. 4) Не всички факти обаче показват това доверие, което Русия имаше право да очаква от страна на българите. И така правителството счете за нужно да поздрави царя с деня на неговото тезоименство; обаче всемилостивата ответна телеграма скри и не публикува. Думите на Господаря Император, отправени към българския народ, трябваше да бъдат публикувани с всички намиращи се на разположение на правителството средства. 5) Печално впечатление прави на всеки истински военен чудовищният факт на изгарянето на знамената на Струмския полк и Юнкерското училище. Знамето е светиня, подарена на военната част за опазване. Ако тази част се окаже недостойна да го пази, то знамето може да бъде отнето и поставено с почести в катедралната църква; да се запали най-святото за войската е крупно и небивало в историята уронване на основните военни чувства и всяко понятие за военна дисциплина. По отношение на Юнкерското училище този факт във възпитателно отношение може да се отрази само по развращаващ начин на понятията за воинска чест на бъдещото младо офицерско поколение на армията. 6) Ако се окаже вярно, че заедно със знамената е бил изгорен и руският Георгиевски кръст, който ги украсява, с тази постъпка българите са нарушили най-основните правила на международното приличие. 7) Фактът, че последното Народно събрание сутринта е гласувало да изрази своите чувства на преданост на Господаря Император, а в следващото заседание е изказало своите симпатии на княз Батенберг, представлява смешна непоследователност, хвърляща твърде неизгодна сянка върху депутатите в събранието. 8) Нито княз Батенберг, нито някой от неговите братя под никакъв предлог не могат да се върнат в България и да се възкачат на нейния престол. 9) Ние искаме, щото Народното събрание да се събере само след избори, проведени без всякаква принуда и съвършено свободно, поради желанието, щото българският народ възможно по-откровено и по-свободно да се заеме с въпросите за избирането на княз и за своето бъдеще. 10) Затова смятаме и искаме военното положение да бъде отменено и офицерите, взели участие в преврата, пуснати на свобода незабавно, а така също между двете искания и изборите да минат два месеца, по време на които българският народ ще може да се успокои и да обмисли възможно по-пълно предстоящото му решение. 11) По повод на освобождаването на офицерите аз изразих мнение, че ние не признаваме за истинско правителство, съставено от политически партии, и поради отсъствието на законно постоянно правителство те нямат нравствено право да съдят и преследват друга също такава политическа партия; затова искаме тяхното незабавно освобождаване. 12) Накрая съветваме всички истински български патриоти да забравят миналото, да мислят за бъдещето и дружно и единодушно да се заловят за подготовката на нов държавен живот, който се открива пред тях, и да подготвят напълно здрава, изчистена от всякакви миазми почва за своето ново младо правителство.

Гореспоменатото окончателно решение на имперското правителство по въпроса за избора на княз статссекретарят Гирс доложи на Господаря Император. На Негово величество бе благоугодно височайше да ми повели да употребя всички възможни средства за отстраняване от властта в България на настоящите незаконни регенти и правителство, като състоящи се от привърженици на княз Батенберг. Да съставя ново правителство без регентство под мое ръководство и да свикам Велико народно събрание, на което да предложа да се занимае с преразглеждане на съществуващата конституция, защото Негово величество е благоволил да приеме титлата Български велик Княз .и Княжеството ще се управлява по конституционен ред с назначаване на императорски наместник.

Освен това на 2 този септември Господарят Император благоволи височайше специално да повели: до свикването на Велико народно събрание да се задържи в Княжеството обединена армия от войските, разположени в Одеския военен окръг: да се отпуснат от държавната хазна на новото българско правителство във вид на заем нужните, парични средства за издръжка на армията и други правителствени нужди.

На нас ни е възложено задължението по пътя на мирните уверения в доброжелателството на Русия да въздействаме върху съзнанието на населението, че за възстановяването на предишните дружески отношения между България и Русия, а така също на покровителството на Царя Освободител е необходимо да се отстранят сегашното правителство и регентство, като съставени против съществуващата конституция. Ако обаче по мирен път е невъзможно да бъдат достигнати желаните цели, да се прибегне до по-радикални мерки. В последния случай ние можем да разчитаме на нашата войска, на която е дадена заповед при необходимост по мое искане да завземе българската територия.

В инструкциите на императорското Министерство на външните работи е предвидено и противодействие от страна на настоящите незаконни власти в Княжеството, които и без това прибягват към терор и насилие, и, разбира се, избягвайки откритата наша агитация, управниците на България по всяка вероятност и сега ще прибягнат до по-жестоки мерки за усмиряване на възбуденото състояние на населението, което неминуемо ще повлече след себе си сериозни стълкновения между народа и незаконните власти.

Възползвайки се от това и посочвайки на представителите на европейските държави опасното положение в страната, ние можем да получим съгласието на другите кабинети за въдворяване на законния ред в България чрез назначаването на ново правителство от лица, ползващи се от нашето доверие, чрез посредничеството на които ние ще постигнем нашите предначертания. Затова, за да поставим властите в по-затруднено положение, е необходимо да употребим всички наши старания, че между гарнизоните да произлезе разногласие и недоволство против настоящото правителство. С помощта на недоволните от настоящото положение в България, разположени в гарнизоните, ще бъде възможно да се нанесе решителен удар на незаконните управници и да се заставят да се откажат от насилствено заграбената от тях власт.

Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, независимо от агитацията сред населението да благоволите да действате на съзнанието на българските офицери от гарнизоните на Русчукския консулски окръг, присъединявайки се към исканията на императорското правителство, изложени в горепосочените дванадесет точки, да признаят регентството и правителството, съществуващи сега в България за незаконни. Разрешавам Ви в размери по Ваше усмотрение нужните разходи по всички обекти да употребите от сумите на окупационния фонд и на извънредната служебна издръжка, съхранявани в русчукското консулство.“

(Следва)