КИРИЛ ГРИГОРОВ (ПЪРЛИЧЕВ) / СРЪБСКИЯТ РЕЖИМ И РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ (1912-1915 ГОДИНА) - 1

До тук, който е следил този блог, знае, че публикувахме книгата на Кирил Григоров Пърличев, син на нашия именит възрожденец Григор Пърличев и деец на македонското освободително движение, „Сръбските жестокости в Македония (1912-1915)“. Цялата публикация може да видите ТУК.

Това е обаче част от по-голямата книга на Кирил Пърличев „Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915 година), която започваме да публикуваме от днес след превръщането на наличния PDF файл с ABBYY FineReader 15 в текст и редактирането на текста от стария правопис към съвременния.

ДО ТУК: ПРЕДГОВОР

ГЛАВА ПЪРВА

1. Хуриета и балканската война от 1912 година.

Младотурският режим, въведен .като по чудо в Македония в един критически за Европейска Турция момент, в твърде кратко време разочарова със своята безпомощност не само борците за свободата па Македония, които макар и с 15-годишна революционна борба зад гърба си, пред тържествените обещания за премахване на злото в тая страна, свиха революционното знаме, но даже и ония, които не допускаха съмнение в искреността на тия обещания и очакваха положителни резултати от смяната на един турски режим с други. Фактите останаха по-силни от желанията и очакванията, турчинът се видя обезличен и деградиран от приравняването му с християнина, а българинът, ако правеше баланс между стар и нов турски режим, правеше го като реалист, с оглед към осезателните и непосредствени факти, а именно: в отоманския парламент българския елемент можеше да се представлява само доколкото това допускаше комитета „Иттихадъ ве Тереки“. Основа на побратимяването трябваше да се търси в отоманизирането на нетурските народи, а това се постигаше с посягане на самостоятел- ността на учебното дело, което при стария режим си оставаше незасегнато. Задължителната военна повинност се обърна на средство за оплячкосване на нетурските поданици. В добавка на тези и други такива „блага“, младотурският режим пристъпи, за да се обезпечи от изненади, към тъй наречената обезоръжителна акция.

А последствията от всичките мерки на новия режим, който трябваше да възроди държавата? Те са известни: арестуване и заточение на голяма част от бившите, известни сега македонски революционери, избиването на друга част от тях, забягването па трети; сблъсквания и сражения между революционери и турските потери, атентати и ... мобилизацията на българската армия през септември 1912 година.

Всичко годно в България бе свикано под знамената и с неудържим устрем се отправи срещу главните сили на неприятеля. Македонските емигранти образуваха цял отряд в тая освободителна за тяхната земя война, а македонските революционни чети, заварени в тоя исторически момент в границите на родната македонска земя, не закъсняха, по изричното желание на българския генерален щаб, да се явят в помощ на съюзническите сръбски войски, на които оказаха всичкото си съдействие. А наличността от чети на революционната организация в деня на обявяване войната на Турция беше доста внушителна. Така в Кукушко действуваше с четата си Мито Морацалиев, в Енидлси-Вардарско — Въндо, в Дойранско — Мито Патарозлията, в Гевгвлийско — Ичко Димитров, във Воденско — Иван Палйошът, в Струмишко — Иван Николаев, в Битолско — Милан Матов, в Охридско — Петър Чаулев. в Прилeпско — Милан Гюрлуков, в Тиквешко — Лазар Тодоров, в Крушовско —.Ставрe Димитров и Иван Джонев, в Кочанско — Симеон Георгиев, в Радовишко — Христо Симеонов, в Щипско — Ив. Бърльо, в Брашовско — Дончо Ангелов, в Кумановско —- Кръстю Лазаров, във Велешко — П. Лесев, в Скопско — Лазар Велков, в Леринско — Кръстю Лйондев, в Ресенско — Кръстю Трайков, в Поройско — Илия Гегов.

По дадените инструкции и според местните обстоятелства, всяка от тия чети бе извършила до деня на мобилизацията определена задача (вж. „Революционната борба в Македония“ от А Томов и Г. Баджаров, стр. 142, 143, 144).

Всичките тия революционни чети, бойната сила на Вътрешната организация, се обърнаха на партизански отряди в помощи на съюзните армии.

Главните турски сили бяха разположени на Чаталджанските укрепления, в Булаир и Люле-Бургас, както и при Одрин,. и срещу тяух именно трябваше да действуват — знае се сега при какви обстоятелства, с каква упоритост и с каква развръзка — българските войски, а само второстепенни по брой и качество турски части бяха останали да бранят границите на Македония. Поради това походът на съюзните войски към Македония се извърши при значително по-благоприятни условия. При това, обстоятелството, че Македония представляваше територия на революционната организация, беше едно преимущество за ония съюзни армии, на които обект за действия представляваше тоя именно фронт на военния театър. Не е чудно, прочее, че тук противникът бе по-скоро поразен и по тоя начин военните действия за сърбите се привършиха.

(Следва)