МАРТА ХИЛЕРС / „ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН“ – 53

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Почти един милион германки са изнасилени малко преди и след края на Втората световна война. Дневникът на Марта Хилерс „Една жена в Берлин“ („Eine Frau in Berlin“), засягащ тези събития, е толкова остър, че е публикуван за първи път анонимно в САЩ, преведен на английски език (1954 г.). Книгата е посрещната на нож от разни посоки (позоряла руските войници – от една страна, а немските жени – от друга) и претърпява второ издание едва през 2001 година. Атаките срещу тази книга не престават и до ден днешен. Не е превеждана на български език, но в интернет пространството може да се намери филма по „Една жена в Берлин“ с български субтитри.

(Павел Николов)

ДО ТУК:

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН": 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ВТОРНИК, 29 МАЙ 1945 ГОДИНА

Още един ден в пералнята, дълъг и горещ. Този път буквално валяха панталони и ризи. От въжето изчезна една риза, явно особено добра, собственост на офицер. Никой, дори и ограбеният, не си помисли, че някоя от нас може да е откраднала ризата. Разбира се, имаше караница между мъжете; но беше ясно, че те приемат кражбата като естествено събитие. Крадецът се криеше някъде между тях. Когато бях в Русия, особено в началото, се крадеше почти всичко, което можеше да ми бъде откраднато: чанта, куфарче, палто, ръкавици, будилник, чорапи, окачени да съхнат в банята. Веднъж ми откраднаха малка ножица от офиса, където имаше трима служители - точно когато се навеждах над едно чекмедже, за да потърся една снимка. Единственият възможен крадец беше един от тримата присъстващи - всички дружелюбни, възпитани служители в офиса. Не смеех и дума да кажа за кражбата, ровех се мълчаливо по бюрото, червенеех вместо крадеца, докато тримата в офиса продължаваха да си вършат работата, без да се притесняват. И до днес не зная кой може да е бил. Зная само, че тогава обикновените руснаци не можеха да си купят такава ножица. Кражбата със сигурност е резултат от бедността и сега се появяваше и тук. Но руснаците имат много специален, лоялен и естествен начин да крадат. Просто така стоят нещата - какво можете да направите?

Цял ден мъжете ни обикаляха със своето стереотипно предложение: „Сланина, яйца, да спим у вас“. Един от тях не се отдели от мен, тайно ми показа немска банкнота от двадесет марки и добави още една, ако пожелая да отида набързо с него там, в бараката... Вече беше предложил на малката Герти същото.

Днес една рускиня, съпруга или приятелка на капитана, едрогърда блондинка, переше заедно с нас. Изпра едни мъжки ризи от изкуствена коприна и пееше един немски хит с ла-ла-ла, който сигурно беше научила от грамофонна плоча. Герти и другата ми колежка по пране, и двете добре с пеенето, се присъединиха. Рускинята ни се усмихна. Подухна приятелски ветрец.

Хубаво сухо време навън, слънце и вятър. Повечето руснаци спяха някъде наоколо. Никой не дойде да ни щипе и да ни досажда. Просто перяхме. Някак си преминахме към поезия. Оказа се, че малката Герти знае наизуст половината от училищната си читанка. Включих се и аз; и за известно време над умивалниците звучаха Мьорике, Айхендорф, Ленау и Гьоте. Герти със сведени очи: „Чакай, скоро и ти ще си починеш“ И въздъхна: „Ще дойде и това време“. Другата перачка поклати глава. Тя е почти два пъти и половина по-възрастна от малката Герти, но не мисли за смъртта. Постоянната повтаря: „Всичко ще мине“.

Прибрах се уморена около 20 часа. След което се оказа, че „у дома“ вече не е същото. Случайното ни семейство се разпадна. С оглед на почти празната кошница за картофи, хер Паули вдигна отдавна назрелия скандал към вдовицата и поиска да не ми позволяват повече да ям и да живея при тях. Е, запасите ми са ниски, откакто Николай се изпари и не се виждаше никаква друга перспектива. Вдовицата се чудеше и маеше, когато ме пресрещна в коридора, за да ми съобщи лошата новина. От една страна тя ме харесва. Лошите дни ни свързаха. От друга страна, тя познава хер Паули по-дълго от мене, чувства се близка до него и се надява той да ѝ осигури определено равнище на сигурност за в бъдеще. Не желаеше да го разсърди.

Аз: „Слава Богу, зная си мястото. Отдавна не съм хапвал хапка тук. Радвам се, че ме хранеха руснаците миналата седмица."

Разбира се, още не зная с какво ще живея следващата седмица, когато свърши работата при руснаците и седя сама в таванското си жилище пред празните шкафове, зависима от малкото издръжка, която трябва да получим, но все още не сме я получили. Грабнах дребните си неща, няколкото свои лъжици и дрехи и ги занесох нагоре по стълбите. Но ще спя за последен път в жилището на вдовицата, където пиша това. Сиракът трябва да се скита. Най-горчивото нещо в живота на една жена е, че винаги, когато стане част от някакъв семеен живот, след известно време се превръща в досада, става като натрапена, не харесва един човек, защото друг го харесва и накрая я изхвърлят навън в името на мира. Много петна от сълзи има върху тази изписана страница.

(Следва)