МАРТА ХИЛЕРС / „ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН“ – 48

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Почти един милион германки са изнасилени малко преди и след края на Втората световна война. Дневникът на Марта Хилерс „Една жена в Берлин“ („Eine Frau in Berlin“), засягащ тези събития, е толкова остър, че е публикуван за първи път анонимно в САЩ, преведен на английски език (1954 г.). Книгата е посрещната на нож от разни посоки (позоряла руските войници – от една страна, а немските жени – от друга) и претърпява второ издание едва през 2001 година. Атаките срещу тази книга не престават и до ден днешен. Не е превеждана на български език, но в интернет пространството може да се намери филма по „Една жена в Берлин“ с български субтитри.

(Павел Николов)

ДО ТУК:

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН": 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ЧЕТВЪРТЪК, 24 МАЙ 1945 ГОДИНА

Будилникът звънна – време е за работа. Този път облякох сините си спортни панталони и си вързах кухненска престилка. Отново облачно небе. Когато пристигнахме, ръмеше. Гребяхме прилежно. Този път дори двама мъже помагаха с лопати, но само когато погледът на надзирателя падаше върху тях, иначе не вършеха нищо. Изведнъж към десет часа се чу вик, глас на руснак: „Жени, елате! Жени, елате!” Призив, който е твърде известен. За един миг жените се изпариха. Те се криеха зад врати, колички, купчини развалини и, приклекнали, се правеха на много малки. Но след известно време повечето от тях, включително и аз, се появиха отново. „Сигурно няма да...? Тук, насред улицата? Пък и е само един."

И той премина към действия. Явно му бяха заповядали нещо, събираше останалите жени и ни скупчи на едно място. Вървяхме зад него, пред него, а той тичаше около нас като куче около стадо овце; лейтенант с изваден пистолет. Тръгнахме през градинките и накрая се озовахме на площадката на завод за металорежещи машини.

Широките зали със стотици работни маси бяха пусти. Немският вик „Hauruck!“ („Хей руп!“ – бел. П. Н.) отскачаше от стените. По-големите части на ковашка преса току-що бяха натоварена на вагони с помощта на кранове от германци под руско командване. Навсякъде се виждаха мъже да развиват, усукват, смазват и мъкнат разни неща. Отвън по фабричните релси имаше товарен след товарен вагон, някои вече тежко натоварени с машинни детайли.

Какво трябваше да правим ние, жените, тук? Мотаехме се из залата, без да знаем къде да отидем. Не можехме да си тръгнем, разбрахме го веднага; всички врати се охраняваха от войници.

Накрая ни беше наредено да съберем всичко, което беше месинг или друг „лек метал“ в голямата заседателна зала и да го пренесем в сандъци до един от вагоните.

С някаква случайна жена, която дори не ме погледна и мълчеше, когато се опитах да я заговоря, мъкнех един сандък и вземах от тук и там лъскави неща, медни нишки, месингови пръчки – също като сврака. Разрових железните шкафове на работниците, намерих тръби, смачкани носни кърпички, спретнато сгъната канцеларска хартия - сякаш работата тук беше спряла вчера. Хвърляхме нашата сврача плячка на дъното на един вагон. Вътре две жени се навеждаха и сортираха металните части по домакински начин, според големина.

На обяд ни изпратиха в друга зала, нещо като склад. Разни метални пръти, резби, винтове и гайки, последните с размерите на юмрук, бяха натрупани по високи рафтове. Предавахме нещата по веригата от ръка на ръка непрекъснато. Жената в края на веригата подреждаше всичко в сандъци според инструкциите.

Мислех си за вчерашните преживявания на вдовицата и с известно вълнение очаквах момента, в който дъната на сандъците ще изпаднат по време на транспортирането. Дотам обаче не се стигна. Още при вдигането на първия сандък се оказа, че е твърде тежък. Дори надзирателят ни, кривоок сержант с гръден кош като шкаф, не можа да премести сандъка. Нямаше колички или нещо подобно. И така, след като изруга грубо, кривоокият даде заповед да се пренесе всичко от сандъците през верига от ръце към външната страна на вагона. Това означаваше, че минимум работа щеше да бъде свършена с максимум усилия.

Дойдоха нови групи, предимно жени, млади, но и доста по-възрастни. Говореше се, че ще ни дадат да ядем. Реално след 15 часа ни заведоха в столовата на завода. Имаше димяща гъста хлебна супа. Тенекиените чинии бяха дефицит, както и тенекиените лъжици. Така че някоя жена винаги трябваше да чака друга. Рядко някой тичаше до чешмата. Повечето от тях просто изтриваха бързо лъжицата в полата или престилката си и вземаха чинията от предишния хранещ се, каквато си беше.

Обратно, на работа! В бараката имаше силно течение. Този път предавахме цинкови фитинги часове наред. Най-после, трябва да е било около 20 часа, се появи кривоокият ни ръководител и обяви: "Жените – в къщи", като направи пъдещо движение с ръце, сякаш имаше пред себе си кокошки. Облекчени въздишки. След това в столовата ни дадоха по едно парче хляб от 100 грама. От едно буренце течеше нещо гъсто и бяло - като захарен сироп. Чакахме на опашка за него. „Вкусът е страхотен“, казаха първите до буренцето и облизаха устни. Не знаех в какво да го взема, докато една жена не ми даде парче яркозелена хартия, което беше намерила в бараката. Стават зелени петна, но, както казаха жените, това не е отровно.

Появих се гордо при вдовицата с моята придобивка към 22 часа. Тя само поклати глава, докато изливах позеленялото лепило от зелената хартия. Взех една лъжица, облизах я и напълних устата си заедно с парчета хартия. Нищо особено - има сладък вкус. Едва след време се сетих за енциклопедията и „подутините“ на вдовицата.

„О, нищо“, отговори тя на въпроса ми. — Лекарят каза, че всичко е наред“.

Продължих да я разпитвам, защото исках да разбера как стоят нещата в клиниката.

„Там освен мене имаше още две жени“, каза вдовицата. „Лекарят беше много весел човек. Прегледа ме набързо и след това каза: „Зелена светлина, пътят е чист!“ Вдовицата потръпна: „Не, приключих с това.“ Между другото, вече е намерен официален термин за цялата операция с изнасилванията: наричат ги "принудителен полов акт". Съчетание, което може би трябва да се вземе предвид при следващото издание на войнишките речници.

(Следва)