К. ГРИГОРОВ (ПЪРЛИЧЕВ) / СРЪБСКИТЕ ЖЕСТОКОСТИ В МАКЕДОНИЯ (1912-1915) – 6

ДО ТУК: ВМЕСТО ПРЕДГОВОР; ЧАСТ 1; ЧАСТ 2; ЧАСТ 3; ЧАСТ 4

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ: КИРИЛ ПЪРЛИЧЕВ / СРЪБСКИТЕ ЖЕСТОКОСТИ В МАКЕДОНИЯ (1912-1915)

Част 5

Такава е картината, която представлявала Македония по сръбския режим.

Прибавете при това и повикването на цялото мъжко население да служи в редовете на сръбската армия. И като се има предвидъ нежеланието на това население да се отзове на поканата и ужаса му да се яви под диплите на инородни знамена, а като последица от това му съпротивление и в силата на сръбските военни наредби — обезлюдяването на цели градове и особено на селата, опустошението на Македония, — картината ще се доближи до суровата и печална действителност. Грозотата на тая картина се допълва с жестокостите, извършени от сърбите при тяхното отстъпление от тая измъчена и чужда тям страна. А тия жестокости са неописуеми и безбройни и ние ще се спрем пак само върху положително установените.

Знае се, че в последен момент до сръбското отстъпление сръбските власти имаха грижата да приберат в затворите колкото можеха повече българи от градове и села. Сега при отстъплението те не бяха в положение да водят със себе си такъв голям товар, та трябваше да се отървават от него; а това се постигаше просто като избиваха по-голямата част от тези затворници. Градове бяха опленявани, селата опленявани и след това опожарявани след задигане на добитъка; стопанствата опустошавани, семейства обезчестявани. . . Но нека говорят сами фактите!

При отстъплението си от Скопие сърбите завлекли между мнозината неизвестни още и гражданите Недялко Стойков, Иван Зафиров и Санде Хаджи Митков. Но недалече от града те били убити и заровени, а при дохождането на българските войски труповете им били намерени. Убити са също така и всички български милиционери и четници от с. Псача и други села от Кумановско, заловени след сраженията на Кумановската чета със сръбската войска при местността „Бислим" в края на м. Август 1915. г. Вж. снимка № 14.

В Скопския затвор се намерили по това време и десетки затворници от Велес, които заедно с други големи групи затворници, между които и жени с деца, сърбите закарали чак до гр. Ресен при нечувани мъки, лишения и изтезания. В тоя град заварва свободата тези нещастници голи, боси, гладни и изнемощели. Само братското състрадание и помощ на ресенчани турнали край на тяхната мизерия. Друга част от Скопските затворници, повече от 200 души българи и някои турци, оковани във вериги, придружили сърбите към Феризово и Качаник. На малки групи те били избивани по пътя. Труповете на избитите около града били фотографирани от влезлите тук български войски и после погребани в присъствието на българските власти. Свидетели на сръбските злодейства били руският консул в тоя град, както и чуждите санитарни мисии, останали в Скопие след опразването му от сърбите.

По време на отстъплението от Гостиварско сърбите обстрелваха непрекъснато с оръдия всички околни села в продължение на няколко дена и в резултат: от с. Добридол 50 къщи са изгорели и 10 души селяни убити; от с. Врабчица изгорена една къща и два дюкяна, задигнат и едрият добитък; с. Чеграни е неколкократно обстрелвано и разрушено, 20 души убити ; от с. Чайле 7 души убити и хвърлени във Вардар; с. Калища е цялото опожарено (около сто къщи) и мнозина избити

В Тетовско, с. Пирог — 8 души убити, но селото се е спасило срещу 300 лири турски откуп; в с. Неготин изгорени 30 къщи и убити 12 души; от с. Лерци дигнати селяните (около 80 души мъже) и убити между Групчин и с. Желино, в местността „Здравев зобел“; в с. Градец 50 къщи с опожарени и 150 души избити

В Кичево около една седмица преди отстъплението си сърбите избили през една нощ 18 души затворници българи. Убийството било извършено близко до града и в присъствието на свещеник Иван поп Кръстев, който трябвало да ги погребе в един трап. От с. Иванчища сърбите убили, преди да напуснат това село, именуемия Арсо Христов, а жена му е била изнасилена и, вързана за прозореца, изгоряла жива заедно с подпалената къща.

От Битоля малко време преди отстъплението си сърбите изпратили 165 души затворници българи към Охрид. По пътя при с. Братин дол двама от затворниците — синове на свещеник Васил от с. Кукуречани, — били убити от стражата, която ги конвоирала. На шосето при прохода „Буково", западно от изгореното и унищожено отъ; сърбите едноименно село (Буково), бил убит друг от битолските затворници, родом от Прилеп, на име Димко. По-нататък, при с. Опейнца, били убити още 10 души затворници от Мориховските села, на трима от които се знаят имената: Цвятко, Христо и Павле. Още по-нататък при с. Косе са убити двама затворници от с. Книжо поле. Преди пристигането на останалите живи затворници в Охрид, сърбите отлъчили трима родом от Велес, съдбата на които не е известна. От Охридския затвор отделили още 16 души старци и жени, които били изпратени към Струга - Дебър. Други 35 души от затворниците, между които и четникът Стоян Илиев от Ресенската чета (отделението на Тале Андонов), в деня на отстъплението на сърбите от Охрид били изпратени в Поградец. Какво се е случило с останалите затворници, не се знае точно. Но и до сега в Охрид се знае, че при отстъплението си от тоя град сърбите върлили трима нещастника в бунара при старата черква „Св. Климент" в махалата „Имарет". Когато първите разезди от българската кавалерия били вече в Охридското поле, до самия град, сръбски войници още били заети с разбиване на дюкяните и магазините в Охридската чаршия и с оплячкосването им. Последна жертва от тоя град на сръбската алчност за българска кръв станал гражданинът Васил Дуков, който е бил изведен от сръбски войници до градината на Абдула ага и след като му били взети всичките пари, там бил заклан.

Между битолските затворници, които заедно с отстъпващите сърби извършили одисеята Битоля Ресен—Охрид—Струга—Дебър, били и отвлечените селяни от с. Цапари, а именно: Христо К. Вельов, Петре Мукев, Спиро Христов, Петре Симеонов, Христо Михайлов, Апостол Трайков, Илия Стойчев и Лазо К. Траянов, които, изнемощели и отпаднали, сполучили след всички премеждия да се върнат по домовете си. При отстъплението от Битоля сръбска жандармерия се отбила и в Цапари и потърсила селските свещеници и селянина Насе Димов, но като не намерила тях, задоволила се с ограбване и побой над домашните им.

Кратово малко останало да се обърне на развалини от оръдията, които сърбите при отстъплението си отправили от височината „Черни връх" към града. Но едвам бомбардировката започнала и местната революционна чета заедно с милицията се отправили към въпросната височина, ударили сърбите и ги пропъдили от там, та спасили града.

В Кочанска околия освен убитите в разни времена от сърбите 201 човека, били отвлечени при отстъплението като арестанти, за ангария, или като войници 122 души. Опожарени къщи в околията - 261, 6 дюкяна, 2 магазина и 2 хотела, а ограбени 4 дюкяна, 1 хан, почти всичкия едър и дребен добитък и маса покъщнина.

В гр. Свети Никола сърбите разбили дюкяните в цялата чаршия и ги ограбили, както и много частни къщи. Жената на Наце Арсов била в последния момент поставена на тясно от сърбите, които ѝ искали пари. Заплашена със смърт, тя едва се е отървала, след като е била принудена да намери такива от другаде. Наце Богев билъ потърсен от сърбите в момента на отстъплението, но той успял да се укрие от тях. Тогава зарад него сърбите били немилостиво дъщеря му Стана. На отстъпване подкарани били с войските 150 души граждани към Велес, но благодарение на тъмната нощ, повечето от тях успели да избягат и да се изпокрият из пътя; само Гаврил Арсов, 55-годишен, бил заклан; а Йове Димитриев, Петре Стефанов, Стойче Илиев, Иван Янев, Христо Капетанов, Борис Траянов и Янко Арсов били отвлечени от сърбите. И в последния момент сърбите подпалили три къщи и три дюкяни в града. — От селата в Свети-Николска околия сърбите отвлекли 30 души селяни, които минали през града. Освен това задигнали голямо количество едър и дребен добитък, както и цели хамбари жито. Само от село Неманици били откарани 50 коня, 100 вола и 150,000 оки жито.

Малко време преди отстъплението от Щипска околия, в с. Горни Балван бил пратен да квартирува един сръбски капитан с 50 души войника. Те изнасилили Яна Петрова на 35 години, Вана Ладева на същата възраст, Севда Тасева на 50 години, Гюргя Ильова на 40 години, Васа Иванова на 25 години, Ванга Митева на 30 години и Петра Ладева на 25 години. А при самото отстъпление жителят Коце Везенков от същото село е грозно изтезаван и мушкан от войници с нож в гръкляна, за да си каже парите. От с. Долно Трогерци, същата околия, са отвлечени при отстъплението Яне Шаклев, 70-годишен старец, Яне Стойчев, на същата възраст, Санде Кузин и Саздо Иванчов по на 55 години и Лазо Янков и Йордан Иванчев по на 35 години, като заедно с отвлечените е закарана и по голямата част от едрия добитък, а взети пари в брой от селото - 3600 лева — От с. Сърчиево са отвлечени Тимо Петров на 45-годишна възраст, Тоде Панев на 50, Симе Митев на 60, Коле Тасев и Митко Донев на 25-годишна възраст. — От с. Таринци, същата околия, са отвлечени Тасе Стоилов на 45 години, Трайчо Ильов на 53 години и Петър Манов, който се е спасил с бягство. — От отвлечените през 1913. година 15 души от с. Люботен, след отстъплението на сърбите през 1915. г. били намерени от Мито Пъдарина труповете на 8 души около Новоселската мера, а труповете на другите 7 души намерили дядо Киро и синът му Лазо от с. Доляни в мерата на това село. Освен това тук били немилостиво бити от сърбите, с цел да изнудят парите им, всички мъже и жени от селото. Селският писар (родом от Сърбия) с трима жандари извикал в общинското управление селяните, които били заставени да внесат 1500 лево и 250 лири турски. А Зоя Манева с дъщеря си Руса били бесени на гредата в къщи и мушкани с щик, задето мъжът на първата избягал. И при отстъплението селото било подпалено от сърбите. (Вж. снимка № 15). — В с. Сарамзалино са изклани всред самото село Димко Спиров, Симо Стоянчев, Сане Панов и Мишко Колев от с. Богословец. А завлечени към Велес и после заклани и хвърлени във Вардара: Ване Димев, Коле Димев и Траянъ Димев — и тримата братя от същото село. Отвлечени от същото село са още Гьошо Трайков и братовия му син Санде. — Отъ с. Крупище, същата околия, са отвлечени при сръбското отстъпление Санде Коцев, Коце Донев и Величко Зафиров и задигнат повечето от едрия и дребен добитък от селото. — От с. Шопур сърбите задигнали при отстъплението си всичкия едър добитък — От с. Брест е отвлечен при отстъплението Иван Тодев, а от с. Тонатарци — Данаил Стоянов. Свещеник Наум от с. Мечкуевци бил дирен в къщи от сърбите. Като не го намерили, подложени били на грозни изтезания домашните му и най-подир била изгорена къщата му, в пламъците на която били хвърлени и живи изгорели четирима души от селото (Вж. снимка № 16). — Село Патрик било подпалено от сърбите преди отстъплението (Вж. снимка № 17). Една част от с. Лесковица също била изгорена (Вж. снимка № 18).

От гр. Радовиш били убити при отстъплението на сърбите: Наджи ефенди на 15 октомври 1915 година в гр. Кочани; Илия Зафиров 60-годишен първенец и деец по църковния въпрос, е убит на 6 ноември 1915 г. по пътя за гр. Призрен; Мите Михайлов — на 7 ноември по пътя за гр. Призрен; Григор Стоянов — на 14 ноември по пътя за гр. Шкодра; Ташо Андонов на 17 ноември по пътя за гр. Шкодра; Илия Карабашев — на 17 ноември по пътя за гр. Шкодра; Василъ Тазиров — на 18 ноември по пътя за Шкодра; Бошнак Ахмед ага — на 18 ноември по пътя за Шкодра; Стоян Мицев на 19 ноември по пътя за Шкодра; свещеник Георги Икономов — убит на 24 ноември, вече в гр. Шкодра. В същия ден и в същия град са убити и Мехмед Расимов, Аниф Ходжа и Наке Тошов. На 6 ноември и по пътя за гр. Призрен е убитъ Коце Зафиров; на 10 същия месец е убит в гр. Призрен Иван Тарабулов, в същия ден и в същия град са убити и Туше Ташков и Иванъ Христов. Йосе Наков е убит в гр. Дебър, Илия Бачков умрял въ гр. Охридъ, Георги Пецев умрял в Сан-Джовани. От същия гр. Радовиш избягали след като били отвлечени от сърбите: Туше Христов, Григор Лозналиевъ, Георги Христов, Туше Кочкаров и Хафъз Исмаил — всички от призренския затвор; Георги Лозналиев, Туше Теохаров, Дончо Андев, Тодор Цветков, Георги Андреев, Траян Бойков, Христо Витанов, Туше Григоров и Григор Михаилов — от Шкодренския затвор; Никола Зафиров, Абдураман Кадриов, Васил Джарта, Туше Шапков, Сали бей и Васил Брендов избягали от Албания. (Вж. снимка № 19.) Безследно изчезнали по пътя за Албания Костаки поп Гаврилов, Илия Тренчов и Коце Пецев от същия гр. Радовиш. Тези жертви на сръбския терор са част от арестуваните на 3 март 1915 г. и изтезавани граждани с цел да кажели какво се готвело против сръбската държава. Най-точни подробности и указания за сръбските жестокости при отстъплението в тая, както и в други околии се намират в приложението към цитираната и до сега книга „Сръбският режам и революционната борба в Македония", 1917 г.

Призрен. Каква гробница представлява тоя град личи и от един рапорт на началника на 3-а Балканска дивизия под № 1609. от 31. XII. 1915. г. Българските войски намерили във влажните подземия на „Калето" в тоя град 70 души българи, които представлявали плачевна гледка. Всички били изтощени от глад, осакатели от мъчения и болни от измръзване на ръцете и краката. Между мъчениците лежали и разлагащите се трупове на четирима българи; върху мъртвешките им лица били отпечатани следите на мъчителни конвулсии, които свидетелствували за преждевременната им мъченическа смърт. Те били погребани от свещеника на 29 Ямболски полк. Между тях се борил със смъртта и един турчин. Преди да издъхне, той успял да каже, че в затвора имало около 800 души, почти всички българи, между които и деца по на 12—16-годишна възраст. Те били разкарвани ту в Гиляни, ту в Скопие, ту в Прищина. На 5 ноември 1915 г. пристигнали в Призрен, дето и били затворени в „Калето." На 16 същия месец сърбите извадили из затвора всички способни да се държат на краката си и ги отправили за Дяково, като оставили да гният в подземията на Призренското кале само съвършено болните.

(Следва)