К. ГРИГОРОВ (ПЪРЛИЧЕВ) / СРЪБСКИТЕ ЖЕСТОКОСТИ В МАКЕДОНИЯ (1912-1915) – 3

ДО ТУК: ВМЕСТО ПРЕДГОВОР;

ЧАСТ 1

БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ / КИРИЛ ПЪРЛИЧЕВ / СРЪБСКИТЕ ЖЕСТОКОСТИ В МАКЕДОНИЯ (1912-1915)

Част 2

Велес. Поради силно развитото си национално чувство велешани са предпочитали да плащат установените от сърбите глоби, но не и да пращат децата си в сръбско училище; когато сърбите забранили българска служба и българска проповед в черквата, велешани със своя владика протестирали пред властта против извършеното посегателство; когато владиката бил арестуван и после екстерниран в България, гражданите бойкотирали сръбската служба в черквата и се лишили от черкуване. Сръбските власти забраняват на велешани отпразнуването на българския национален празник „Св. св. Кирил и Методи" и им заповядват да отворят дюкяните си; а те излизат в чаршията в празнично облекло. Заповядват им да празнуват сръбския свети Сава — те не се обаждат на поканата. За всичко това трябвало да се издирят „подстрекателите" и „съмнителните" граждани. А кои не са били такива за сърбите? И те започват с обезоръжаващи обиски, арести и изтезания. Стотици граждани и селяни от околията, едни „подозрителни", други „подстрекатели", оковани в тежки вериги, са изпратени да гният в скопския затвор в продължение на една година, след което са осъдени на доживотен затвор.

Вечер след 9 часа в никоя къща не бивало да гори лампа и дойката в тъмно трябвало да кърми своето бозайниче или майката да наглежда своя болник. Инак сръбски агент, добрал се крадешком, хлопа на прозореца зловещо и всявал трепет в сърцата на домочадието. Но паниката между населението била ужасна, когато настръхналите велешани почнали тайнствено да се питат за злокобната участ на безследно загиналите, оня незабелязано изчезнал техни съграждани, каквито са случаите с поп Иван Аврамов, поп Лазар Трайчев Андов, поп Петър Андреев и други. Жертвите, след като били зверски изтезавани, после били изклани и труповете им изхвърлени във Вардар. Сръбското училище било инквизиторското место, дето кървавите петна по стените дълго време свидетелствували за чудовищните престъпления вършени от „Черната ръка."

В Тетово Сърбите подложили на тежки изтезания 14 души от по-първите граждани. Убити гражданите Гавро Серафимов, Сельо Ратайски, Йовче Янев и Иван Чварков (Чарков?). В околията има 308 души убити, разпределени по общини както следва: Първенишка община - 17 души ; Лешечка община — 10 души, Селчишка община — 9 души., Долно Папчишка — 9 души., Седларевска — 1 човек, Чифличка — 12 души, Челопечка — 7 души, Жилинска - 73 души, и Сенокоска община — 170 души.

Кичево. При настаняването на сръбската власт в Кичево и околията, арестувани били на първо време всички градски учители и свещеници, както и най-видните граждани поради отказа им да подпишат поднесената им декларация, че те са били отдавна сърби. Едновременно с тях арестувани били от околията 106 души селяни. За отказ да изменят на народността си били убити йеромонах Софроний, игумен на Пречистанския манастир, и йеромонах Теофан, калугер в същия манастир. И двамата били извикани с измама от манастира от сръбски стражари и под предлог, че ги вика властта в Дебър, и били застреляни, а свещ. Георги п. Ангелов умрял като Исус Христос, а именно - разпнат на кръст и от двете му страни разпънати двама негови другари. От арестуваните и тежко изтезавани умрели мъченически Яким Йончев от с. Подвис, Иван Сърбинов от с. Лахчани, Търпо Мойсов от с. Поповец, Мице Найдов от с. Цер и Константин Траянов от същото село. Убити: Киро Василев от с. Яворец, Максим Мицков от с. Осой, Наум Беличов от с. Цер и Петър Силев от същото село. Максим Костов от с. Ръбетино, състоятелен и свестен селянин, бил убит по най-жесток начин: изкаран вън от селото, рязали му последователно ушите, носа, езика, пръстите, краката, докато останал само труп и така издъхнал.

Дебър. Смъртно изтезавани от сърбите или направо убити от тоя град има 64 души, а от в околията 200 души, а именно: с. Борово — 34 души, с. Могорче - 20 души, с. Торбаче — 15 души, с. Требища — 13 души, с. Клене — 3 души, с. Гинозец - двама, с. Модрич — 4 души, с. Дренок и Джепища - по един, с. Нерези — 3 души, с. Мало Папрадник - един, с. Големо Папрадник - двама, село Пискупщина - трима, с. Житинани - един, с. Горенци — двама, с. Новак - един, с. Коджаджик — трима, с. Брещани — един, с. Ябланица — 5 души, с. Брощица и Баланци - по един, с. Гари — 5 души, с. Радоеща - един, с. Тучепе —един, с. Големо Острени - двама, с. Осолница — трима, с. Лесничани - 8 души, с. Окщун — 12 души, с. Жупа-селце — 12 души, и с. Елевци - 39 души — всичко в Дебър и околията 264 души. — А опожарените къщи: в града Дебър са 290, а в околията: с. Кривци - 44, с. Клаци (Село-Куки) — 12, с. Горно Вичища — 11, с. Долно Вичица - 7, с. Бомово - 5, с. Требища - 2, с. Гиновец - една, с. Елевци - 5, с. Папрадник - две, с. Извири - 5, с. Серпетово - 11, с. Горно Косоврасти - 2, с. Долно Косоврасти - 73, с. Голеища - 7, с. Торбаче - 28, с. Окщун - 7, с. Лесничани - 36, с. Коняри - 7, с. Аме - 15, с. Клене - 123, с. Могорче - 60, с. Борово - 100, с. Забзун – 120, и с. Стеблево - 160.

Галичник. Пристигнали на 3. ноември, сърбите веднага пристъпили към унищожение на училищната библиотека в града, като изгорили около 1000 книги, а всичката училищна покъщнина изпочупили. Архиерейският наместник на българската община Павел Теодосиев бил арестуван, мъчен, бит с торби пясък и интерниран в Скопския затвор, дето мрял от изтезанията. Свещеникът Апостол Миронов от с. Тресънче бил насила измъкнат от дома му посред нощ и завлечен до близката гора, дето го обезобразили и му счупили черепа. Бившата революционерка Андревица била убита само пред страха да не започне дейността си от турско време.

Охрид. След екстернирането на митрополит Борис в българската митрополия се настанил сръбският митрополит Варнава. Той псувал гражданите и сред улицата биел ония, които не му отдавали почест. Всички учители и по-събудени граждани били арестувани в един зимник, дето били изтезавани безчеловечно. В едно тъмно и тясно пространство били поставени много души, като че с цел да ги удушат. Освен заплашвания и насилнически средства, тук сърбите прилагали и тежки берии (данъци - бел. П. Н) и безпричинни глоби. Органи на властта заявявали, че докато населението не тръгне с цървули — правела е на сърбите впечатление обстановката на охридчани — последното няма да се признае за сръбско. Някакъв майор който минавал между сърбите за образован, говорил пред едно събрание за сръбска народност в Македония, а за старините, намиращи се в града, казвал, че били останки от някогашната „велика Србија". — Гражданинът Лев Огнянов, възпитаник на „Роберт колеж“, щял да бъде убит в двора на черквата „Св. Климент", ако не е бил предупреден. Иван Групчев, преследван с цел да бъде убит, бил принуден да се затвори дълго време вкъщи. Тодор Джамбазов, повикан един ден в клуба на „Черната ръка", бил подложен на жесток побой и спасил живота си с бягство. Осъден от „Черната ръка“ и изпратен на екзекутиране бил гражданинът Иван Алчев, но намушкан, успял с бягство да се изтръгне из ръцете на своите джелати. Гражданинът Мишев, в дома на когото при обиск била намерена една ловджийска пушка, бил вързан и бит по немилостив начин в присъствието на жена му и децата му. Освен това застреляни били в града без никаква присъда учителят Димитър Ивано, родом от града, свещеникът Георги поп Ангелов от с. Слатино, Иван Дойчинов и Христо Байрамов от Охрид, Стоян Гълъбов от с. Велмей, Лазар Глигоров, бивш учител, от с. Велгощи, Коста Лятков от същото село и мнозина турко-албанци. Десетки младежи от града били арестувани и обречени да бъдат осъдени на смърт; но откарани в Битоля, могли да изкупят живота си срещу една сума от 500 турски лири Убити младежи са Никола Силянов от Охрид и Анастас Христов от село Дърмени, Ресенско. Градските свещеници Георги Икономов, Георги Бъндев, Иван Савев, Петър Рибаров, Хараламби Донев, Анастас Автов, Ахил Карадимчев и дякон Герги Снегаров били подложени на силни морални изтезания в продължение на двумесечния им арест. Изтезаван бил също и Васил Маленков. А къщите на войводата Петър Чаулев и на неговите роднини Яким Чаулев, Григор Чаулев и Ленка Чаулева били ограбени и от основи разрушени. Село Велгощи, предградие на Охрид, значително пострадало и даже опожарено в турско време и после пак възстановено, сега трябвало да изпита и сръбската жестокост. Сърбите събрали всички мъже от селото, наредили ги в редици и от всеки пет души бил изкарван по един и пред очите на всички други застрелван. По тоя начин застреляни били 12 души.

В 4 села от Слатинска община, Охридско, има 86 души убити от сърбите. В Пещанската община — 48 души; във Велгошка община — 27 души извън споменатите 12 души, в с. Велгощи. В Мешеишка община — един; в Белчишка — трима; в Опеничка община - трима; във Велмейска община — 9 души, и в Сливовска община — 10 души.

В Ресен сърбите закриха класните и основни, както и неделните училища в града и голямото с. Янковец, унищожиха училищните библиотеки в града и всички околни села и заличиха всички български надписи на паметни плочи в църквите и училищата; изгориха всички намерени в частните домове ликове на българския цар Екзарха и видни македонски революционери; биха немилостиво учениците Владимир Мильовски, Борис Чукалев, Асен Ляпчев, Крум Попов, Никола Татарчев и Кирил Милошов, защото пеели български песни и носили пансионската си униформа; обезоръжиха местните четници, макар те да бяха принесли ценни услуги на сръбските войски при настъплението им; повърнаха обратно всички български революционери, които бяха тръгнали за Малгара в помощ на българските войски в борбата против Турция; устроиха засада на войводата Кръсто Трайчев; тероризираха гражданите да се декларират за сърби, а поради отказа им да сторят това екстернираха първенците Михаил Татарче, Коста Стрезов, А. Милошев, Ефтим Ляпчев, Лазар Стрезов, Георги Татарчев, Ст. Мильовски, поп Георгиев, Кр. Дулянов, Кр. Стрезов, Г. Буруджиев, Христо Ников, архиерейския наместник свещеник Търпо Поповски и учителите Георги Трайчев, Климент Хаджов, Димитър поп Андреев, Сп. Монавчев, Лазаръ Кипрев и Петър поп Андреев. От града и околията арестувани българи първенци всичко 496 души.

(Следва)