Сидни Олтман (Sidney Altman)
7 май 1939 г. – 5 април 2022 г.
Нобелова награда за химия (заедно с Томас Чех)
(За откриване на каталитичните свойства на РНК.)
Роден съм в Монреал през 1939 г. като втори син на бедни имигранти. Майка ми работела в текстилна фабрика, а баща ми в магазин за хранителни стоки, преди да се срещнат и оженят. Именно от тях научих, че упоритата работа може да бъде възнаградена, дори когато се върши с безкрайно малки стъпки.
За най-близките ни семейства и роднини Канада беше страна на възможностите. Въпреки това на първото поколение деца, родени в Канада, стана ясно, че пътят към възможностите минава през образованието. Никоя жертва не беше твърде голяма, за да продължим нашето образование и, за щастие, книгите и традицията на учене не бяха непознати в моето семейство.
Наясно съм с две събития, които предизвикаха ранния ми интерес към науката, като първото беше появата на атомната бомба. Мистичността, свързана с бомбата, ролята, която учените играят в нея, и общото ѝ значение не може да не впечатли дори едно шестгодишно дете. Около седем години по-късно ми подариха книга за периодичната система на елементите. За първи път видях елегантността на научната теория и нейната предсказваща сила. Трябва да спомена, че докато растях, Айнщайн беше представян като достоен пример за подражание от едно младо момче, което се учи добре. Към моя пантеон добавих също различни писатели на фантастика и звезди от хокея на лед и бейзбола.
По времето, когато стигнах до гимназията, хранителният магазин на баща ми беше направил живота ни подходящо удобен и аз бях в състояние да избера, без никакви практически затруднения, предметите, които исках да следвам в колежа. Намерението ми беше да се запиша в университета „Макгил“, но неочаквана поредица от събития ме принуди да уча физика в Масачузетския технологичен институт. Там преживях четири свръхстимулиращи години сред блестящи, напористи и луди връстници и изключителни учители. Лий Гродзинс ръководеше моята дипломна работа по ядрена физика и ми осигури чудесно изследователско изживяване и приятелството си. По време на последния ми семестър в Масачузетския технологичен институт изкарах кратък въвеждащ курс по молекулярна биология. Този курс, воден от Сайръс Левинтал, ме запозна с нуклеиновите киселини и молекулярната генетика и ме подготви за бъдещите срещи с тези теми.
Прекарах осемнадесет месеца като студент по физика в Колумбийския университет, чакайки неуспешно възможност да работя в лаборатория и се чудех дали трябва да продължа с физиката. Осем месеца по-късно, след като напуснах университета, учех физика в лятна програма и работех в Колорадо, когато реших да се запиша като аспирант по биофизика. Физикът Джордж Гамов ме насочи към Леонард Лерман, който тогава работеше върху интеркалирането на акридини в ДНК в Медицинския център на университета в Колорадо. В отличния отдел, ръководен от Теодор Т. Пък, Лерман предложи насоки, приятелство и критичен анализ, които ми позволиха да се наслаждавам на молекулярната биология по продуктивен начин. След като работих върху въздействието на акридините за репликацията на ДНК на бактериофага Т4, се присъединих към лабораторията на Матю Мезелсън в Харвардския университет, за да изследвам ДНК ендонуклеазата, участваща в репликацията и рекомбинацията на ДНК на Т4. Две години по-късно имах привилегията да стана член на групата, ръководена от Сидни Бренер и Франсис Крик в лабораторията по молекулярна биология на Съвета за медицински изследвания в Кеймбридж, Англия. Като бивш физик се чувствах така, сякаш се присъединявах към еквивалента на групата на Бор в Копенхаген през 20-те години на миналия век. Оказа се научен рай.
В лабораторията на Съвета за медицински изследвания започнах работа, която доведе до откриването на рибонуклеазата Р и ензимните свойства на РНК субединицата на този ензим. Джон Д. Смит, както и няколко колеги постдокторанти, ми дадоха много добри съвети, които ми позволиха да проверя идеите си. Откриването на първия радиохимично чист предшественик на tRNA молекулата ми позволи да си намеря работа като асистент в университета „Йейл“ през 1971 г., труден момент за намиране на каквато и да е работа изобщо.
Кариерата ми в „Йейл“ следваше стандартния академичен модел с издигане в йерархията, докато не станах професор през 1980 г. Бях ръководител на моя отдел от 1983 до 1985 г. и през 1985 г. станах декан на колежа „Йейл“ за четири години, опит, който не само ми даде възможност да създам много нови приятелства, предимно извън науката, но също така ми разкри пълната панорама на човешките и академичните проблеми, които съществуват в една университетска общност. На 1 юли 1989 г. се върнах на длъжността професор с пълно работно време.
Бях благословен с изключителни съветници, хора, които станаха лични мои приятели и които ми осветиха много аспекти от човешкото творчество със своята интелектуална сила, опит като учени и човешки качества. По-специално това са Леонард Лерман, Матю Мезелсън, Сидни Бренер и Лий Гродзинс. Има, разбира се, много други, чиито имена не мога да изброя тук. Животът ми беше изключително обогатен от брака ми с Ан Корнър през 1972 г. Съпругата ми е моя колежка, съветничка и приятелка във всяко отношение. Тя и нашите две прекрасни деца, Даниел, роден през 1974 г., и Лия, родена през 1977 г., допринесоха неизмеримо за успеха, който постигнах.
ИЗТОЧНИК: https://www.nobelprize.org/prizes/chemistry/1989/altman/biographical/
Превод от английски: Павел Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.