НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1989 г. / ХИМИЯ / ТОМАС ЧЕХ

Томас Чех (Thomas Cech)

8 декември 1947 г.

Нобелова награда за химия (заедно със Сидни Олтман)

(За откриване на каталитичните свойства на РНК.)

Дядо ми Йозеф, обущар, имигрирал в САЩ от Бохемия през 1913 г. Другите ми баба и дядо, също от чешки произход, бяха първо поколение американци. Баща ми беше и все още е лекар, майка ми е домакиня. Роден съм в Чикаго на 8 декември 1947 г.

Безопасните улици и добрите училища в Айова Сити, Айова, бяха фон на детските години на сестра ми Барбара, на брат ми Ричард и моите. Баща ми, който обичаше физиката толкова, колкото и медицината, вмъкваше научен подход и гледна точка в повечето семейни разговори. Открих науката за себе си в четвърти клас, събирайки скали и минерали и питайки се как са се образували. По времето, когато бях в прогимназията, чуках по вратите на професорите по геология в университета на Айова с молба да ми покажат модели на кристални структури и да обсъдим разни метеорити и вкаменелости.

През 1966 г. постъпих в Гринелския колеж, където трябваше да извлека толкова удоволствие от изучаването на Омировата „Одисея“, Дантевия „Ад“ и Конституционната история, колкото и от химията. Срещнах Карол при апарата за измерване на точката на топене в новата лаборатория по органична химия и поставихме началото на партньорството на живота ни, което вече е на повече от 20 години.

Химията, която харесвах най-много в учебниците, беше физичната химия. Въпреки това, бакалавърският изследователски опит в Националната лаборатория в Аргон и в лабораторията „Лорънс“ в Бъркли ме научи, че нямам достатъчно дълъг период на внимание за сложните водопроводни инсталации и електрониката при газовата фаза на физичната химия. По-късно бях привлечен от биологичната химия поради почти ежедневното взаимодействие на експерименталния дизайн, наблюдението и интерпретацията. Бъркли, 1970 г. Карол и аз избрахме Калифорнийския университет колкото заради вълнението от живота там, толкова и заради превъзходството на неговия факултет по химия. Моят ръководител на дисертацията, Джон Хърст, беше ентусиазиран от хромозомната структура и функция, което се оказа заразително; още не съм се възстановил, нито ми се иска. Дългите дни в лабораторията бяха прекъсвани от случайни пътувания с раница сред алпийското великолепие на Сиера Невада.

През 1975 г. получихме докторски степени и се преместихме за следдокторски изследвания в Кеймбридж, Масачузетс, Карол в Харвард и аз в МТИ. Затвърдих знанията си по биология в лабораторията на Мери Лу Пардю и ми хареса да бъда част от интерактивната научна сцена в МТИ.

Започнах първата си преподавателска работа в Колорадския университет в Боулдър през 1978 г. Първоначално бях привлечен от ентусиазма и енергията на преподавателите. Останах, защото в моята сфера интелектуалната среда тук би била много трудна за достигане. Имахме много добри колеги, с които споделихме много страхотни вечери и ски екскурзии до близките Скалисти планини. Съвсем наскоро животът ни се преобрази от добавянето към нашето семейство на две енергични дъщери, Алисън (родена през 1982 г.) и Дженифър (1986 г.).

Благодарение на откритията на моята изследователска група повече от дузина национални и международни награди предшестваха Нобеловата награда за химия през 1989 г. Сред тях е наградата „Пфайзър“ за ензимна химия (на Американското химично дружество), наградата за молекулярна биология (на Националната академия на науките на САЩ ), наградата „Хайнекен“ (на Кралската холандска академия за изкуствата и науките) и наградата „Ласкър“. Получих почетна докторска степен. степен от Гринелския колеж през 1987 г. и от Чикагския университет през 1991 г. Избран съм за член на Националната академия на науките на САЩ (1987 г.) и на Американската академия на изкуствата и науките (1988 г.). През 1987 г. получих доживотна професорска титла от Американското дружество за борба с рака, а през 1988 г. станах изследовател в медицинския институт „Хауърд Хюз“.

ИЗТОЧНИК: https://www.nobelprize.org/prizes/chemistry/1989/cech/biographical/

Превод от английски: Павел Николов