четвъртък, май 23, 2024

ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 13

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3; ОТКЪС 4; ОТКЪС 5; ОТКЪС 6; ОТКЪС 7; ОТКЪС 8; ОТКЪС 9; ОТКЪС 10

ОТКЪС 11

Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до генералния консул в Русчук от 28 ноември 1883 г.,№ 1686

„Нашият посланик в Румъния е уведомил императорското Министерство на външните работи за това, че кралското военно министерство има намерение да усили гарнизона при Арап-Тапия. Княз Урусов смята, че за запазване нашите интереси в България не е излишно, щото в Силистра да се организира наблюдение за придвижването на румънската войска. Министерството на външните работи своевременно съобщи за това на нашия дипломатически агент в София и вицеконсула във Варна. Сега г-н Лисевич донася на Азиатския департамент, че поради отдалечеността на Силистра от района на варненското вицеконсулство той не може да извършва наблюдение от страна на Силистра за придвижването на румънските войски.

Предвид на несъвместното разпределение на консулските окръзи в България императорското министерство постанови да причисли Силистренска околия към района на поверения на Ваше Превъзходителство консулски окръг.

Вследствие на това най-покорно Ви моля, почитаеми господине, в границите на възможностите да благоволите да установите наблюдение над румънските гарнизони при Арап-Тапия и за последствията да благоволите да ме уведомите.“

Конфиденциално писмо на началника на Азиатския департамент до генералния консул в Русчук от 20 февруари 1884 г.,№ 169

„Граф Шувалов в свое писмо уведомява щатс-секретаря Гирс, че в разговор с княз Бисмарк относно българския въпрос последният не одобрява в някои отношения действията на нашия извънреден дипломатически агент в България.

Нашият посланик във Виена съобщава по телеграфа на министъра на външните работи, че в Австро-Унгария гледат на действията на нашия дипломатически агент като на вмешателство от наша страна във вътрешното управление на Княжеството. По мнението на княз Лобанов-Ростовски насилственото отстраняване на княз Батенберг от България при наше съдействие неминуемо ще повлече след себе си сериозни затруднения.

От София също така съобщават, че княз Батенберг чрез посредничеството на тамошния английски дипломатически агент се е оплакал на лондонския кабинет от агитация против него, Батенберг, от страна на руските представители в Княжеството.

Предвид на тези неблагоприятни съобщения щатс-секретарят Гирс предаде доклад до Негово величество за отзоваване на извънредния императорски дипломатически агент и за назначаване там за дипломатически агент и генерален консул на щатския съветник Кояндер.

Макар че действителният статски съветник Йонин в течение на своето кратковременно пребиваване в България не можа вследствие на разни неблагоприятни условия да изпълни дадените му поръчения и да достигне предполагаемия резултат, при все това не трябва да се смята мисията на г-н Йонин за безполезна. Той успя да възстанови действието на конституцията в Княжеството, да застави княз Батенберг да се откаже от дадените му от систовското (свищовското – бел. П. Н.) Народно събрание пълномощия и да укрепи в страната влиянието на Народната партия, която напълно ни съчувства.

За благоприятен резултат, достигнат от мисията на г-н Йонин, аз смятам и това обстоятелство, че настоящото правителство начело с Драган Цанков се състои от предани нам лица и на съдействието на които ние можем да разчитаме. Убеден в това, че инициатор на държавния преврат в България от 1881 г. е княз Батенберг, действащ по внушение от Лондон, Берлин и Виена, г-н Цанков ни оказва съдействие в сключването на военната конвенция. Освен това Драган Цанков се задължи по възможност да забави решаването на въпроса за построяването на железопътната линия Цариброд-София-Вакарел и да се заеме с откупуването в хазната на железопътната линия Русчук-Варна. Що се отнася до отстраняването на княз Батенберг от пределите на България, г-н Цанков също така се задължи със собствени средства и по легален ред от името на народа и правителството да предложи на княза отричане от престола и незабавно да го отстрани от пределите на Княжеството. Всички тези благоприятни условия ние сме длъжни да запазим за известно време в дълбока тайна. И особено да се отклони по възможност въпросът за кандидатурата за замяна на княжеския престол. В беседи и разговори с влиятелни лица могат да се направят изказвания в смисъл, че Господарят Император смята този въпрос за чисто народен и неговото решение да предостави на самите българи, т. е. изборът на княз принадлежи на Народното събрание без всякакво външно влияние.

В своите донесения действителният статски съветник Йонин изказва опасения да не би в самата Народна партия да се появи разкол и тогава князът може да прибегне към съдействие от крайните елементи в България, начело на които стои Петко Каравелов, ползуващ се с поддръжката на влиятелния в България депутат от законодателното събрание Стефан Стамболов.

От сведенията, доставени от управляващия русчукското консулство, се вижда, че интелигентната класа в поверения на Ваше Превъзходителство консулски окръг се състои от крайни радикали, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, доколкото е възможно, да се действа на умовете на влиятелните лица във Вашия окръг в това направление, че императорското правителство намира разцеплението в Народната партия за твърде опасно оръдие в ръцете на противниците и че от това разцепление могат да се възползват консерваторите, вземайки в свои ръце кормилото на управлението. Аз смятам също така за полезно издаването в Русчук или в Търново на вестник в дух на обединението на партията. Изборът на способни редактори и издатели на такъв вестник аз предоставям на благоусмотрението на Ваше Превъзходителство.“

Секретно съобщение на дипломатическия агент в България дорусчукския генерален консул от 3 април 1884 г.,№ 157

„Княз Батенберг предприема пътуване из Княжеството с агитационна цел. Князът се старае главно да предразположи на своя страна младите български офицери. В Русчук Батенберг ще бъде към Светата седмица в навечерието на Възкресение.

Независимо от това, че нашите командири и началниците на отделните части доставят на военния министър нужна и точна информация за всички действия на княза, аз от своя страна имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да организира и от Ваша страна наблюдение за княжеската агитация. Смятам, че не е излишно, щото Вие, почитаеми господине, в разговор с княз Батенберг да споменете младите български офицери, възхвалявайки тяхното служебно усърдие и доброто им възпитание.

За последствията благоволете, Ваше Превъзходителство, да ме уведомите.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до генералния консул в Русчук от 5 април 1884 г., № 857

„Най-покорно моля Ваше Превъзходителство да даде от сумата на запасния капитал на повереното Ви консулство на живеещия в Русчук сръбски митрополит Михаил 10 000 франка срещу разписка в два екземпляра, която няма да откажете да представите в Азиатския департамент.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до руския императорски генерален консул в Русчук от 10 април 1884 г., № 857

„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, печалният изход на народните движения в Зайчар и в други местности на сръбското кралство, а така също личните неприязнени отношенията между крал Милан и сръбския митрополит Михаил са принудили последния да напусне страната и за известно време да се пресели в България.

На преследване от страна на сръбските власти Високопреосвещеният Михаил се е подложил единствено поради чувството си на преданост към Господаря Император и към Русия. Стоейки начело на политическа партия в Сърбия, митрополит Михаил неуморно се е грижел за възстановяване на нашето влияние в страната и едновременно с това се с стараел да възбуди в народа симпатия към преданата нам династия на княз Карагеоргиевич.

Като не се ограничават само с преследване на митрополит Михаил в Кралството, сръбските власти нееднократно заявяват пред българското правителство своето неудоволствие по повод пребиваването на Негово високопреосвещенство и преданите му представители на Народната партия в близост до сръбската граница.

Лишен от необходимите средства за съществование и грижейки се за участта на другите сръбски емигранти, пребиваващи сега в България, митрополит Михаил чрез посредничеството на нашия дипломатически агент в София се обърна за покровителство към императорското правителство.

Съгласно доклада на действителния статски съветник Йонин и ходатайството на Светия синод щатс-секретарят Гирс направи разпореждане за отпускане от секретните суми на Министерството на външните работи на еднократна помощ на митрополит Михаил в размер от десет хиляди франка, а също така да се съобщи на нашите представители в България да не отказват на Негово високопреосвещенство, в границите на възможностите, своето покровителство.

Изпращайки, приложен, вексел (полица – бел. П. Н.) за 10 000 франка за попълване на сумата на запасния капитал на повереното на Ваше Превъзходителство консулство, изразходвана съгласно моята секретна телеграма от 5 този април, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, в границите на възможното да не отказвате на Негово преосвещенство митрополит Михаил Вашето благосклонно покровителство.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до руския императорски генерален консул в Русчук от 4 май 1884 г., № 930

„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, пребиваващият в Русчук сръбски митрополит Михаил се е обърнал към оберпрокурора на Светия синод с ходатайството да се разрешени на Негово високопреосвещенство да отпътува в Русия и да се пресели за известно време в пределите на Империята.

Действителният таен съветник Победоносцев, не намирайки от своя страна пречки за удовлетворяване на споменатото ходатайство, предава молбата на Високопреосвещения Михаил в Министерството на вътрешните работи за измолване от Височайшия Господар Император на благоволение, съгласно прил. към ст. 479 на Уст. за паспор. (т. XIV по прод. 1879 г.) за реда на разрешаване на влизането в пределите на Империята на лица от чуждестранни духовенства с православно вероизповедание.

Предвид на положението на митрополит Михаил в политическо отношение Министерството на вътрешните работи препраща отзива на оберпрокурора на Светия синод на императорското Министерство на външните работи за заключение. Граф Толстой в своето писмо между другото обръща внимание на щатс-секретаря Гирс върху обстоятелството, че в интерес на държавната охрана следва предварително да се определи местопребиваването на митрополит Михаил в Империята и че по сведения на Департамента на държавната полиция някои от сръбските поданици, принадлежащи към така наречената Радикална партия, имат отношения с руски емигранти и политически престъпници, избягали от Русия.

Вследствие на гореизложеното имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи в непродължително по възможност време да доставите на Азиатския департамент сведения за това, в кой град в Русия има намерение да се засели митрополит Михаил и какви лица ще съпровождат Високопреосвещенството по време на неговия престой в Русия. Заедно с това смятам за свой дълг да добавя, че по разни политически съображения за нас е крайно желателно, доколкото е възможно, да се отклони митрополит Михаил от неговото намерение да се засели в Империята.“

Секретно съобщение на руския императорски генерален консул в Русчук до началника на Азиатския департамент от 12 май 1884 г., № 146

„Почитаеми господин Иван Алексеевич, в отговор на секретното съобщение от 4 този май № 930 имам честта да доложа на Ваше Превъзходителство, че сръбският митрополит Михаил, оставайки непоколебим в своето намерение да се пресели на местоживеене в Русия, моли да се ускори разрешението за неговото влизане в пределите на Империята.

Подлагайки ходатайството на митрополит Михаил на благоусмотрението на Ваше Превъзходителство, смятам за свой дълг да добавя, че Високопреосвещеният Михаил има намерение да се засели в Москва в сръбския двор и че един от подведомствените му архимандрити ще съпровожда митрополита.“

Секретно писмо на дипломатическия агент в България до генералния консул в Русчук от 1 юни 1884 г.

„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, разногласията в Народната политическа партия в България все повече се усилват. Петко Каравелов успя да привлече на своя страна мнозинството от своите политически деятели, бивши привърженици на Драган Цанков. Опасявам се, че от това разцепление в партията може да се възползва княз Батенберг и да сформира ново министерство начело с г-н Каравелов, с когото нито аз, нито моят предшественик г-н Йонин не се намираме в благоприятни отношения. Иван Алексеевич от своя страна ни предупреждава относно радикалните елементи в България. Освен това от писмата на г-н Сорокин аз заключавам, че въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжеството може да бъде разрешен в скоро време. По такъв начин ние трябва да избързаме с отстраняването на княз Батенберг от страната на основание на това, че по решение на нашето министерство отричането на княза от българския престол трябва да предшества обединението на Княжеството. Да се достигне отричането на княза при новото министерство начело с Каравелов аз смятам за твърде затруднено, да се прибегне обаче към нелегални мерки, за мен е нежелателно и едва ли такъв вид действия ще бъдат одобрени в Петербург.

Бидейки поставен в такова затруднено положение, имам честта да се обърна за съдействие към Ваше Превъзходителство, най-покорно молейки Ви, почитаеми господине, с всички зависещи от Вас мерки да действате на умовете на представителите на поверения Ви окръг в насока, че за императорското правителство е крайно желателно настоящото министерство на Драган Цанков да се поддържа с мнозинство в предстоящото извънредно заседание на Народното събрание.“

Шифрована телеграма на дипломатическия агент в България до русчукския генерален консул от 10 юни 1884 г.

„Началникът на Азиатския департамент ме уведоми, че Министерството на външните работи е решило след пристигането на княз Батенберг в София чрез министър-председателя Драган Цанков да му се предложи отричане от българския престол. Цанков изяви своята готовност да изпълни искането на императорското правителство. Моля Ваше Превъзходителство след съвещание с бригадните командири от Вашия окръг да ми съобщите за мерките, които Вие намирате за рационално да се предприемат в случай на някаква съпротива от страна на Консервативната, а може би и от страна на Радикалната партия.“

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.