ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 7

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3; ОТКЪС 4;

ОТКЪС 5

Щатс-секретарят Гирс, възползвайки се от този случай, за да угоди на желанието на княз Батенберг, представя на Негово величество съвсем същия доклад, подготвен от Азиатския департамент за цар Александър II, и от своя страна изказал необходимостта от изменение на формата на управление в България. Господарят, одобрявайки по принцип мнението на г-н Гирс, височайше благоволил да нареди да се назначи Съвет на министрите под председателството на граф Игнатиев за обсъждане на въпроса за новата форма на управление на България и за мерките, които се налага да бъдат приети в Княжеството до установяване на нова форма на управление. Освен това на оригиналния доклад написал да се отзоват дипломатическите агенти и консули от България и да бъдат заменени с по-способни лица.

На извънредно заседание на Съвета на министрите били обсъдени следните въпроси. Следва ли да се измени сега съществуващата форма на управление в България? Подлежат ли основните закони в Княжеството на преразглеждане или изменение? Възможно ли е в България да се установи абсолютно монархическо управление? Какви временни мерки трябва да бъдат предприети за привеждане в изпълнение на решенията по горепосочените въпроси? В доклад до министъра на външните работи били посочени два начина за изменение на формата на управление: отмяна на действащата конституция и въвеждане на монархическо управление или пък подлагане на конституцията на преразглеждане с изменения, според които две трети от депутатите да присъстват в законодателното събрание по избор и една - по назначение от княза. Председателят на събранието трябва да бъде назначаван от княза. Законите, издавани от народното събрание без санкции на Държавния съвет, не могат да бъдат представяни за утвърждаване на княза. Князът е длъжен да обяви това пред българския народ чрез специална прокламация, в която трябва да бъде съобщен и срокът за изпълнение на настоящото искане. Князът, учредявайки регентство от три лица, е длъжен да напусне територията до изпълнение на посочените искания от българския народ. Извънредният Съвет на министрите единодушно постановил следното: „Искането на българския княз за изменение на формата на управление в Княжеството се отклонява. Съществуващата в България конституция, съставена от Управлението на императорския комисар и приета от Велико народно събрание, не подлежи на изменение. Преразглеждането пък на конституцията може да последва единствено в законно установения ред. Що се отнася до съществуващите по това време безредия в централното управление на Княжеството, произтичащи главно от това, че населението на Княжеството е неподготвено за конституционната форма на управление, в това отношение може да се ограничи до преустановяване на действието на конституцията в България и да се упълномощи царуващият княз да управлява въз основа на особени правила, но при условие че това упълномощаване е установено от Велико народно събрание за срок, не по-дълъг от седем години. Свикването на Велико народно събрание князът е длъжен да обяви на своя народ със специална прокламация по реда, посочен от императорския министър на външните работи в неговия доклад до Господаря Император. Настоящото решение да се представи на височайшето внимание на Господаря Император и да се съобщи това на господата военен министър и министър на външните работи.“

В България настъпва нова ера на пълномощия на княз Батенберг и преустановяване на действието на конституцията. В Азиатския департамент всички са заети със съставянето на разни проекти относно мерките, които трябва да бъдат приети по време на появата на княжеската прокламация към народа. Главният въпрос е отпътуването на княза и назначаването на регенти. Появили се съмнения относно възможността за успех, тъй като и преди това в императорското министерство нямали доверие в консервативните елементи. Либералната или правителствената партия пък според отзива на княза и донесенията на руските жандарми се оказала наш противник, бидейки в поддръжка на руските емигранти в България. Впрочем Батенберг ще ускори своето отпътуване от Петербург, нужно е да подготви известната прокламация за новоназначения дипломатически агент в България и, главното, инструкция за генерал Ернрот за устройство на временно правителство в България. Узнава се, че Батенберг планува своя път от Петербург до София през Виена, и това отново става повод за подозрение, дали пък г-н Кумано не е прав, още повече че Батенберг се отнася неравнодушно към предложението на министерството той да напусне България и да учреди регентство. Независимо от многобройните проекти, недоразумения, съмнения, предположения и разни подозрения в Азиатския департамент съставят прокламацията към българския народ от името на княза за това, че ако народът не изпълни исканията на княза в течение на три месеца, той, князът, ще изостави българския престол; дават се инструкции на генерал Ернрот за разпускане на Народното събрание, отстраняване на министрите; да се състави временно правителство; да се обяви в страната военно положение; да се назначат извънредни княжески комисари и помощници във всеки окръг изключително измежду руските офицери и по възможност да се касират градските и окръжните съвети с назначаване на временни комисари измежду лицата от консервативния елемент. Назначеният дипломатически агент М. А. Хитрово е снабден със специални инструкции да съдейства на княза и на генерал Ернрот за привеждане на всички планове в изпълнение, а главното, от името на Господаря Император г-н Хитрово е длъжен да обяви пред българския народ да се подчинява на исканията на своя царуващ княз, родственик на августейшото семейство. Освен това г-н Хитрово получил поръчение пътьом да мине през Виена и да узнае мнението на виенския кабинет за предполагаемия държавен преврат в България.

Княз Батенберг, връщайки се в София с пълна победа, кадето му било устроено тържествено посрещане, и разчитайки на берлинския и виенския кабинет, с нищо не издава предполагаемите замисли, отнася се твърде любезно със своите министри, одобрява всички действия на регента през време на неговото отсъствие от Княжеството. Наистина тогава в София и в Русчук се носели слухове за това, че нещо се крои, но нищо определено не било известно. Говорело се за възможност за съставяне на нов кабинет и разпускане на Народното събрание, но всички се отнасяли към тези слухове с недоверие. Още повече че министрите Каравелов и Цанков уверявали своите единомишленици в неоснователността на тези слухове, тъй като князът е извънредно любезен с тях и се отнася към действията на своите министри крайно доверчиво. Независимо от това Каравелов и Цанков не намират никакви подбудителни причини за неудоволствие от страна на княз Александър спрямо действията на настоящия кабинет.

Генерал Ернрот, получавайки от Петербург всички инструкции за предстоящите действия, тайно назначил извънредни княжески комисари и снабдил последните с инструкции да съставят списък на лицата, които следва да бъдат назначени на длъжностите окръжни управители и околийски началници. Препоръчал на всички дружинни командири и началници на специални части да подготвят войската за всеки случай и да очакват разпореждания за обявяване на военно положение и обявил Софийски окръг в обсадно положение. Макар че всички действия на Ернрот очевидно били запазени в тайна, все пак българските министри узнали за тези приготовления и в Съвета на министрите решили да запитат военния министър - генерал Ернрот, да им обясни причините, подтикващи към нарушение на конституцията и на какво основание той действа еднолично и несолидарно с другите министри.

В навечерието на събранието на Съвета на министрите генерал Ернрот формирал нов кабинет под своето председателство и разпратил прокламацията на княза до извънредните комисари за обявяване пред народа. Когато всички министри се събрали в съвета за заседание, Ернрот, съпровождан от коменданта на гр. София и дружинните командири, се явил на заседанието, уведомил министрите за държавния преврат, за тяхната оставка и за съставянето на ново министерство под неговото председателство. Връчвайки на министрите прокламацията на княза, той им казал, че в страната е обявено военно положение и всяка съпротива от тяхна страна влече след себе си предаване на военен съд. Сетне отпочнали премествания и уволнения на чиновници от администрацията, разполагане на войски в не толкова благонадеждните центрове. С това се ограничил първият акт на действията. Предприемането на по-нататъшни мерки било отложено до пристигането на г-н Хитрово от Виена, който в това време очаквал допълнителни инструкции от Петербург. Неподготвено за такъв неочакван държавен преврат, населението на Княжеството съвършено не разбирало неговото значение и очаквало пристигането в България на новоназначения императорски дипломатически агент за изясняване на причините, подбудили княз Александър и руския генерал към държавен преврат.

Няколко дни след първите подготвителни действия на генерал Ернрот в София пристигнал руският дипломатически агент г-н Хитрово с допълнителни инструкции, получени от него във Виена от Азиатския департамент. Запознавайки се с началната дейност на Ернрот, г-н Хитрово предприел пътуване заедно с княз Батенберг из България с цел да съобщи на населението волята на Царя покровител. Ето първата шифрована телеграма на г-н Хитрово, изпратена по този повод на руските консули в България: „По висоначйше повеление предприемам пьтувания из България за обявяване на населението волята на Негово величество, благоволете да се разпоредите нашето посрещане и прием да се организират по-тържествено. Употребете цялото си старание и нужните средства, разходите, направени по тази потребност, ще ви бъдат възстановени от сумите на секретния фонд на дипломатическата агенция.“

В изпълнение на нареждането на началството и волята на царя консулът в Русчук, като главен централен град в България, енергично оказвал съдействие на извънредния княжески комисар и на русчукския муниципалитет в трудната работа по уреждане на тържественото посрещане на високите гости.

Князът и г-н Хитрово пристигнали в Русчук. Спрели край река Лом за приемане на рапорт от извънредния комисар и благословията на митрополит Григорий. По разпореждане на русчукския кмет със средства, отпуснати от секретните суми на руското консулство, били наети турски хамали да впрягат конете и да водят екипажа с Негово височество и г-н Хитрово по главната улица, водеща към княжеския дворец. Недалеко от двореца били поставени други хамали, които пренесли високите особи до двореца. Князът и руският представител останали много доволни от посрещането и приема, оказани им на първо време в Русчук. В шест часа градската управа с пари, отпуснати от консула и извънредния комисар, устроила обяд в градската градина до гостилницата „Ислах хан“. В градската градина били подредени привилегировани маси и така наречените обществени маси. Край първите благоволили да присъстват височайшата особа, императорският представител, извънредният комисар, комендантът на града, руските офицери и княжеската свита; другите маси били наредени за гражданите. Въпреки че из града било обявено, че след обяда г-н Хитрово ще поизнесе реч и ще обяви царската воля, при все това с изключение на чорбаджиите - бивши привърженици на Мидхат паша, никой от българите не се явил на обяда и по този начин се наложило масите да бъдат запълнени с турци, евреи, руски арсенални работници и румънски рублеви (тоест -платени с убли) от Гюргево. По отношение на последните било обръщано внимание на тяхното облекло и знаене на български език. Тъй като на вид те приличат на българите и крайбрежните жители знаят български език, можело да се помисли, че край масите присъстват българи. След множество тостове г-н Хитрово произнесъл блюстителна реч на дипломатическа тема, чието съдържание разбрал единствено самият той, и обявил пред руските работници волята на Господаря Император за изменение на формата на управление в Княжеството. Освен руските работници другите присъствуващи, а именно чорбаджиите и рублевите гости от Гюргево, не разбирали руски. Работници не останали длъжни и гръмко завикали: „Ура! Да живее Негово величество руският Цар!“ Когато руските работници замлъкнали, един от гюргевските рублеви гости, висок на ръст човек със здраво телосложение, държейки в ръка чаша с вино, гръмко се обърнал към цялата тълпа: „Господа, позволете ми да произнеса слово.“ Всички присъстващи начело с княза обърнали погледи към този човек и, разбира се, му разрешили да произнесе слово. Той произнесъл на български език много високо: „Да живее Негово величество българският княз Карл Хохенцолерн!“ Отначало всички предположили, че този човек е нарочно изпратен от народната партия, но сетне, след арестуването му и съставяне на протокол от извънредния комисар, се убедили в това, че румънецът няма нищо общо с настоящите тържества и просто предполагал, че румънският крал е също и Княз Български.

На следващия ден след завършването на тържествата и обяда г-н Хитрово бил в консулството за съставяне и изпращане на телеграма, подлежаща за доклад пред Негово величество, относно какво впечатление е направило на населението обявяването на волята на Царя покровител на България. Преди съставянето на телеграмата г-н Хитрово казал на консула следното: „Аз съм окончателно разочарован. Когато бях в Петербург и съдейки по уверенията на Батенберг, смятах, че българският народ му е предан, че консерваторите в България се състоят от лица, заможни, здравомислещи и представляват преобладаващ елемент в Княжеството, но че само някои улични хора, търсачи на приключения, анархисти и т.н., са против него. Сега се убедих в противното, а именно: князът не се ползва в Княжеството с никаква популярност. Той няма никаква партия, а ако има няколко лица, жадуващи за лесна печалба, които той, Батенберг, нарича консерватори, то тези лица представляват толкова незначително малцинство, че е съвършено невъзможно да се разчита на поддръжката от тяхна страна. Точно противната партия, по мое убеждение, се състои от хора, заможни и интелигентни. Тази партия е напълно дисциплинирана, има свои принципи и ръководители. С тази партия ще се наложи да се съобразяваме. На мен ми предстои едно от двете неща - или да помоля за отзоваване на всички нас, или да се боря до последно. Предвид на това, че неправилната стъпка е направена, а да се доведе до знанието на Господаря Император за действителното положение на нещата в България в настоящия момент няма никаква възможност, аз избирам последната мярка.“ При това г-н Хитрово съобщил на консула за търновските истории, за това, че там бил подготвен заговор против княза и че само една щастлива случайност е спасила княза, и за това как по съображения за безопасност са нощували в казармата. Главното е, че начело на заговора и главно действащо лице е епископ Климент. Сетне как навсякъде ги посрещали грубо, особено селските старейшини се отнасяли с княза неучтиво. Консулът от своя страна представил на г-н Хитрово отчет за своята дейност по организирането на посрещането, колко е струвало наемането на хора за посрещането, на хамали за носенето на Негово височество и на гюргевските рублеви гости и тостът да живее българският княз Карл Хохенцолерн.

След това нашият дипломатически агент съставил шифрована телеграма с приблизително такова съдържание: „До министъра на вътрешните работи за доклад пред Негово величество. Ентусиазмът и искрената радост на българския народ, когато му бе съобщена височайшата воля, не подлежат на описание. Българите, паднали на колене, молят княза да не оставя страната. Мен умоляват да поднеса в нозете на Негово величество тяхното чувство на безгранична и вечна преданост към обожаемия монарх. Също молят за застъпничество пред Негово величество за оставането на Негово височество княз Батенберг като царуващ княз в България. В царуването на Негово височество българският народ вижда залог за бъдещото съществование и процъфтяване на Княжеството.

В Русчук посрещането на княза и мен бе организирано по-тържествено, отколкото в другите градове. На пет километра от града многочислена публика, духовенство в тържествени църковни одежди, войска в пълна парадна униформа и ученици и преподаватели от всички учебни заведения очакваха пристигането на княжеския влак. След като князът прие рапорта на коменданта на града, народът помоли за позволение да впрегне конете и да води до града екипажа, в който се настанихме князът и аз. От главната улица до двореца гражданите ни носиха на ръце. В шест часа градският съвет организира обяд, на който присъстваха няколко хиляди души. Обявяването на височайшата воля народът изслуша на колене. След нестихващите викове „Ура, да живее Негово величество Царят покровител“ митрополитът от името на всички граждани на града и по тяхно пълномощие ме помоли да поднеса в нозете на Господаря Император верноподаническата молба на населението на град Русчук да остави княза благополучно да царува в България за щастието и процъфтяването на българския народ. Днес всички улици, водещи към сградата на консулството, са пълни с хора, начело с духовници, които отново повтарят гореописаната молба.“

След изпращането на телеграмата г-н Хитрово решил: предвид на това, че предприетото пътуване с княза и личната агитация не водят до практически резултат, да съпроводи княза само до Варна, без да се спира в промеждутъчните градове, а от Варна да се върне незабавно в София. При това г-н Хитрово изказал своето опасение, че в Петербург не е възникнал следният въпрос: ако се базираме на нашите донесения, че българският народ е безусловно предан на Господаря Император и Русия, безпрекословно се подчинява на волята на Царя покровител, тогава защо е бил нужен държавен преврат в България? Да се изисква издаване за известен срок на пълномощия за княз Батенберг? Ако положението на нещата в България бъде обяснено в истинския им вид, т.е. че княз Батенберг не се ползва нито с доверието, нито със симпатията на българския народ, то в такъв случай съвсем не е следвало да се затаят подобен род истории, тъй като Негово величество въобще не желае да действа против народната воля в Княжеството. Що се отнася до Батенберг, ако на него собствено му е неудобно да остане в България при предишния ред, то Господарят Император, и нашето правителство, заради частните капризи и личната изгода на някой си княз Батенберг ни най-малко не е благосклонен да жертва искрената преданост на българския народ. Не е угодно на Батенберг да остане княз на България - сбогом! На негово място ще се намери друг. Дай, Боже, корито, свиня ще се намери! Следователно, работата трябва да се постави на други начала и да ѝ се даде по-сериозно направление.

От София г-н Хитрово разпратил до всички консули поверителен циркуляр със следното съдържание: „Военният министър в България лично ми съобщи, че в Съвета на министрите е решено да се извършат няколко ареста на по-видни лица измежду привържениците на бившите министри и уволнени от служба чиновници. Тези мерки по мнението на г-н Ернрот са необходими предвид приближаването на срока за насрочване на избори за депутати във Велико народно събрание. С навременното отстраняване от участие в изборите на по-влиятелните хора от опозиционната партия г-н Ернрот предполага, че Народното събрание ще бъде съставено изключително от наши привърженици. От донесенията на извънредните княжески комисари е видно, че в някои градове на Княжеството и сред руските поданици има някои хора, които се отнасят с неодобрение към настоящото положение на нещата в България. Може би предполагаемите мерки е нужно да се предприемат и по отношение на руските поданици, пребиваващи в различни градове на Княжеството, и по такъв начин извънредният комисар ще бъде принуден да прибегне към Вашето, почитаеми господине, съдействие. Аз най-покорно моля Ваше Високородие, в границите на възможното да окажете Вашето благосклонно съдействие на княжеските извънредни комисари при вземането на гореприведените мерки по отношение на руските поданици. Заедно с това смятам за свой дълг да Ви обърна внимание, почитаеми господине, на обстоятелството, че предполагаемата за вземане мярка е временна и не влече зад себе си никакви вредни последствия, в особеност за руските поданици, които в никакъв случай не могат да бъдат привлечени под отговорност за съчувстване на една или друга партия в България.“

Циркулярите до русчукския консул били съпроводени от частно писмо на г-н Хитрово, в което той обяснява смисъла и значението на посочения циркуляр. Ето какво пише г-н Хитрово в това писмо: „Почитаеми господин Николай Николаевич, получих писмо от г-н Мелников, който между другото се спира на въпроса за необходимостта от държавен преврат в България. Г-н Мелников основава своите предположения на нашите официални телеграми за мнимото и създадено от самите нас одобрение на българите към настоящия преврат, той си задава съвсем същия въпрос, който и ние си задавахме последния път в Русчук, а именно: ако българското население ни е предано до такава степен и с такъв ентусиазъм приема обявяването на височайшата воля, то тогава ние можехме да минем без всякакъв държавен преврат? Генерал Ернрот ме посети днес, аз му прочетох писмото на г-н Мелников и ние стигнахме до следното заключение, че е нужно да се създаде опозиция, а тя може да се създаде само чрез предприемане на приведените в циркуляра мерки. От своя страна г-н Ернрот разпрати циркуляри до княжеските извънредни комисари за извършване на обиски в домовете на по-влиятелните лица, принадлежащи към така наречената Либерална партия, и по усмотрение на комисарите те да бъдат арестувани. Привеждайки в изпълнение нашите намерения, аз ще се позова на донесенията от Вас и от извънредните комисари за извършването на арести и резултатите от тях. По такъв начин възнамерявам да отговоря на г-н Мелников в частен ред, че населението се отнася към нас съчувствено, но има една клика, която е пропита от дух на анархия и революция и е решена да предизвика в страната безредици, и вследствие на това някои лица от назованата клика са арестувани.

Към Вас, почитаеми господине, аз се обръщам с най-покорна молба да не отказвате Вашата помощ на комисарите в района на поверения Ви консулски окръг. Драги Николай Николаевич, Вие познавате нашите военни, те са безусловно честни изпълнители, но безспорно лоши съдии и дипломати.“

(Следва)