Нагиб Махфуз (جيب محفوظ)
11 декември 1911 г. – 29 август 2006 г.
Нобелова награда за литература
(За това, че чрез творби, богати на нюанси - ту проницателно реалистични, ту емоционално двусмислени - формира арабско повествователно изкуство, приложимо към цялото човечество.)
Роден в Кайро през 1911 г., Нагиб Махфуз започва да пише, когато е на седемнадесет години. Първият му роман е публикуван през 1939 г. и още десет са написани преди египетската революция от юли 1952 г., когато той спира да пише за няколко години. Един негов роман обаче е преиздаден през 1953 г. и появата на „Каирската трилогия“ - „Между дворците“, „Дворецът на копнежа“, „Захарната къща“ - през 1957 г. го прави известен в целия арабски свят като изобразяващ традиционния градски живот. С „Децата на Гебелави“ (1959 г.) той започва да пише отново, в нов дух, който често прикрива политическите оценки под алегории и символи. Произведенията от този втори период включват романите „Крадецът и кучетата“ (1961 г.), „Есенен пъдпъдък“ (1962 г.), „Разговор край Нил“ (1966 г.) и „Мирамар“ (1967 г.), както и няколко сборника с разкази.
До 1972 г. Махфуз работи като държавен служител, първо в Министерството на даренията, след това като директор на цензурата в Бюрото по изкуствата, като директор на Фондацията за подкрепа на киното и накрая като консултант по културните въпроси към Министерството на културата. Годините след оттеглянето му от египетската бюрокрация са свидетели на изблик на по-нататъшна креативност, голяма част от която експериментална. Той е автор на не по-малко от тридесет романа, повече от сто разказа и повече от двеста статии. По половината от романите му са заснети филми, които се прожектират сред арабскоговорящия свят. В Египет всяка нова негова публикация се смята за голямо културно събитие и името му неизбежно е сред първите споменати във всяка литературна дискусия от Гибралтар до Персийския залив.
ИЗТОЧНИК: https://www.nobelprize.org/prizes/literature/1988/mahfouz/biographical/
Превод от английски: Павел Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.