ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / ГЮСТАВ ФЛОБЕР – „МАДАМ БОВАРИ“ - 11

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЮСТАВ ФЛОБЕР (1821-1880) - “МАДАМ БОВАРИ“ (1856 г.)

***

Флобер си е поставил за цел да предаде на книгата виртуозна структура. Заедно с контрапункта един от неговите технически похвати са максимално плавните и изящни преходи от един обект към друг вътре в отделна глава. В „Студеният дом“ подобни преходи се осъществяват в общи линии от глава на глава – да речем, от Канцлерския съд и Дедлокови и подобни. А в „Мадам Бовари“ се осъществява непрекъснато преместване вътре в главите. Аз наричам този похват структурен преход. Ще разгледаме няколко примера. Ако преходите в „Студеният дом“ могат да бъдат сравнени със стъпала, така че композицията се развива en escalier (фр. „като стълба“) , „Мадам Бовари“ е изградена като течаща система от вълни.

Първият, доста прост преход се среща в самото начало на книгата. Повествованието започва с допускането, че авторът и някой си Шарл Бовари на тринадесет години са учили заедно през 1828 година в Руан. Това допускане е изразено в субективното, от първо лице, изложение, от местоимението „ние“ – но, разбира се, това е просто литературен похват, защото Флобер е измислил Шарл от главата до петите. Псевдосубективният разказ продължава около три страници, след това повествованието от субективно става обективно и преминава от непосредствените впечатления в сегашно време към обикновено романно повествование за миналото на Бовари. Преходът се управлява от изречението: „Той бе почнал уроците си по латински със селския свещеник“. В отстъплението е разказано за родителите на Шарл и за раждането му и ние отново преминаваме от ранното детство към сегашното му време в колежа, където два абзаца, отново от първо лице, разказват за първите три години на Шарл. Тук разказвачът окончателно замлъква и ни отнася към студентските години на Бовари и заниманията му с медицина.

В навечерието на заминаването на Леон от Йонвил в Париж по-сложен структурен преход води от Ема и нейното настроение към Леон и неговото настроение, а след това и към неговото заминаване. При това Флобер, както още няколко пъти в книгата, използва структурните извивки на прехода, за да обхване с поглед няколко персонажи, подреждайки и, така да се каже, проверявайки набързо техните характеристики. Започваме със завръщането на Ема у дома, след като не се е получило нищо от разговора ѝ с кюрето (тя се опитва да успокои предизвиканата от Леон треска) и чувства тягостната домашна тишина, докато в душата ѝ бушува силно вълнение. В раздразнението си тя отблъсква идващата при нея Берта, тя пада и си одрасква бузата. Шарл отива бързо за пластир при аптекаря Оме и го залепя на раната. Той уверява Ема, че драскотината е малка, но тя решава да не слезе за обяд и седи с Берта, докато не заспи. След обяд Шарл връща останалия пластир и остава в аптеката, където Оме и съпругата му обсъждат с него опасностите, на които са подложени децата. Като отвежда Леон настрани, Шарл го моли да разбере в Руан колко може да струва един дагеротип – според трогателната си простота той иска да подари на Ема свой портрет. Оме подозира, че Леон има в Руан някаква интрига и съдържателката на странноприемницата, госпожа Льофрансоа, пита за Леон бирника Бине. А след това разговорът на Леон с Бине очевидно помага на Леон да осъзнае умората от безплодната си любов към Ема. Изобразени са неговите страхове пред промяната на мястото, след което той решава да замине за Париж. Флобер постига това, което е искал, и от настроението на Ема към настроението на Леон и неговото решение да замине за Париж създава безупречен преход. С още един безупречен преход ще се срещнем по-късно, когато се появи Родолф Буланже.

(Следва)