ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА - 20

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ЧАРЛЗ ДИКЕНС (1812-1870) - “СТУДНИЯТ ДОМ“ (1852—1853)

(Продължение)

Време е да обобщим темата за Канцлерския съд. Тя започва с описание на духовната и природната мъгла, която съпровожда действията на съда. В първите страници на романа думата „Милорд“ (My Lord) приема вид на кал („mud“) и ние виждаме затъналия в лъжи Канцлерския съд. Открихме символичен смисъл, символични връзки, символични имена. Побърканата мис Флайт е свързана с други двама ищци от Канцлерския съд, като и двамата умират в хода на повествованието. След това преминахме към Крук, символ на бавната мъгла и бавния огън на Канцеларския съд, на нечистотията и лудостта, чиято удивителна съдба оставя лепкаво чувство на ужас. Но каква е съдбата на самия процес, на делото „Джарндисови срещу Джарндисови“, което се проточва с години, ражда демони и унищожава ангели? Ами, както краят на Крук се оказва доста логичен в магическия свят на Дикенс, така и съдебният процес стига до логичен край, следвайки гротесковата логика на този гротесков свят.

Веднъж, в деня, когато процесът трябва да бъде възобновен, Естер и нейните приятели закъсняват за началото на заседанието и, „като наближихме в Уестминстър Хол, разбрахме, че заседанието вече е започнало. Още по-лошо, днес имаше толкова много хора в Канцлерския съд, че залата беше претъпкана - не можеше да се мине през вратата и не можехме да видим или чуем какво става вътре. Явно ставаше нещо смешно - от време на време се чуваше смях, последван от възклицание: "Тишина!". Очевидно се случваше нещо интересно - всички се опитваха да се притиснат по-близо. Явно нещо забавляваше много джентълмените юристи - няколко млади адвокати с перуки и бакенбарди стояха на куп отделно от тълпата и когато някой от тях каза нещо на останалите, те пъхнаха ръце в джобовете си и избухнаха в такъв смях, че дори се превиха на две и започнаха да тропат с крака по каменния под.

Попитахме стоящия до нас джентълмен дали знае кое дело се разглежда? Той отговори, че е делото "Джарндисови срещу Джарндисови". Попитахме още дали знае на какъв етап се намира. Той отговори, че, честно казано, не знае и никой никога не е знаел, но доколкото разбрал, процесът е приключил. Приключил за днес, тоест отложен за следващо заседание ли? - попитахме ние. Не, отговори той, съвсем е приключил.

Приключил!

След като чухме този неочакван отговор, ние се изненадахме и се спогледахме. Възможно ли е намереното завещание най-накрая да е изяснило случая и Ричард и Ада да забогатеят? Не, това би било твърде добре - не би могло да се случи. Уви, не се и случи!

Не се наложи да чакаме дълго за обяснение; скоро тълпата се раздвижи, хората се втурнаха към изхода, червени и разгорещени, а с тях нахлу навън и застоял въздух. Всички обаче бяха много весели и приличаха повече на зрители, гледали току-що фарс или представление на фокусник, отколкото присъствали на съдебно заседание. Стояхме встрани, търсейки някой познат, когато изведнъж от залата започнаха да изнасят огромни купища хартии - купища в чували и купища с такъв размер, че не се побират в чували, с една дума - огромни планини от хартиени свезки в различни формати и напълно неподвързани, под тежестта на които чиновниците, които ги влачеха, залитаха и хвърляйки ги веднага на каменния под на залата, тичаха за други. Дори тези чиновници се смееха. Като хвърлихме поглед на хартиите, видяхме на всяка отгоре титула "Джарндисови срещу Джарндисови" и попитахме един мъж (вероятно съдия), който стоеше сред хартиените купчини дали съдебният спор е приключил.

- Да -каза той, - най-сетне приключи! - и също се разсмя“.

Съдебните разноски са погълнали цялата тъжба, цялото оспорвано наследство. Фантастичната мъгла на Канцлерския съд се разсейва - и само мъртвите не се смеят.

(Следва)