ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 6. КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ И НАЙ-СТАРОТО ЕВАНГЕЛИЕ: „ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК“ / ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ МАРК“

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / „ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА? / СЪЩНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС / ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ / ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА / МЕЧОВЕ В ГРАДИНАТА / СЦЕНАТА С ВАРАВА / РАЗКЪСВАНЕТО НА ЗАВЕСАТА В ХРАМА / СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС

5. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И ЖИВОТЪТ НА ИСУС: СИЛНА ЛИ Е ПАМЕТТА НА УСТНИТЕ КУЛТУРИ? / НАЧАЛО НА ИЗУЧАВАНЕ НА УСТНАТА СЛОВЕСНОСТ: ЮГОСЛАВСКИТЕ РАЗКАЗВАЧИ / ПО-НАТАТЪШНИ ПОТВЪРЖДЕНИЯ / ПОВЕСТВОВАТЕЛНИТЕ ПРЕДАНИЯ В УСТНИТЕ КУЛТУРИ / ДОСТОВЕРНИ ПРЕДАНИЯ ЗА ЖИВОТА НА ИСУС / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА УЧЕНИЕТО НА ИСУС / УЧЕНИЕТО НА ИСУС: ПРОМЯНА НА СЪЩНОСТТА / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА ДЕЛАТА НА ИСУС / СПОМЕНИ, КОИТО СЕ ПРОМЕНЯТ ПРИ ПРЕРАЗКАЗА

6. КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ И НАЙ-СТАРОТО ЕВАНГЕЛИЕ: „ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК“ / ЗА КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ: МОРИС ХАЛБВАКС / ЯН АСМАН И ИЗСЛЕДВАНЕТО НА „ИСТОРИЯТА НА ПАМЕТТА“ / КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ ЗА МАСАДА

ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ МАРК“

“Евангелието от Марк“ е най-краткото от каноничните евангелия и най-старото (около 70 г.). Това е най-ранният от известните разкази за живота, смъртта и възкресението на Исус. В продължение на години (и дори векове) този разказ бил в сянка: читатели и учени виждали в него съкратена версия на „Евангелието от Матей“. В наши дни повечето учени са стигнали до извода, че такъв подход е грешен и несправедлив. Грешен е, защото „Евангелието от Марк“ се е появило преди „Евангелието от Матей“ и служи като един от неговите източници. Несправедлив е, защото „Евангелието от Марк“ не само не е съкратена версия на пълното Евангелие, но е и истинско литературно бижу с ярко послание и изтънчен начини за изразяването му. Ако пристъпим към него от гледна точка на историята на паметта, ще видим богат и структуриран спомен за живота и смъртта на християнския Спасител. Пред нас е спиращ дъха ни образ на Исус като неразбран Месия.

Началото на Евангелието

Темата на Eвангелието е формулирана в първия стих, който според някои учени играе ролята и на заглавие: „Начало на благовестието на Иисус Христос.“ Както често е у Марк, това е казано точно и по същество. И е казано тайнствено. Съвременният читател може да не забележи това и дори да сметне фразата за банална. Но всеки читател от древността, който знаел значението на ключовите думи у Марк 1:1, би наострил уши. Без да навлизам в подробности, ще се огранича с две понятия: „благовестие” и „Христос”. Защото именно те създават максимално напрежение.

Думата „благовестие“ (на гръцки: „евангéлион“) се използвала, за да се опишат велики и славни събития, като военни победи и благодеяния, с които императорът дарявал или смятал да дари своя народ. Но каква блага вест имал намерение да разкаже Марк? Вестта, че главният му герой е неразбран, отхвърлен, предаден, унижаван, измъчван и разпънат? Няма що. Ако това е блага (добра – бел. П. Н.) вест, коя е лошата?

Думата "Христос" е още по-объркваща. Тя е гръцки превод на еврейската дума „Машиах“. Християнските читатели са свикнали да мислят, че Машиах (Месията) е мъченик, предсказан от Стария завет, който трябва да пострада и да умре за греховете на другите. Но в еврейския свят по времето на Исус никой не мислел така. И преди това никой не мислел така. Месията не трябвало да умре от ръцете на враговете. Точно обратното!

Древните евреи са имали различни представи за бъдещия Месия. Сама по себе си думата „Месия“ означава „Помазаник“. Първоначално така наричали царете на Израил (по-специално Давид и Соломон), които по време на церемонията по коронясването били помазвани с масло в знак на изливащата се върху тях Божия милост. Смятало се, че помазаният цар има специална връзка с Бога: той е син на Бога (2 Царе, 7:11-14). В дните на Исус, когато дълго време нямало помазани владетели на трона на Израил, някои евреи очаквали, че ще се появи потомък на Давид, който ще победи враговете на Израил и ще установи свое благо царство в Израил, както е било в златните дни на античността. И той ще стане Месия.

Други евреи имали по-големи стремежи: ще дойде небесен Съдия, който ще победи потисниците на Израил и ще установи могъщото Божие царство със столица Ерусалим.

Или такава версия: Месията ще бъде велик свещеник, който ще управлява над Божия народ чрез праведното тълкуване на Закона на Мойсей.

С една дума, месианските надежди били многообразни. Но въпреки цялото си многообразие, имали нещо общо: Месията ще бъде велика и силна личност, която ще победи враговете на Бога и ще управлява със слава Божия народ.

А Исус? Всеки читател на първите редове от Марк знае кой е Исус: скитащ проповедник от бедна галилейска провинция, отхвърлен от еврейските водачи и разпънат на кръст от римляните за престъпления срещу държавата. И това ли е Месията? Разпнат престъпник? Исус изобщо не приличал на очаквания Месия. Бил точно обратното на очакванията.

Но Марк обявява, че Исус е Месията и неговото публично унижение и екзекуцията му носят нещо добро („баговестие“). Названието Месия обяснява същността на това, което следва (разпнатият престъпник е бил Божи помазаник). Най-вероятно нямаме пред себе си личен спомен: Марк не е бил нито ученик на Исус, нито очевидец на дейността му, а само е предал - четиридесет години след разпъването на кръста - паметта на християнската общност, в която е бил възпитан.

Исус – могъщият Божи син

Разказът на Марк за Исус започва с поредица от епизоди, предназначени да покажат, че противно външния си изглед, Исус е имал всичките качества на Месия. Отначало четем за апокалиптичния пророк Йоан Кръстител, който пламенно призовавал хората за покаяние преди явяването на Господа (Марк, 1:2-9). За Марк Йоан не е учител или наставник на Исус, а само предтеча. Исус е кръстен с вода от Йоан и веднага е обявен за избран. Самият Всевишен говори за това. Когато Исус излиза от водата, небето се отваря, Божият Дух слиза върху него като гълъб и се чува глас: „Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Марк, 1:9-11).

След четиридесет дена изкушение от Сатана в пустинята (подготовка за служене?), Исус се завръща в Галилея и проповядва учение, силно напомнящо учението на Йоан: времето, определено за този век, изтича и новият век е на път да започне . Царството Божие е почти дошло. Хората трябва да се покаят и да повярват в благовестието (Марк, 1:14-15). Предстоящото идване на могъщото Божие царство е една от ключовите теми у Марк. Светът ще се обърне с главата надолу и всичко, което не е било правилно, ще бъде поправено. Първо обаче ще се случат важни събития: бъдещият цар трябва да бъде отхвърлен и убит, преди да се върне, за да се отплати на враговете си.

Но защо хората трябва да смятат Исус за бъдещ цар? Марк дава отговора в първите глави. За Исус като Божи син е казано в първия стих и самият Бог говори за това в сцената с кръщението. Нещо повече, Исус започва своята проповед с дела, чрез които може да бъде разпознат като велик предводител, когото Бог е избрал за своя народ.

Както казахме, в началото на своето служене Исус среща на брега на Галилейското езеро двама рибари, Симон и Андрей. Вика ги да го последват. Те зарязват всичко и го следват. По-нататък вижда други двама рибари, Яков и Йоан Зеведей, които кърпят своите мрежи. Вика и тях. Те също се съгласяват, оставяйки всичко зад гърба си, включително и разтревожения си баща. Пред нас е споменът за Исус като водач с властно слово. Когато той призовава, хората се подчиняват веднага, без колебание или съмнение (Марк, 1:16-20).

Исус отива в град Капернаум, влиза в синагогата в съботния ден и поучава. Еврейската конгрегация е удивена, „защото ги поучаваше като Един, който има власт, а не като книжниците.“ Тук Исус се проявява като авторитетен учител. Когато той поучава, хората са удивени (Марк, 1:21-22).

В синагогата има човек, обладан от нечист дух. Демонът разпознава Исус и възкликва: “Нима си дошъл да ни погубиш? (всичките зли духове – бел. авт.)! Познавам Те кой си - Светият Божи!“ Исус му заповядва да мълчи и го изгонва от човека. Хората отново са учудени: „С власт заповядва дори на нечистите духове и те Му се покоряват!” (Марк, 1:21-27). Това е споменът за Исус като лечител и екзорсист, имащ власт. Когато той говори, дори силите на злото са принудени да го слушат.

Славата на Исус се разпространява из цяла Галилея. Той върши велики дела: лекува болни, изгонва демони и възкресява мъртви. Събира огромни тълпи около себе си. И проповядва за скорошното идване на Царството Божие.

(Следва)