ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 6. КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ И НАЙ-СТАРОТО ЕВАНГЕЛИЕ: „ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК“ / КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ ЗА МАСАДА

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / „ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА? / СЪЩНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС / ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ / ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА / МЕЧОВЕ В ГРАДИНАТА / СЦЕНАТА С ВАРАВА / РАЗКЪСВАНЕТО НА ЗАВЕСАТА В ХРАМА / СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС

5. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И ЖИВОТЪТ НА ИСУС: СИЛНА ЛИ Е ПАМЕТТА НА УСТНИТЕ КУЛТУРИ? / НАЧАЛО НА ИЗУЧАВАНЕ НА УСТНАТА СЛОВЕСНОСТ: ЮГОСЛАВСКИТЕ РАЗКАЗВАЧИ / ПО-НАТАТЪШНИ ПОТВЪРЖДЕНИЯ / ПОВЕСТВОВАТЕЛНИТЕ ПРЕДАНИЯ В УСТНИТЕ КУЛТУРИ / ДОСТОВЕРНИ ПРЕДАНИЯ ЗА ЖИВОТА НА ИСУС / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА УЧЕНИЕТО НА ИСУС / УЧЕНИЕТО НА ИСУС: ПРОМЯНА НА СЪЩНОСТТА / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА ДЕЛАТА НА ИСУС / СПОМЕНИ, КОИТО СЕ ПРОМЕНЯТ ПРИ ПРЕРАЗКАЗА

6. КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ И НАЙ-СТАРОТО ЕВАНГЕЛИЕ: „ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК“ / ЗА КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ: МОРИС ХАЛБВАКС / ЯН АСМАН И ИЗСЛЕДВАНЕТО НА „ИСТОРИЯТА НА ПАМЕТТА“

КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ ЗА МАСАДА

Много американци от моето поколение научиха най-напред за Масада от популярния телевизионен сериал „Масада“ (1981 г.) с Питър О'Тул в главната роля. Израелците знаят тази история от първа ръка: Масада се е превърнала в част от „мита за основаването“ на съвременната държава Израел.

Масада е и място, и събитие.

Място. Първоначално тя била планинска крепост, построена през I век пр. н. е. на върха на плоско плато с надморска височина от 450 метра, на разстояние три километра от западния бряг на Мъртво море и на стотици километри югоизточно от Ерусалим. Малко преди раждането на Исус цар Ирод Велики построил и укрепил там голям комплекс. Останките от крепостта са оцелели до днес и са една от основните туристически атракции в Израел, въпреки че Масада не се споменава нито в Стария, нито в Новия завет.

Събитие. Става въпрос за случилото се на това място по време на Юдейската война срещу Рим (66-73 г.). Основен източник на информация е Йосиф Флавий, еврейски историк от I век. Отначало той участвал също във въстанието, дори ръководел няколко еврейски отряда, но след това се предал в плен. Римляните го използвали като парламентьор по време на обсадата на Ерусалим, която завършила през 70 г. с превземането на града, разрушаването на стените, опожаряването на Храма и избиването на хиляди евреи.

Но падането на Ерусалим не белязало края на бунта. Някои бунтовници избягали от Ерусалим. Последна тяхна крепост станала Масада.

Трябва да кажем, че непосредствено преди началото на войната през 66 г. еврейски бойци атакували римския гарнизон, намиращ се в Масада, и го превзели. С оръжията, взети от римляните, бунтовниците стигнали до Ерусалим и отприщили там граждански бунт, убивайки много римски войници. Това довело до голямо въстание: народът се вдигнал срещу римляните, които някога превзели земята им. Тогава от Сирия дошли римски легиони и започнала война, която продължила три години и половина и завършила с разрушаването на Ерусалим.

Но бунтовниците, които започнали въстанието, се оттеглили в Масада преди това, където изчакали края на войната. Ако броим жените и децата, там имало над 950 души. Три години и половина след падането на Ерусалим, когато римляните прочиствали района и ликвидирали останките от съпротивата, техните войски се появили край Масада. Било невъзможно да се превземе крепостта с пряка атака: тя била много надеждно укрепена. До върха водел само един тесен път, който бил лесен за защита.

Тогава римляните започнали да строят огромен обсаден вал откъм западната страна, откъдето можели да атакуват с военни машини. Евреите на върха нямали друг избор, освен да седят и да гледат какво става. Според Йосиф Флавий, когато валът бил почти завършен, те взели решение. Нямало къде да бягат и не било възможно да се защитят. За предаване в плен също не можело и дума да става: за мъжете това би означавало екзекуция, а за жените и децата - робство. Затова лидерът им на име Елеазар произнесъл две вдъхновени речи, наричайки масовото самоубийство единствен достоен изход. Така и направили. Войниците убили жените и децата си и след се умъртвили един друг. Последният останал войник се самоубил. Когато римляните пробили най-накрая стените, били посрещнати от тишина. Две жени и пет деца оцелели, укривайки се от клането. От някого от тях Йосиф научил тази история.

Масада продължава да живее в израелската памет. Но миналото се помни заради настоящето. И през ХХ век „последната крепост“ на евреите срещу римляните често се помнела като случай, когато Израел (като сега!) бил в обкръжението на враговете си, но евреите предпочели „да се бият до последния човек“ , „до последна капка кръв“. Именно така разказват и преразказват днес историята за Масада в Израел. Всеки турист, който попадне в Масада (може да се стигне до върха с фуникулер), чува разказа, вижда останките от крепостта и размишлява за смелата непоколебимост на воините, които не се подчинили на завоевателя. За евреите в Израел, особено след 1948 г. (годината на създаването на държавата), разказът е не е само за събитието отпреди две хиляди години. Всичко е изключително актуално: старата история оживяла като съпротива на хората, борещи се за независимост срещу множество врагове.

Споменът за Масада обаче не винаги е бил такъв. Това установяват изследователи на колективната памет. Важна статия, написана от гореспоменатия Бари Шварц, както и от специалистите по паметта Яел Зерубавел и Бърнис Барнет, посочва, че от древността до началото на ХХ век Масада не играла никаква роля в колективното съзнание на евреите. Не се споменава в Талмуда, нито в друг свещен текст. Няма празник, свързан с нея. До неотдавна евреите не пишат нищо за нея. Почти две хилядолетия тя тъне в забрава.

Масада започва да навлиза в еврейското съзнание от първата половина на ХХ век. Всичко тръгва от поемата "Масада" (1927 г.), написана от Ицхак Ламдан, който напуска Украйна и заминава за Израел. Разбира се, през 20-те години на миналия век държавата Израел все още не съществувала и следователно била под военна обсада. И в поемата на Ламдан не се оприличава положението на масаданците с положенито на израелтяните по негово време. Тя говори само за съпоставимост на социалната ситуация. Защото по това време на евреите от Източна Европа е отказан достъп до Запада. Както се произнесъл някой „За един евреин има само две места – място, където не може да отиде, и място, където не може да живее“. Палестина оставала единствената надежда и възможност.

Ламдан не знае дали тази надежда нямало да подведе евреите. Както било в случая с Масада, можело да се окаже, че ще попаднат в капан. Но други варианти нямало.

Така през 1927 г. Масада била припомняна във връзка с актуалната ситуация. След като Израел станал суверенна държава (1948 г.), обстоятелствата се променили. А с това се променило и значението на Масада. Оттогава и през следващите десетилетия, „подобно на обсадените и малобройни защитници на Масада, съвременните израелци се оказали заобиколени от враждебни сили, далеч превъзхождащи ги числено.“ И Масада се превърнала в „символ на воинската доблест, на верността към своя народ“. Повечето израелци осмислили масовото самоубийство „като героично утвърждаване на националното достойнство и воля“.

Впоследствие хебраистът Яел Зерубавел, написал интересно изследване за колективната памет за Масада: „Преоткрити корени: колективната памет и възникването на израелска национална традиция.“ В това произведение той посочва как ръководителите на съвременния Израел използват историята за Масада в интерес на своята национална програма, превръщайки я в „един от основните национални митове на израелското общество.” Три особености на Масада допринесли за колективната памет, свързана с нея: разказът за Масада е ярък и вълнуващ; крепостта е внушителна; запазени са внушителни останки от обсадния вал и римските лагери. Има от какво да се впечатли всеки, който посети Масада и чуе нейната история. За израелските евреи Масада се превърнала в символ на принадлежността към Израел.

Ръководителите на Израел разбирали това почти от самото начало. През 1963-1965 г. разкопките на Масада били ръководени от археолога Игаел Ядин, който някога заемал длъжността началник на израелския генерален щаб. Както отбеляза той в едно радиопредаване: „Чрез посещаване на Масада можем да научим [нашите братя от диаспората] на това, което наричаме „ционизъм“, по-добре от хиляди високопарни речи“ (27 април 1966 г.). Израелците отдавна са усвоявали този урок чрез разкази за Масада, туристически екскурзии и дори училищни учебници. Както казва Шмаряху Гутман в предговора си към една детска книга за Масада (на иврит): „Масада е символ на еврейския и човешки героизъм в целия му блясък. С Масада е израснало цяло поколение млади хора. Това е поколението, което създаде държавата, поколението на отбраната в различните ѝ проявления. Масада остава източник на силата и смелостта да се освободи страната, да се пуснат корени в нея и да се защитава цялата ѝ територия“.

Но изследователите на колективната памет се чудят: доколко всичко това се се случва за сметка на реалната история (както е описана в древни източници). Зерубавел отбелязва, че типичният разказ за Масада, както звучи в израелската култура от ХХ век, е постигнат чрез „крайно избирателна подборка от историческите свидетелства на Йосиф. Подчертавайки едни аспекти от неговия разказ и пренебрегвайки други, мемориалното повествование е прекроило разказа и е трансформирало неговия смисъл“.

Никой не се е занимавал с този въпрос повече от израелеца Нахман Бен Йехуда. Самият той израснал с мита за Масада, но колкото повече изучавал историческите факти, толкова повече те го обърквали. В книгата си „Митът за Масада: колективната памет и митотворчеството в Израел“ Бен Йехуда отбелязва, че съвременният мит описва хората от Масада като „борци за свобода“. Но според Йосиф Флавий те са били „сикарии“ (sicarii). Както посочва Йосиф, сикарите (иначе казано – „хората с кинжали“, от латинската дума sicarius, „кинжал“) са били убийци: убивали са онези свои събратя евреи, които са били заподозирани в сътрудничество с римляните. И докато се вихрела Юдейската война, не дочакали тихо своя край на върха на планината. Те вършели ужасни актове на насилие срещу други евреи. По-специално организирали нападение на селото Ейн Геди, където убили много евреи, а запасите им отнесли в Масада. Съвременен мит гласи, че хората от Масада държали обсадата в продължение на три и половина години постоянни битки. Всъщност най-вероятно обсадата е отнела не повече от няколко месеца. Според съвременния мит въстаниците се биели храбро "до трагичния си край", "до последен дъх", "до последна капка кръв". Но от разказа на Йосиф Флавий дори не се вижда, че те изобщо са се биели! Не е имало нито битки, нито въоръжени сблъсъци - това се потвърждава и от археологическите разкопки. Вместо да устоят докрай, водачите на сикариите убедили (със сила?) стотици хора да се самоубият. Вместо да се сблъскат в бой с римляните, те предпочели да се умъртвят. Според Яел Зоровабел, за да създаде мита за Масада, разказвачът „говори за това, за което Йосиф мълчи, и мълчи за това, за което Йосиф пише в подробности“.

Изследването на колективната памет понякога дава повече информация за помнещите, отколкото за помнените. Разбира се, събитието от миналото и паметта за него са взаимосвързани. Съвременната легенда за Масада не е измислена от нулата. Имало е римска обсада на мястото, което станало толкова почитано, и стотици евреи загинали в резултат от това. Но общоприетата версия на тази легенда не отразява (и не се опитва да отразява твърде много) реалните исторически събития. Тя интерпретира събитието в светлината на настоящата ситуация.

Социолозите, които изучават колективната памет, ще кажат, че това е почти винаги така, когато си спомняме миналото. Винаги нашите обстоятелства влияят върху начина, по който помним. Следователно спомените осигуряват материал не само за историците, за да се опитат да изградят някаква историческа реконструкция, но и за историците мнемоници: да открият как и по какви причини се помни миналото.

Малко по-долу и в следващата глава ще приложа тези изводи към ранните християнски спомени за Исус. Тук не е възможно да се изследва всеки спомен във всяка християнска община: това изисква отделна книга, че и повече от една. Вместо това първо ще обсъдим подробно спецификата на образа на Исус, разкрит в три важни текста: „Евангелието от Марк“, „Евангелието от Йоан“ и „Евангелието от Тома“. След това ще се докоснем много по-накратко до колективните спомени в редица други раннохристиянски текстове, за да добием по-добра представа за пълната палитра от възможности. Тези книги са писани по различно време и в различни общини. Всяка от тях има своя история и свои обстоятелства. Съответно и образът на Исус в тях е малко по-различен.

(Следва)