Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на документи от по-късно време, свързани със съвремието на Васил Левски.
Документите са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 522
Панайот Хитов до Ив. П. Хр. Кършовски
Русе, 22 декември 1898 г.
Любезни ми Иване,
Като не съм ви писал от някогаш, но сега имам да ви пиша и да ви поздравя със светлите празници Рождество Христово, като моля Бога да ги прекарате здрави и весели. Но покрай това да ви се оплача, че съм нападнат от редакцията на поборническия опълченски вестник [1], който се издава тук, в Русе, от Филип Симидов, че аз и покойният Балкански [2] уж през 1867 г. сме излъгали Христя Дряновски [3] в Румъния на мушията Циганка, сме му взели 2000 наполеона да въоръжаваме четата. Абе, брате, ти нали беше писар на четата, нали знаеш, че Христо Дряновски дойде при нас в България под Котел, в боваза на Биче Падариф на долапа [4] с Иванче телеграфчията от Жеравна. И нали знаеш, че ти писа писмото с цифри [5], та пратихме Ивана да го занесе на Балкански - да го предаде на комитета в Букурещ. Нали знаеш, че Христо вървя с нас додето разпуснахме четата, а пък тези казват, че като сме се срещнали с Тотювата чета, че Дряновски не вървял с моята чета, но отишъл с Тотювата. Ти знаеш, че Тотю имаше с него си само двама човека - Иван Пстович, черногорец, и Милан Лапчевич, сърбин, родом от гр. Крушевиц. Сега тези хора защо лъжат, какво искат, аз се чудя защо е това. Аз не искам и не мога, а ти, ако искаш, отговори им, че ти си бил писар на четата и си държал сметки, и знаеш по-добре от всеки. И ако можеш, най- добре ще бъде вестник „Юнак“ [6] да са опровергае, защото това е цялата истина. Но ако не можеш да го опровергаеш, тогава моля те - върни ми писмото назад, че аз ще видя какво ще правя. Аз ще се [пре]струвам, че не съм чел нищо. Та и ми казаха, че Тотю е казвал, а Тотю отказва, че не е казал. Но на всеки начин негова е работа. Приеми сърдечния ми поздрав.
П. И. Хитов
„Из миналото" - под редакцията на П. С. Кършовски, кн. I, № 35, стр. 196
БЕЛЕЖКИ
1. „Поборник-Опълченец“ - биографическо илюстровано списание, излизало в Русе под редакцията на Ф. Симидов през 1898-1900 г. Гл. книга 4-6, стр. 20, и книга 7-9, стр. 48.
2. Никола Балкански.
3. Христо П. Дреновски.
4. На Вичо Падаров на долапа (тепавицата).
5. С шифър.
6. „Юнак“, орган на поборниците и опълченците, излизал в София през 1898-1900 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.