„КАПИТАНСКА ДЪЩЕРЯ“: СЪЩЕСТВУВАЛ ЛИ Е ШВАБРИН?

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Михаил Шванвич, един от главните персонажи в повестта на Пушкин, остава в историята като преводач към канцеларията на Емелян Пугачов.

Започвайки да работи над повестта „Капитанска дъщеря“, Пушкин вижда за неин герой дворянин, преминал доброволно на страна на Пугачов. В процеса на работата замисълът се променил и чертите на замисления персонаж се разделили между Швабрин и Гриньов. А между другото, героят, както го замислил първоначално Пушкин, имал реален исторически прототип – Михаил Шванвич.

Историята на пугачовския бунт през съдбата на един офицер

Михаил Александрович Шванвич е роден през 1749 година, получил домашно образование, знаел няколко езика. През 1749 година започнал военна служба, участвал в Руско-турската война, бил адютант на генерал Потьомкин. През 1973 година попаднал в екипа, който трябвало да доставя рекрути (наборни войници – бел. П. Н.) от Симбирска губерния в Нарва. По време на похода отрядът му постъпил под разпореждането на генерал В. Кар, който се движел към Оренбург, обсаден от Пугачов.

Като изобщо не успява да участвал в битката срещу „Пьотр III”, Шванвич се озовал в плен и положил клетва пред мнимия император. Пугачов явно от самото начало се отнесъл добре с него: не го екзекутирал, за разлика от другите офицери (за него се застъпили войниците), и дори го произвел в чин есаул (офицерско звание в казашките войски – бел. П. Н.). Но Пугачов, както казва самият той по време на разпитите, просто съжалил пленника.

Чернова от повестта „Капитанска дъщеря“

Въстанието на Пугачов: документи и факти

По волята на съдбата (и този израз тук е напълно на мястото си) Шванвич се озовал в пугачовската Военна колегия, създадена през 1773 година специално за водене на „писмени дела“. Самият Пугачов бил неграмотен, макар че криел старателно това и даже „пишел“ някакви документи, но фактически драскал разни кривулици по хартията. Колегията се ръководела от Иван Почиталин, който бил секретар на императора. А Шванвич владеел няколко чужди езика, поради което бил приет там като преводач (трябва да кажем, че дядото на нашия герой – Мартин Шванвич – превеждал „Санктпетербургски ведомости“ на немски език и преподавал в Академичната гимназия в Санкт Петербург).

През декември 1773 година оренбургският губернатор Иван Рейнсдорп получил „три съблазнителни страници“, както ги нарича Пушкин в „Историята на Пугачов“. Това бил указ с изискване да се покори на „император Пьотр III”. Единият документ бил написан с пугачовските „кривулици“, вторият на руски език и и третият – на немски. Именно за съставянето на такива документи в канцеларията бил необходим преводач.

Иван Рейнсдорп

Указът за преминаване на страната на Пугачов бил основният документ, към който Шванвич имал някакво отношение. По-нататък той превел заловено писмо от Голицин до Рейнсдорп, написано на френски език, съставил френска азбука за нуждите на Военната колегия и според някои сведения – руска азбука за Пугачов. Но никакви важни писма повече не написал.

Рейнсдорп доложил за немските документи в Санкт Петербург, с което привлякъл вниманието на Екатерина II. Заради тези документи, до края на 1774 година, когато съдили Пугачов, тя подозирала, че в делата на самозвания император има чуждестранна следа.

Замисляйки повестта за Пугачов, Пушкин искал да разкаже за един доврянин, който преминал на страната на бунтовника по идейни съображения и му служил вярно. Но Шванвич изобщо не подхождал за образа, който бил във въображението а поета: той служел на Пугачов без желание и ако било възможно, се стараел да се отклони от изпълнението на своите задължения. В основни линии се правел на болен.

Гриньов и Швабрин: различни съдби

През март 1774 година Шванвич избягал от Пугачов и се предал. Той охотно давал показания за своя живот на страната на метежниците, без да крие, че основната причина да даде клетва на „Пьотр III” бил страхът да не го убият.

Екзекуцията на Пугачов

През 1974 година съдили Пугачов и неговите сподвижници, а в началото на 1775 година обявили присъдата. По отношение на Шванвич било взето решение „да бъде лишен от чиновете му и дворянството, да се опозори, като се пречупи над него шпага“, а след това да бъде изпратен на заточение в Новая Мангазея (близо до Туруханск). В делото му била вписана резолюция: да не му се определят за издръжка държавни пари, иначе казано – Шванвич трябвало да живее с труда си. В архивите са се запазили няколко документи, написани от него: явно, като образован човек, водел различни търговски дела и сметки. Починал през 1892 година в Туруханск, оставяйки след себе си две дъщери.