РАЗКАЗВА ЮРИЙ НИКУЛИН

Превод от руски: Павел Николов

Когато бях още в девети клас, отидох на стадиона с моя училищен приятел Шурка Скалига. Висим на стъпалото (по онова време трамваите нямаха автоматични отварящи се и затварящи се врати), а до нас двама младежи, които приличат на студенти.

Единият казва на другия:

- Слушай, вчера ми разказаха един интересен виц.

Шура и аз наострихме уши.

- Един богат англичанин - започна да разказва младежът, - любител на птици, отишъл в магазин за домашни любимци и поискал да му продадат най-добрия папагал. Предлагат му папагал, който седи на хоризонтална пръчка, а на всеки крак има вързана връвчица. „Папагалът струва десет хиляди - казват му те, - но е уникален: ако дръпнете връвчицата, завързана за десния крак, папагалът рецитира стихове от Бърнс, а ако дръпнете лявата - пее псалми.“ „Много добре - възкликва англичанинът, - ще го взема“. Той плаща парите, взема папагала и тръгна към изхода. Но изведнъж се връща и попита продавача: „Кажете, моля, а какво ще стане, ако дръпна и двете връвчици едновременно?“

Но тогава младежът, който слушаше вица, изведнъж каза:

- Трябва да слизаме.

И скочиха от трамвая в движение.

Прибрах се у дома и разказах всичко на баща ми. Цяла вечер се чудехме какъв би могъл да бъде краят на вица. Вероятно нещо неочаквано. Прехвърлихме стотици варианти, но така и не измислихме нищо.

Минаха много години. По време на войната, когато стояхме в отбрана край Ленинград, един мой приятел разказва в землянката:

- Слушайте, момчета, един хубав виц. В един магазин продавали скъп папагал. На всеки крак имал вързана по една връвчица. Като дръпнеш едната, започва да пее частушки, а като дръпнеш другата – започва да псува.

- И?! - възкликнах аз нетърпеливо.

Едва войникът понечи да продължи своя разказ, извикаха го спешно при комбата (батальонния командир – бел. П. Н.). И не се върна повече в землянката. Изпратили го да изпълни някаква задача, по време на която го ранили и го откарали в болницата.

И ето че в Калинин по време на представление стоя зад кулисите с инспектора на манежа (Юрий Никулин, познат на широката публика повече като филмов актьор, е по професия цирков клоун – бел. П. Н.), а той изведнъж ми казва:

- Знаеш ли, има един много хубав виц. Как в Америка продавали папагал с две връвчици.

- И?! - замрях аз потресен.

- Сега трябва да обявя следващия номер. Почакай.

Излезе инспекторът на манежа да обяви следващия номер и му стана лошо, сърдечен пристъп. Откараха го в болницата.

Разбрах, че повече няма да издържа и на следващия ден отидох да го видя.

Купих ябълки, кутия сок. Влизам в болничната стая и целият съм напрегнат. Ако сега се срине таванът и убие инспектора, няма да се учудя.

Но таванът не се срина. Просто медицинската сестра ми показа акуратно оправеното легло и каза:

- Вашият приятел вече го няма...

Е, помислих си, починал е. А сестрата продължава:

- Преди един час брат му го откара за Москва, в тамошна болница.

„Все още нищо не е загубено – помислих си аз. - В края на краищата ще се върне обратно“. Но до края на нашите гастроли инспекторът така и не се върна.

Баща ми беше потресен от тази история.

- Направо някаква мистика – каза той, - страх да те обземе.

След три години попаднах отново в Калинин. В цирка като инспектор на манежа работеше друг човек.

- А къде е предишният инспектор? - попитах веднага аз.

- Напусна цирка – отговориха ми. - Работи тук в Калинин. В радиото.

През първия си свободен ден отидох в местното радио, намерих стаята, където работеше бившият инспектор. Два пъти питах сътрудниците там ли е техният началник (инспекторът ръководеше в радиото някакъв отдел) и когато ми казаха, че си е на мястото си, почуках с трепет на вратата и влязох в кабинета.

Той седеше на бюрото и като ме видя, възкликна:

- О! Кого виждам.

Казах си на ум: „Тихо, тихо. Не се радвай много. Сега ще се случи нещо“.

Като преглътнах слюнката си и си поех дълбоко дъх, изстрелях:

- Привет! Какво е станало с папагала, който имал на краката си две връвчици?

- Какъв папагал? - изненада се бившият инспектор.

Припомних му вица.

- А-а-а... Да-да... Имаше такъв виц. Разбираш ли, май си спомням началото; продавали папагал в Америка... но съм забравил края.

- Как си го забравил? - вцепених се аз. - Спомни си, спомни си – молех го.

Той се замисли, след това възкликна радостно:

- Спомних си! Сега ще ти го разкажа. Само да отида бързо при началника, да подпиша текста за едно предаване.

- Не! - извиках аз. - Веднага го разкажи и си отивам.

И той ми го разказа.

Оказва се, че когато купувачът попитал продавача какво ще стане, ако дръпне едновременно двете връвчици, вместо продавача неочаквано отговорил папагалът.

„Крр-ретен! Ще падна от пръчката...“

Така най-сетне научих края на вица.

Прибавка от Павел Николов: знаменитата песен на Юрий Никулин за зайците от филма "Диамантената ръка":