ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 6. КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ И НАЙ-СТАРОТО ЕВАНГЕЛИЕ: „ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК“ / ЯН АСМАН И ИЗСЛЕДВАНЕТО НА „ИСТОРИЯТА НА ПАМЕТТА“

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / „ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА? / СЪЩНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС / ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ / ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА / МЕЧОВЕ В ГРАДИНАТА / СЦЕНАТА С ВАРАВА / РАЗКЪСВАНЕТО НА ЗАВЕСАТА В ХРАМА / СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС

5. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И ЖИВОТЪТ НА ИСУС: СИЛНА ЛИ Е ПАМЕТТА НА УСТНИТЕ КУЛТУРИ? / НАЧАЛО НА ИЗУЧАВАНЕ НА УСТНАТА СЛОВЕСНОСТ: ЮГОСЛАВСКИТЕ РАЗКАЗВАЧИ / ПО-НАТАТЪШНИ ПОТВЪРЖДЕНИЯ / ПОВЕСТВОВАТЕЛНИТЕ ПРЕДАНИЯ В УСТНИТЕ КУЛТУРИ / ДОСТОВЕРНИ ПРЕДАНИЯ ЗА ЖИВОТА НА ИСУС / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА УЧЕНИЕТО НА ИСУС / УЧЕНИЕТО НА ИСУС: ПРОМЯНА НА СЪЩНОСТТА / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА ДЕЛАТА НА ИСУС / СПОМЕНИ, КОИТО СЕ ПРОМЕНЯТ ПРИ ПРЕРАЗКАЗА

6. КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ И НАЙ-СТАРОТО ЕВАНГЕЛИЕ: „ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК“ / ЗА КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ: МОРИС ХАЛБВАКС

ЯН АСМАН И ИЗСЛЕДВАНЕТО НА „ИСТОРИЯТА НА ПАМЕТТА“

Асман е съгласен с Халбвакс за социалния характер на паметта: спомените за миналото се създават колективно, а не индивидуално; нашите реконструкции на миналото са изградени около рамки, създадени от обществото. Ние организираме своите мисли за това какво е станало преди, основавайки се на нашето общуване с хората. Когато си спомняме „студената война“, Втората световна война или войната във Виетнам, това не е случайно: нещо от днешната ситуация ги извиква в паметта ни. Освен това нашата памет за тези катастрофални събития формира нашата днешна ситуация.

Всичко това е нож с две остриета. От една страна, ако няма съвременен стимул да си спомняме миналото - нищо в настоящето не ни кара да правим това - тази част от миналото ще бъде забравена, изтрита от паметта ни. От друга страна, изследването на колективната памет за минали събития може да разкрие много неща за социалните групи, които са конструирали и запазили тази памет. Както вече казахме, това е "мнемоистория", "история на паметта".

В една от най-важните си книги („Египтянинът Мойсей: паметта за Египет в западния монотеизъм“), Асман се задълбочава в мнемоисторията: как хората са помнили Моисей в ключови моменти от западната цивилизация. Той обяснява:

За разлика от историята в истинския смисъл на думата, мнемоисторията не се интересува от миналото като такова, а от миналото както се помни.

Иначе казано, „мнемоисторията анализира значението, което настоящето приписва на миналото“. Например, тя не се опитва да установи какво е известно за Мойсей: какви факти са относително надеждни. Тя се интересува как Моисей е бил помнен през различните епохи и в различните страни.

Асман проследява този спомен от древността до Зигмунд Фройд. Може напълно да твърдим, че Моисей е най-важният персонаж в Стария завет. Той е велик пророк, избавител и законодател на народа на Израил. Четири от петте книги на „Петокнижието“ (от „Изход“ до „Второзаконие“) разказват пряко или косвено за него.

Според книга „Изход“ (вж. Изход, 1-2), Мойсей е роден от майка еврейка по времето, когато народът на Израил бил в египетско робство. Фараонът, царят на Египет, наредил да убиват всички новородени еврейски момчета, за да не станат израилтяните много. Но майката на Моисей скрила младенеца, сложила го в една кошница, а кошницата оставила на брега на Нил. По удивителен начин детето било открито от дъщерята на фараона. Тя го приютила и го отгледала. Като пораснал, Мойсей се разбунтувал срещу своето египетско възпитание и станал велик вожд на израилтяните, който ги изведе от египетското робство (Изход, 2-15).

Много векове по-късно в новозаветната книга „Деяния“ четем: „И Мойсей беше научен на цялата египетска мъдрост“ (Деяния, 7:22). Старозаветните сказания за Мойсей, макар и подробни, не споменават нищо подобно. За Асман този детайл е поразителен. Той го използва като пример, когато обяснява мнемоисторията:

Мнемоисторията не пита дали Моисей е бил научен на цялата египетска мъдрост. Тя пита... защо през XVII–XVIII век образът на Мойсей се основавал почти изключително не на неговата подробна биография от „Петокнижието“, а на един-единствен стих от „Новия завет“.

Задачата на мнемоисторията е да проучи как тази или онази историческа фигура или историческа реалност е била изобразявана, разбирана и „запомняна“. Но преди да приложим този подход към Исус и да започнем изследване на писмените документи, появили се след смъртта му, е важно да разберем по-добре как работи подходът. За да направим това, нека вземем един важен пример от историята на ХХ век: споменът за Масада, особено сред евреите от Израел.

(Следва)