ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 6. КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ И НАЙ-СТАРОТО ЕВАНГЕЛИЕ: „ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК“ / ЗА КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ: МОРИС ХАЛБВАКС

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / „ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА? / СЪЩНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС / ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ / ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА / МЕЧОВЕ В ГРАДИНАТА / СЦЕНАТА С ВАРАВА / РАЗКЪСВАНЕТО НА ЗАВЕСАТА В ХРАМА / СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС

5. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И ЖИВОТЪТ НА ИСУС: СИЛНА ЛИ Е ПАМЕТТА НА УСТНИТЕ КУЛТУРИ? / НАЧАЛО НА ИЗУЧАВАНЕ НА УСТНАТА СЛОВЕСНОСТ: ЮГОСЛАВСКИТЕ РАЗКАЗВАЧИ / ПО-НАТАТЪШНИ ПОТВЪРЖДЕНИЯ / ПОВЕСТВОВАТЕЛНИТЕ ПРЕДАНИЯ В УСТНИТЕ КУЛТУРИ / ДОСТОВЕРНИ ПРЕДАНИЯ ЗА ЖИВОТА НА ИСУС / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА УЧЕНИЕТО НА ИСУС / УЧЕНИЕТО НА ИСУС: ПРОМЯНА НА СЪЩНОСТТА / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА ДЕЛАТА НА ИСУС / СПОМЕНИ, КОИТО СЕ ПРОМЕНЯТ ПРИ ПРЕРАЗКАЗА

6. КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ И НАЙ-СТАРОТО ЕВАНГЕЛИЕ: „ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК“

ЗА КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ: МОРИС ХАЛБВАКС

Понятието „колективна памет“ е въведено от френския философ и социолог Морис Халбвакс (1877-1945). През 1925 година той пише най значителното си произведение под заглавие „Социалните рамки на паметта“. Там той признава очевидния факт, че миналото се помни от индивидите, а не от социалните групи: обществото няма хипокамп! Според Халбвакс индивидуалните спомени винаги се реконструират въз основа на нашите отношения с околното общество, особено с различните социални групи (по-специално – семействата, приятелите, местните общини и нациите). Халбвакс смята, че за нас паметта е нереална, ако е невъзможно да се вмести в някакъв социален контекст. В неговата радикална интерпретация извън социалния контекст изобщо не съществува памет. Ако вие помните едно събитие, което е станало с вас, то винаги е свързано с някакви хора или с отношенията, които сте научили и изпитали от страна на други хора. Паметта не е изолирана от социалната среда.

Халбвакс се отнася с недоверие към психолозите, които проучват паметта като индивидуален феномен. Според него:

При това положение няма спомени, които бихме могли да сметнем за чисто вътрешни, иначе казано – способни да се запазят само в индивидуалната памет.

Защото нашите спомени се намират под дълбокото и неизбежното влияние на социалната среда. Ние не можем да съществуваме нито физически, нито умствено извън тази среда. Ако се опитате да излезете от своята социална среда, неизбежно ще се окажете в друга социална среда. Но все едно ще останете в някаква социална среда. Дори да станете отшелник, вие знаете, че това отшелничество го има, защото сте се сблъскали с въпросната идея в някаква социална среда. Според Халбвакс „ние се измъкваме от едно общество само за да му противопоставим някакво друго общество“.

Обществото, в което живеем, създава не само фон, но и рамки на спомените за миналото. Ще цитирам знаменитите думи на Халбвакс:

Има колективна памет и социални рамки на паметта и нашето индивидуално мислене е способно да си спомня, доколкото е заключено в тези рамки и участва в тази памет.

С една дума, без социалните рамки е невъзможно да организираме своите мисли и да създадем цялостна картина на миналото.

Халбвакс е съгласен с тези психолози, които виждат в паметта „конструиране“ на миналото и смятат, че при такова конструиране празните места, появили се в резултат от загуба на част от спомените, се запълват за сметка на паметта за аналогична информация. Да допуснем, че си спомняте събиране, което се е случило веднъж в дома ви. Разбира се, вие сте забравили вече много детайли. Затова върху паметта за него неволно ще се налага паметта за други подобни събития. И тук е лесно да се сбърка едно събиране с друго. Когато става въпрос за памет от подобен вид, „ние я изграждаме наново и въвеждаме в нея елементи, заимствани от различни периоди от време, преди и след съответния ден“.

Нещо повече, Халбвакс е съгласен, че имаме спомен за минало събитие само защото той е актуален за настоящето. Един от неговите последователи пояснява:

За Холбвакс миналото е социален конструкт, сформиран основно, ако не и изцяло, от грижите за настоящето... Той се опитва да докаже, че вярванията, интересите и желанията на настоящето формулират различни представи за миналото, както те са се проявявали съответно във всяка историческа епоха.

Ще отбележим ключовия момент: миналото е „социален конструкт“, а не само личен спомен.

Това се отнася и за миналото, което не сме преживели лично. Освен това Халбвакс се интересува и от колективната памет при религииге. Той твърди, че религиозната памет има същия механизъм като колективната:

Тя не пази, а реконструира миналото с помощта на останалите в него материални следи, обреди, текстове, традиции, а също така и на социално-психологическите данни с недалечен произход – иначе казано, с помощта на настоящето.

С други думи, както в случая с колективната памет, когато хората си спомнят миналото на своята религия – велики персонажи, движения и събития, - те го реконструират, адаптирайки „образа на древните факти към вярванията и духовните нужди на настоящето“. Като резултат от това „реалността на миналото не е вече в миналото“.

Книгата на Халбвакс била абсолютно новаторска и запазва влиянието си дори в наши дни, деветдесет и повече години след нейното публикуване. Разбира се, не минало без критики, особено по адрес на радикалните тези. Социологът Бари Шварц, един от водещите специалисти по въпросите на социалната памет, смята, че Халбвакс е пресилил нещата, виждайки в настоящето ключ към миналото. Според Шварц съществува двустранен процес: да, хората помнят миналото заради актуалността му в настоящето и събитията от настоящето влияят върху спомените за миналото, но и събитията от миналото влияят върху осмислянето на настоящето! Освен това Шварц смята, че Халбвакс прекарва прекалено твърда линия между „памет“ и „история“. Те са тясно преплетени. Паметта влияе на това как конструираме миналото, но и миналото влияе на това как си спомняме в настоящето! И винаги се появява интересният въпрос: как и защо си спомняме миналото именно така, а не иначе? Особено интересно е да се съпоставя реалното минало с паметта за него в различни социални групи.

Като пример Шварц анализира блестящо колективния спомен за Ейбрахам Линкълн (вижте глава 1). Разбира се, нещо подобно може да стане с всяка личност от миналото, даже с историческия Исус. За това как трябва да се подхожда към изучаването на паметта за такива личности, спорят социолози и историци на културата. А основно влияние имали изследванията на германския египтолог Ян Асман.

(Следва)