ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ

ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК

Положението с наименованията на евангелията не се променя веднага след апостолските мъже. Най-значимият автор от средата на II век е Юстин Мъченик, философ, който станал християнин и оглавил философска школа в Рим. Ние разполагаме с три негови произведения: две „Апологии“ (рационална защита на християнството от образованите критици) и „Диалог“, който уж авторът провел с някой си раби Трифон за истинността на християнската вяра в сравнение с юдейската.

В тези книги Юстин цитира на много места евангелията от Матей, Марк и Лука (и вероятно два пъти – евангелието от Йоан), но никъде не споменава техните наименования. Той вижда в тях „спомени на апостолите“. Какво означава това, не се знае. Книги, написани от апостолите? Или книги с предания, дошли от апостолите? Или нещо друго? Объркването се задълбочава от факта, че, цитирайки синоптиците, Юстин обединява цитати от различни евангелия. Много трудно е да се разбере къде кое евангелие има предвид. Получава се такава смесица от цитати, че много учени предлагат следната хипотеза: Юстин цитира не нашите евангелия, а някаква „хармония“ (сборник – бел. П. Н.), сведения на синоптиците, събрани в едно мегаевангелие (може би с добавка на още едно или няколко евангелия). Ако е така, то даже в Римската църква, по това време вече най-влиятелната, евангелията – като сборник от четири и само четири книги – все още не са придобили авторитетен статут.

Аналогично било и в християнските общини по другите земи. Татиан, ученик на Юстин, създал знаменития „Диатесерион“, хармония от четирите наши евангелия (и възможно от някои неканонични традиции). Този текст не се е запазил до наши дни, но в Сирийската църква именно той се използвал векове наред, а не четирите „отделни“ евангелия. И пак от нищо не се вижда, че Титиан е познавал тези евангелия под отделните наименования, които носят сега.

Едва в края на II век авторите, цитиращи евангелията, започват да ги наричат евангелия от Матей, Марк, Лука и Йоан. Първият от тях е Ириней Лионски. В своя петтомник „Срещу ересите“ (около 185 година) той прави опит да опише и изобличи тогавашните църковни ереси. Трябва да кажем, че неговото разбиране за вярата се е формирало до голяма степен в Рим, този велик църковен и интелектуален център. В Рим той бил свързан със същите кръгове, с които бил свързан и Юстин. А своята знаменита (и четена и днес) книга написал след като отишъл в Галия (днешна Франция) и станал епископ на Лион. В книгата си той цитира навсякъде нашите четири евангелия. И което е особено важно за нас, споменава названията на тези евангелия.

В края на II век имало вече много евангелия. Но Ириней настоявал: авторитетни сред тях са само четири, не повече (и не по-малко, макар че някои групи признават само едно-две евангелия, като се лишават по този начин от пълното разбиране на Исус и се склоняват към ерес). За цялостното и ортодоксално разбиране е необходимо да се четат и почитат всичките четири евангелия. Наистина, съвременният читател няма да сметне за много убедителна причината, която Ириней посочва. Тя се състои в следното: както Църквата е разположена по четирите страни на света, така трябва да има и четири евангелия – от Матей, Марк, Лука и Йоан (Срещу ересите, 3.11.8). Тук няма двусмисленост: Ириней цитира тези книги на различни места и посочва техните названия.

Любопитно е, че около същото време още един източник говори за четири авторитетни евангелия. Това е знаменитият Фрагмент на Муратори: документ, открит през XVII век от италианския учен Лудовико Муратори (оттам и названието). Това е именно фрагмент: за голямо съжаление, началото е изгубено. Запазил се е списък на книги, които анонимният и неизвестен автор смята за Свещено писание на християнството. Фрагментът започва от края на изречение, където се споменава една от книгите на Писанието. След това се казва, че „на трето място е евангелието от Лука“. При което от описанието се разбира, че става дума именно за нашето евангелие от Лука. След това авторът преминава към четвъртото евангелие, като го нарича „от Йоан“. И пак няма съмнения: става въпрос за нашето евангелие от Йоан.

Тъй като това са третото и четвъртото евангелие, а други евангелия в списъка няма (по-нататък текстът преминава към „Деянията“ и „Посланията“), очевидно е, че първите две книги са били също евангелия (и никой не се съмнява кои). Така, както за Ириней, така и за автора на Фрагмента на Муратори евангелията са четири. Сред тях несъмнено са евангелията от Лука и Йоан и вероятно евангелията от Матей и Марк. За датата и написването на този текст учените спорят, но някои детайли от Фрагмента сочат – според повечето учени – Рим и времето на Ириней (края на II век).

Извънредно любопитно! До това време никъде не се казва, че евангелията са само четири. Не се споменават и техните имена (от Матей, Марк, Лука, Йоан). Само тридесет години по-рано Юстин, който живее в Рим, не говори за брой и названия на евангелията. И ето че към края на II век, в източници, свързани с Рим, се появява и брой, появяват се и названия. Как да си обясним това?

Ще вземем предвид още един момент. В запазилите се ръкописи евангелията имат винаги едни и също названия: „от Матей“, „от Марк“, „от Лука“ и „от Йоан“. По-точно, формулировките могат да се различават незначително, имената са винаги еднакви. Някои учени правят от това извод, че евангелията винаги, от самото начало, са били написани с тези имена. Но това съвсем не е факт. Да не забравяме: най-древните ръкописи с названия евангелия се отнасят приблизително към 200 година. Единични фрагменти на по-ранни ръкописи не съдържат началото на евангелията (например първите стихове на Матей и Марк), затова не знаем дали тези фрагменти са включвали наименования на евангелията. Нещо повече, ако евангелията първоначално (или поне от началото на II век) са имали познатите ни названия, много трудно можем да си обясним защо ранните християнски автори, когато ги цитират, не споменават тези имена. От цитатите може да се направи извод, че текстовете не са имали автори.

И още една причина да се смята, че наименования като „от Матей“ и „от Марк“ са отсъствали. Има само един повод да се нарече книгата „От [еди-кого си]”: за да не се сбърка с други евангелия. Иначе казано - ето ви версията на Матей, ето ви версията на Йоан. Но възможност за объркване и необходимост да се поставят „етикети“ възникват едва тогава, когато вече има различни евангелия. А преди това няма защо да се прави така. Ясно е, че самите автори не са давали тези названия. Никой не нарича така своите книги („От мене“). Който и да е дал названия на евангелията, вече е имал цяла колекция от евангелия и е искал да обозначи всяко от тях.

Но как са се появили познатите имена? За да решим тази загадка, ще отбележим още два момента. За първия вече говорихме: всичките текстове са анонимни. Най-вероятно всеки е бил написан за тясно сплотена християнска община от един неин член. Разбира се, първите читатели са познавали автора. Но по-нататък... Да допуснем, че евангелията са написани в Рим. В Рим имало много общини и не всички техни членове се познавали помежду си. Над двеста години общините се срещали в частни къщи, а не в специално определени за това здания. Затова общините били малки: мисля, 25-30 души, това е максимумът. А кой знае колко такива общини са били разхвърлени по Рим. Градът е голям...

Да допуснем, че човек на име Силуан е написал евангелие за своята малка община. От текста са се заинтересували хора от друга община. За тях – за тяхната домашна църква – е направено копие. Някои хора (или повечето от хората?) не познават автора. След това текстът попада в трета община. После в града идва християнка от Ефес. Тя научава, че има писмен разказ за живота на Исус. И пожелава да вземе копие за своята община. В Ефес, където се озовава новото копие, със сигурност вече не познават автора. След това едно от копията попада в Антиохия. Още едно – в Коринт. И в Листра. На много други места. Отначало върху книгата не било означено никаква име. За какво е било нужно? Авторът пишел история за живота на Исус, основавайки се на разкази, които е чувал. Той не съчинявал роман, за да се прослави. В резултат от това след няколко месеца вече повечето от читателите не познавали автора. И доколкото може да се съди, на никого не му било до автора. Авторството вероятно не се обсъждало много десетилетия. Хората се интересували от съдържанието на книгата: писменото представяне на делата и думите на Исус.

Към средата на II век такива книги – такива евангелия – били вече много. И някои имали имена. Едно евангелие се представяло за текст, написан от Петър. (Ние го споменахме в глава 1: в него се описва как от гробницата излязъл гигантски Исус, а след него – говорещ текст.) Друго евангелие съобщавало, че е написано от Тома. (Този сборник с изречения също обсъждахме.) Още едно посочвало за автор Яков. Още едно – Филип. И така нататък. А четворката текстове, най-почитана в някои църкви, особено в Рим, не споменавала имена на автори.

Но това поставяло сериозен въпрос: откъде накъде да се сочат за авторитетни именно тези разкази за живота и учението на Исус, а не някои други, които носят имена на апостоли?

Мнозина читатели смятали тези анонимни книги за авторитетни, защото техният образ на Исус получил широко разпространение. Тези книги се четели най-много (а по-точно, се слушали, защото повечето хора били неграмотни). По тези книги учели учителите. По тях проповядвали проповедниците. Но след това се появила необходимостта да се избегне объркването помежду им и да им се припише особен авторитет: те, за разлика от останалите истории, са написани от хора, познаващи лично Исус и способни да разкажат достоверно за него.

Ако се съди по всичко, това се случило през 185 година. По това време два източника – Ириней и фрагментът на Муратори – независимо един от друг говорят за четири авторитетни евангелия. Единият от тях назовава пряко Лука и Йоан (споменаването на Матей и Марк е загубено), а другият – Матей, Марк, Лука и Йоан. Любопитно е, че двата източника са тясно свързани с Римската църква. След това всички автори в ортодоксалните християнски общини се съгласяват, че това са авторите на четирите евангелия. Как да се обяснят тези факти?

Бих искал да предложа една хипотеза. И така:

♦ По времето на Юстин, един от водещите учители в Рим, евангелията не са имали имена нито в най-важната църква на християнския свят, Римската, нито където и да е на друго място. Ако те са имали названия, Юстин или неговите предшественици непременно биха ги споменали.

♦ Тридесет години по-късно Ириней и фрагментът на Муратори вече ги асоциират с определени имена.

Според мене през този период от време, между Юстиниан и Ириней, в Рим се е появил и е получил разпространение някакъв авторитетен и влиятелен вариант на Четвероевангелието. Този сборник съдържал нашите четири евангелия и ги съпровождал с надписи: „От Матей“, „От Марк“, „От Лука“ и „От Йоан“. Това обяснява защо ранните евангелия не били известни под такива наименования, а след това започнали да се наричат така под път и над път.

По причини, които сега ще обясня, наименованията били разбираеми за читателите на новата версия. Започнали да я преписват, да я разпространяват и скоро я имали едва ли не всички общини. Тъй като Рим бил богословски и практичен център на християнския свят и тъй като в града идвали (и от него си отивали) множество хора, включително християни, новият извод се разлетял бързо по света. Преписвачите на тези книги им давали съответните названия. И след няколко десетки години всеки човек, запознат с нашите евангелия, бил сигурен, че са написани от Матей, Марк, Лука и Йоан.

С тези апостолски имена евангелията започнали да се асоциират в цялата християнска ойкумена. Заглавията били признати навсякъде. Така евангелията се наричат оттогава и до ден днешен.

(Следва)