КОЙ Е ИЗМИСЛИЛ СМАЙЛЧЕТО И НА КОГО ПРИНАДЛЕЖИ ТО

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Усмихващо се лице на жълт фон – символ, станал популярен през 70-те години на миналия век. Но смайлчетата били известни още в дълбока древност, а кой ги е измислил – не е известно.

Преди 3700 години някой си весел хетски грънчар надраскал типично смайлче върху едно глинено гърне. През 2017 година турски археолози разкопали парчета от този съд и вероятно са се усмихнали широко. Изображението на усмихнати личица се срещат нееднократно в средновековните и по-късни документи. Монаси, юристи, аптекари и представители на други професии, свързани с красивото писане, често оставяли по полетата графични знаци, изразяващи тяхното отношение към прочетеното или написаното. Чешкият композитор Ервин Шулхоф използвал в началото на 20-ти век тъжни и весели смайлчета в нотите на своите музикални произведения, подсказвайки на изпълнителя настроението, с което трябва да свири. Да се опрости личицето до един символ, обикновена затваряща скоба, искал още през 1969 година Владимир Набоков.

Марка от серията „Събития на 20-ти век“

Търговското използване на смойлчетата започнало още в средата на 20-ти век. Отначало стилизираното изображение на усмихващо се лице се прилагало в рекламата. Каноничното смайлче измислил американският художник Харви Бол. Именно той нарисувал яркожълтото личице с овални очи и чертички в ъглите на усмихващата се уста. Тази физиономия се появила за първи път през 1967 година върху габърчетата, чийто тираж бързо надскочил десетки милиона екземпляри. Терминът „смаилче“ („smiley“, букв. „усмихнат“ – бел. П. Н.) е измислен от Франклин Лауфрани, който започва да популяризира графичната усмивка в Западна Европа. Не минали няколко години и смайлчетата започнали да гледат хората от страниците на вестниците, от тениските, от чашите и от друга сувенирна продукция. Често се съпровождали с дружески напътствия: „Хубав ден!“. През 1982 година Скот Фалман предложил текстов вариант на смайлчето :-). Броят на използването на тава весело съчетание от препинателни знаци не се поддава на изчисление.

Опитите да се печели от усмивките започнали още през 70-те години на миналия век, когато смайлчето било регистрирано като търговски знак. Това предизвикало много съдебни спорове, влачещи се с десетилетия. През 2009 година е постановено окончателно, че на територията на САЩ знакът на усмихващото се лице е обществено достояние и всеки може да го използва така, както намери за добре. На територията на други страни смайлчетата имат конкретни притежатели, но – ако се съди по всичко, никой не им обръща особено внимание. Когато човек е в добро настроение, той се усмихва, при което се усмихва безплатно, и от излишък на чувства споделя с другите хора своята усмивка в графичен вид, иначе казано – със смайлче.