ЕДГАР ДЕГА – ЖИВОПИСЕЦЪТ НА ТАНЦЬОРКИТЕ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Дега не обичал да рисува пейзажи. Той изобщо не понасял да работи на открито. Човешкото тяло в движение станало визитна картичка на художника.

Едгар Дега. Начало на творческия път

Едгар дьо Га (по-късно художникът се отказва от дворянската фамилия на баща си и започва да се подписва Дьога – българската традиция го изписва и произнася като Дега, бел. П. Н.) бил аристократ от богато семейство на банкер (крайно рядко положение на художник през 19 век). Успешният му баща Огюст дьо Га имал силно влияние върху сина си. Но когато научил, че заради кариерата на художник Едгар изоставил юридическото си образование, не се противопоставил (бащата Дьо Га, трябва да отбележим, бил също голям почитател на изобразителното изкуство).

Следвайки съвета на художника Енгр, Дега станал копист в Лувъра, където работил буквално за жълти стотинки. Добре е, че положението на семейството му позволявало да не се замисля за своето препитание, а да се отдава изцяло на изкуството.

Автопортрет, 1857 година

Портретът на инфантата Маргарита, нарисуван от Веласкес, който Дега копира. в Лувъра, го сближил с Едуард Мане. Когато започнала Френско-пруската война, художникът, като се записва доброволец в армията, заминал на фронта. По време на стрелби, станало известно, че с дясното си око Дега практически не вижда. Отлепване на ретината била диагнозата на лекарите. Въпреки това художникът бил оставен в армията, но пренасочен в артилерийски полк. Там посрещнал края войната.

“Сините танцьорки“. Картините на Дега

Разсъждавайки за своето творчество, Дега казвал, че когато художникът рисува от натура, винаги се отвлича от детайлите, окото му престава да забелязва основното. Друго нещо е, когато го прави по памет – тогава всичко кристализира в една обща идея. Моделите на Дега по правило се занимавали с всекидневни неща: перели, къпели се, разресвали косите си. А той, като поставял в ателието си стълби и окачал огледала, ги наблюдавал внимателно, запомняйки невиждани дотогава ракурси. Когато жените си тръгвали, Дега започвал да твори.

В началото на 70-те години на 19 век художникът се увлякъл от балета. На своите картини той не искал да изобразява балерините като зрител, повече го интересували движенията, облеклото и накрая нещо лично във всяка от танцьорките. Именно балетът, в който Дега виждал не само изящество, грациозност, вълшебство, но и тежък ежедневен труд, му донесъл невиждан успех.

Наблюдавайки балерините по време на репетиции, художникът не правел скици, разбирайки, че това ще отвлича „моделите“. Той запомнял. В личните документи на Дега били намерени негативи на една-единствена балерина в различни ракурси. Битува мнение, че именно по тях е била създадена една от най-добрите композиции на художника „Сините танцьорки“.

“Сините танцьорке“, 1897 година

Друга серия от картини Дега посветил на съвсем различни жени – перачки, гладачки, модистки. Но едно в неговите произведения останало неизменно: жените, занимаващи се с монотонен, тежък труд, дават част от себе си, за да направят живота на други хора по-красив и по-чист.

На много платна на Едгар Дега главно действащо лице са къпещите се жени. Други живописци, изобразяващи голи женски тела, се любували на техните детайли, подчертавайки достойнствата на своите модели. На картините на Дега жените не позират. Те даже не подозират, че ги наблюдават. Къпейки се или почивайки, те са винаги естествени и непринудени.

Художникът Дега. „Знаменитият неизвестен“

С възрастта характерът на Дега ставал все по-неприятен. Художникът си позволявал да се изказва презрително за свои познати, късайки лесно отношенията с близки хора. Ако заподозирал, че някой от неговите приятели не споделял неговите възгледи, веднага се ядосвал и прекъсвал с него всякакви отношения. Гоген, в писмо до Писаро, се оплаква, че поведението на Дега, е станало крайно абсурдно, че художника го очаква съвсем нещастна старост. И бил прав.

Дега, 1895 година

На склона на годините си Дега останал съвсем сам. Загубил зрение, той живеел под наблюдението на властна и сприхава икономка. „Никога не съм мислел, че ще ми се наложи да страдам така – пише художникът. - Много зле организирах живота си на тази земя“.