Този път снимките ми от село не са външни.
Те са от нашия православен храм „Свети архангел Михаил“, който е свързан за мене с много светли спомени, защото в него някога служеше моят дядо – протойерей (първосвещеник) Павел, чието име нося.
Вместо пътя през село, този път избрах пътя към храма.
От фотографска гледна точка, разбира се...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.