ВИКТОР СУВОРОВ / ИДОЛЪТ НА ХЪЛМА / ГЛАВА 4 / „СВИСТЯТ КАТО КУРШУМИ КРАЙ СЛЕПООЧИЯТА...“

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

1.

През 1950 година в киностудиото „Мосфилм“ е заснет и веднага излиза по екраните в страната филм за доблестните съветски разузнавачи.

Филмът имал оглушителен успех.

Сюжет: пролетта на 1945 година. Неумолимо настъпва краят на нацистка Германия. Но за ръководителите на хитлеровия райх се появява реална възможност да спрат стремителното настъпление на Червената армия. Хитлеристите водят тайни преговори с представители на ръководството на САЩ за сключване на сепаративен мир.

Подлият замисъл е прост: войските на Германия могат да прекратят съпротивата на запад, да преминат на страната на САЩ и Великобритания, за да могат със съвместни действия да спрат неудържимото настъпление на Червената армия на изток.

Преговорите вървят успешно, но в самия център на змийското кълбо действа доблестен съветски разузнавач: кожено наметало, червена лента с черна свастика на ръката, череп с кости на пилотката.

Разузнавачът отдавна е спечелил доверието и е получил длъжност в структурите на висшето ръководства на Германия.

Разузнавачът има достъп до най-важните тайни на хитлеристите.

Той пътува с черна лимузина по пътищата на Германия. И успява да проникне в коварните замисли на враговете и да осуети тайния сговор.

2.

В един от епизодите на филма се снима известният комик Евгений Моргунов. Същият, от „Кавказка пленница“.

Ролята на Чърчил играе Висоцкий.

Сценарият на филма е написан от познавача на темата Исаев.

През 1951 година авторът на сценария Исаев, а също и другите създатели на филма, и водещите актьори, са удостоени със Сталинска награда първа степен.

Наистина, нито Моргунов, нито Висоцкий не получили награда, защото ролите им били епизодични.

Тук ще ме прекъснат: това е невъзможно!

Не би могъл другарят Сталин да е харесал този филм, защото романът на Юлиан Семьонов „Седемнадасет мига от пролетта“ е публикуван за първи път през 1969 година. Филмът по романа на Семьонов е прожектиран за първи път през август 1973 година.

Иначе казано – двадесет години след смъртта на Сталин.

Не Йосиф Висарионович Сталин от най-високо равнище е оценил филма за съветските разузнавачи в Берлин в навечерието на краха на нацисткия режим, а Леонид Илич Брежнев.

Не Сталин е засипвал с награди създателите на филма, а Брежнев.

И „Мосфилм“ нямал отношение към филма, той е сниман по поръчка на Държавния комитет на СССР за телевизия и радио.

И никакъв сценарий Исаев не е писал. Това е измислен персонаж, съветски разузнавач, който действал под агентурния псевдоним Щирлиц.

И никаква пилотка съветският разузнавач нямал. Щирлиц винаги носел фуражка.

А Висоцкий в ролята на Чърчил? Не разсмивайте хората!

И никакъв Моргунов в този филм не би могло да има. Моргунов е от комедията „Кучето Барбос и необичайния крос“, от Кавказка пленница“, от „Производителите на нелегална водка“.

3.

Чух възраженията. Преминавам към защитата.

Най-напред ще обърнем внимание на едно дребно нещо, съвсем дребно: вие имате предвид телевизионния филм „Седемнадесет мига от пролетта“. Нали така?

А аз името на филма, за който говоря, още не съм назовал.

Аз говоря просто за съвсем друг филм. Но на първо място да да погледнем филма за Щирлиц.

През август 1973 година многосерийният филм „Седемнадесет мига от пролетта“ излиза на сините екрани на страната. Моментално около „Миговете“ възникват скандали.

Композиторът Таривердиев е обвинен в плагиатство: мелодиите е написал Франсис Лей, а Таривердиев уж ги е заимствал творчески.

В защита на Таривердиев се изправил Юлиан Семьонов – автор на романа „Седемнадесет имга от пролетта“ и автор на сценария на едноименния филм.

Но и Юлиан Семьонов не бил безгрешен. Семьов не бил чист.

А нещата били следните: през 1950 година по екраните на страната излязъл филмът „Секретната мисия“. Автори на сценария К. Исаев и М. Маклярский.

Исаев не е Щирлиц, а Константин Фьодорович, лауреат на Сталинска награда първа степен (1948 година) за сценария на филма „Подвигът на разузнавача“ и още една Сталинска награда, и още една – първа степен (1951 година) за сценария на филма „Секретната мисия“.

Всичко във филма „Секретната мисия“ било като в романа на Семьонов „Седемнадесет мига от пролетта“ и в едноименния филм.

По-скоро в романа на Юлиан Семьонов и в телевизионния филм всичко било като в забравения филм „Секретната мисия“.

В ролята на Чърчил се снимал М. Висоцкий. Информация за него е практически невъзможно да се получи. Защото на запитването за него в огромно количество веднага се появяват хиляди отговори за друг Висоцкий. За Владимир Семьонович.

В този стар филм малка епизодична роля играе младият артист Евгений Моргунов. Той бил голям шегаджия не само на екрана, но и в живота си. Но започнал творческия си път със сериозни роли. Сред които и във филма „Секретната мисия“.

Разликата между „Секретната мисия“ от 1950 година от „Миговете“ от 1973 година е тази, че ролята на доблестният разузнавач не играел красавецът Вячеслав Тихонов, а красавицата Елена Александровна Кузмина, лауреатка на две Сталински награди.

За ролята си на зла нацистка (и едновременно - добра, мъдра и безстрашна съветска разузнавачка) Елена Кузмина била удостоена за трети път със Сталинска награда първа степен.

Черната униформа с черепи ѝ приличали много. Като на Щирлиц във филма „Седемнадесет мига“.

Но носела пилотка, а не фуражка.

Разликата между двата филма е и в това, че във филма „Секретната мисия“ разузнавачката, като изпълнява поставената задача, загива геройски.

А плагиаторът Юлиан Семьонов, откривайки златната жила, оставя Щирлиц да живее. За да продължи историята безкрайно.

4.

В практиката на съвременното кино е прието да се правят така наречените римейки.

Японците снимали „Седемте самураи“. Минало време и американците решили да го повторят. Те заснели филма „Великолепната седморка“, като предварително се договорили със създателите на японския оригинал, купили правата и оформили всички документи.

А ето другият подход. Юлиан Семьонов пише романа „Седемнадесет мига от пролетта“, повтаряйки напълно сюжета на филма „Секретната мисия“. Едновременно с това пише сценарий за филм, без да посочва никъде, че става въпрос за отъпкана от друг преди него пътека.

Елементарно доказателство за кражбата: разказах ви сюжета на филма „Секретната мисия“ от 1950 година, а вие стопроцентово бяхте сигурни, че става дума за „Седемнадесет мига“ от 1973 година.

5.

И така, другарят Леонид Илич Брежнев обсипал с награди създателите на филма „Седемнадесет мига от пролетта“ толкова щедро, колкото и другарят Сталин създателите на филма „Секретната мисия“.

Защо?

Защото филмите са добри! Нима не е ясно?

Няма нищо неясно.

Но имало и друга, къде по-ясна причина.

През август 1939 година Сталин и Хитлер с ръцете на Молотов и Рибентроп подписали пакт за разделяне на Полша, иначе казано – за началото на Втората световна война. Две години Червената армия, НКВД и НКГБ били верни съюзници на Вермахта и СС. Заедно мачкали Европа.

Германия завзела Дания, Норвегия, Белгия, Холандия, Люксембург, огромно парче от Франция.

Съветският съюз през същия период „освободил“ колосални територии с население над 20 милиона души и разгърнал на „освободените“ територии нечуван терор срещу хората там. Освободителни походи се планирани и за 1941 година.

Но Хитлер нанесъл предварителен удар.

И се наложило да се измисли така наречената „велика отечествена война“.

Защо? За да се измие позора от съвместните с Хитлер престъпления.

И по времето на Сталин, и след Сталин, до времето на Брежнев и по-нататък ни хранят с измислици за славните съветски разузнавачи, които уж предотвратили съюза на Хитлер със страните от Запада за заключителния етап от войната.

Може да се спори дали е имало такива опити, или не е имало.

Но е ясно, че никакви съветски разузнавачи не са предотвратявали такива опити. В противен случай техните имена отдавна щяха да бъдат обявени и представени за доказателство на героичната им дейност. Отдавна щяха да имат паметници в центъра на Москва.

Вместо това ни демонстрират измислени герои разузнавачи.

Но и тук не всичко се получава. Едни умели съчинители крадат сюжети и образи от други умели съчинители.

За опитите на лидерите на западните страни да установят връзка с хитлеристите може да се спори безкрайно. Ясно е, че и да е имало такива опити, те са завършили неуспешно.

А за съвместните действия на Съветския съюз и нацистка Германия не би трябвало да се снимат остри по сюжет приключенски филми.

Достатъчна е обикновената хроника.