ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН?

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК

ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН?

И последният сериозен въпрос: защо са избрали точно тези четири имена. Тук имаме имената на двама апостоли и на двама спътници на апостоли.

♦ Евангелие от Матей. Матей наричат в първото евангелие митаря, който станал ученик на Исус (Матей, 9:9–13).

♦ Евангелие от Йоан. Има се предвид апостол Йоан Заведей. Предполага се, че именно той е наречен в това евангелие „любим ученик“ (Йоан, 21:20, 24).

♦ Евангелие от Марк. Има се предвид Марк, когото преданието свързва с Петър (1 Петър, 5:13).

♦ Евангелие от Лука. Лука наричали човека, който бил спътник на Павел (Колосяни, 4:14).

Но защо тези четирима?

За това имало сериозни причини. С Матей всичко е разбираемо. Още от времето на Папий се смятало, че апостол Матей е написал евангелие на иврит. И ето, решили: това е този текст, който ние знаем като „Евангелие от Матей“. (Макар че описанието не съответства: „нашият“ Матей не е превод от иврит. Но Църквата не знаела това обстоятелство.) Защо? Първо, фигурата на Матей изглеждала в това евангелие заемаща особено място: описано е призоваването на митаря Матей (Матей, 9:9–14). Второ, това евангелие се смятало за най-“еврейско“. А нима не би трябвало да изглежда така едно евангелие, написано на иврит за евреите? И ако се смята, че авторът е бил апостол, Матей става очевидната възможност.

С Йоан е по-сложно, но много интересно. От всички апостоли в това евангелие най-близо до Исус не е Петър, а загадъчен ученик, „когото Исус обичал“ (Йоан, 13:23; 20:2). Но кой е този ученик? Той не е назован по име. А между другото авторът съобщава, че е записал това, което знаел за Исус (Йоан, 21:24–25). Някои читатели плюс това забелязали (погрешно) намек за него в 19:35, където е споменат човек, които „видял“, че от хълбока на Исус изтекли кръв и вода. Започнали да мислят, че в случая авторът говори за себе си в трето лице. А значи този автор е бил човек, особено близък до Исус. Но кой е той?

В другите евангелия най-близки ученици на Исус – негов тесен кръг – са трима: Петър, Яков и Йоан (например Марк, 5:37; 9:2–13). Но Петър не подхожда за ролята на „любим ученик“: това са две различни личности (Йоан, 20:1–10). Яков Зеведей умира рано – още преди написването на евангелията – от мъченическа смърт (Деяния, 12:2). Остава Йоан Зеведей, който никъде в четвъртото евангелие не е наречен по име. И макар че в друг текст се споменава неговата неграмотност (Деяния, 4:13), той бил сметнат за „любимия ученик“, автор на „Евангелието от Йоан“.

Авторството на третото евангелие не предизвиква особени проблеми поради съвсем други причини. То принадлежи на човека, който е написал „Деянията на апостолите“. (Прочетете първите стихове на двете книги и ще видите защо това е било винаги очевидно за по-голямата част от читателите.) „Деянията“ не са посветени на живота, смъртта и възкръсването на Исус, а на разпространението на християнството в годините след Исусовото възнесение. Главен персонаж в по-голямата част от книгата е апостол Павел. Много глави са посветени на неговата мисионерска дейност.

Разказът в „Деянията“ се води обикновено от трето лице. Изключение правят четири откъса, в които авторът, разказвайки за пътешествията на Павел, започва да казва изведнъж „ние“ (Деяния, 16:10–17; 20:5–15; 21:1–18; 27:1–28:16). Оттам бил направен изводът, че авторът на „Деянията“ (а следователно и на третото евангелие) е съпровождал Павел при неговите странствания. Освен това, той е повече от всичко загрижен за проповядването на християнството сред езичниците. Значи, разсъдили читателите, и той е бил езичник. А кой е езичникът, приел християнството, от спътниците на Павел? Това е Лука, „възлюбеният лекар“ (Колосяни, 4:14). Излиза, че Лука е написал третото евангелие.

Остава евангелието от Марк. Вече разбрахме защо третото евангелие не е наречено с името на един от апостолите на Исус. Но как стоят нещата при Марк? В случая също имало убедителна логика. От една страна, още от времето на Папий, се смятало, че разказите на Петър за Исус е записвал Марк, един от неговите спътници. От друга страна, имало евангелие без име на автор. Защо да не бъде свързано то с авторитета на Петър? Да си спомним, че изданието на четирите евангелия, в което те получили своите имена, се появило – според моята хипотеза – в Рим. А преданието смятало, че Римската църква е основана от Петър и Павел. Версията на Павел е отразена в третото евангелие. Значи второто евангелие е разказ на Петър. Получава се стройна картина: евангелията, свързани с авторитета на Петър и Павел, са написани от близки техни спътници – Марк и Лука.

Но защо книгата не била приписана непосредствено на Петър? Защо не я нарекли „Евангелие от Петър“? За това може да е имало сериозна причина. Текст с това название вече съществувал и често се разглеждал като еретичен. Той бил известен на автори като Юстин Мъченик в Рим. Ние споменахме това евангелие в глава 1: Исус не страда физически, а от гробницата излиза нечовешки гигант. Затова предпочели да припишат „реалния“ Петров разказ на Марк: човек, когото преданието отдавна свързвало със записване на думи и дела на Исус.

Това, че евангелията от Марк и Лука се смятали за евангелия от Петър и Павел, се вижда и от други стари текстове. Двадесет години след Ириней християнският писател Тертулиан подчертава:

… даже и за това [евангелие], което издал Марк, казват уверено, че принадлежи на Петър, чийто преводач бил Марк. Та нали и евангелието от Лука обикновено се приписва на Павел. (Тертулиан, „Срещу Маркион“, 4.5.3)

Между другото Тертулиан не е разполагал с начин да установи реалното авторство на тези две евангелия. Той само повтарял това, на което са го научили, когато дошъл в Църквата. Научили са го, че евангелието от Марк е запис на думите на Петър, а зад евангелието от Лука стои авторитетът на Павел. Към времето на Тертулиан това предание станало общоприето. И останало общоприето до Новото време.

(Следва)