Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 497
Данаил Хр. Попов до Централния революционен комитет в Букурещ
Господа!
Писмото ви от т.м. приех и видях съдържанието му. При всичко, че през деня ви телеграфирах как научихме за В. Л., че е уловен, но вчера дойде човек от Плевен, който познава Левски твърде добре, и ни каза, че не е бил той. Този човек ни каза, че нарочно отишъл два пъти да види с очите си и да се увери дали е той, но като го видял твърде, узнал вече, че не е той, а един съвсем непознат човек, облечен в дервишки дрехи, който бил много свързан (окован) в железа, имало с него до 15 души заптиета, които го водели в София. Днес пак дойде тук човек от Никопол, който ни казва, че Д. Общи ще го обесят в София, други 16 души решили да ги закарат в Цариград, а оттам - на заточение. Останалите изловени ще ги пуснат, но не знаем брат ми между кои е. Друго още казва, че във Сливенския балкан уловили 30-40 души, които казали, че те са из балконите още от времето на х. Димитър, те са обрали тогавашната поща по причина неправдите, кито турското правителство прави ежедневно на българите и не ни дава правдините. Тях ги закарали в Цариград. Това доколко е вярно, не зная. Той казва, че и вестник „Дунав“ го пише това така. Засега, като съм без повече, ви поздравявам и съм
Драгомиров
18 януари 1873 г. т.м.
Н.Б.II.А , п. 102. № 48
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.