Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 500
Данаил Хр. Попов до Любен Каравелов
Турну Мъгуреле от 26 януари [1]
Байно, [2]
Всичко е свършено! Никакви вече надежди! Ето защо. Вчера, на 25 т.м. дойде сестра ми от Плевен и ето какво ми разказа: Д. Общи обесен в София миналия вторник. Нашите всички - до 60 души - в същият ден ги проводили в Цариград, а оттам ще им се реши кой защо и за къде е. В. Левски - Славният ни Българин, е наистина уловен, защото го видели вече с очите си, когато го прекарали през Плевен в каруца с други двама. Той повдигнал пердето и характерисал нашите, които стоели на портата. Той е уловен не в Ловеч, както ви писах с миналата поща, но в село..., в което той престоял повече време и пак, и пак някой си проклет българин го предал. Той убил от турците, но пак българин го ударил с куршум зад ухото. Тогава паднал, изял отровата, но пристигнали, наливали му мляко в устата и той я избълвал. Закарали го в София, оттам с всичките паши, каймаками дошли пак в Плевен и заедно с комисарите го закарали в Русе, а оттам за Ц(ари)град - голямо злощастие! Но ето пък друго, което завършва всичко. Нашите, като били още в София, изпратените комисари, а най-вече х. Иванчо проводил хабер на уловените, тайним образом (от рус. - тайно), да не изказват нищо, което знаят, ако искат да се освободят. Но те със своите преголеми простотии не приели да държат и да не издават нищо, но издали всичко от игла до конец. Като видели нашите, че те изказват всичко, нямали какво да правят освен да явят това в Цариград. Помислете си до каква степен е била тази тяхна голяма простотия, че ги заслепила злата им чест, че не приели предложението и окуражаването на Хаджи Иванчо да мълчат, ами откакто изказали себе си във всичко, казвали още, че от Букурещ всичко е изпращано до мене и аз съм го изпращал на брат си и така напред. Гражданите от Плевен направили харзуал с доволно много подписи и го изпратили в София, за да измолят брат ми, но когато го приели там, казали, че не е полезно тогава харзуал, когато той сам вече изказва явно всичко, че е истина. Също така казали, когато дошли в Плевен, и каймакаминът плевенски и други ходили у дома, за да преговарят с нашите, но пак така казали: ние не сме криви, но криви са те сами, защото не знаели да се възползват от средството, което им се представило, за да могат да се избавят. Освен това ами още издават и други лица, както сам той, т.е. брат ми, казал, че всичко е през мен изпращано, а освен че не са били в състояние да се опазят сами себе си, но са турили в подозрение и онези, които са останали и които според техните доказателства няма да могат занапред да работят. Защо за такива глупци аз не мога да съжалявам, ами ще кажа: нека теглят вечно веригите, щом са били хора с кучи глави. Но от всичко най-много съжалявам бедния В. Левски, който заради техните простотии пропада и той сам, т.е. изгубваме един рядко срещаш се между нас българин, и желая му от дън сърце Божията всесилна помощ, а другите нека ги намери онова, което им трябва, щом са тъй прости и не са знаели да се ползват от обстоятелството гореказано. С една реч сичко е от нас си, а не от турците. Понеже те не искаха да се изказва навън, че тези работи са наистина комитетски, предложили и сами на нашите глупци да мълчат, ако искат да бъдат освободени. Накрая никакви същества не сме, затова и робуваме. Недей разказва на другите, за да не ги обезкуражаваш - знай си сам.
Тъкмо когато пишех това, приех и писмото ви от 18. т.м. Видях съдържанието му. Засега още стоим в недоумение. Ще ви пиша пак. Имам твърде много неща за писане. [3] Здравейте.
Н.Б.II.А., п. 63. № 8629
Арх. т. I, № 12, стр. 168
БЕЛЕЖКИ
1. 1873 г.
2. Л. Каравелов.
3. Това писмо притежаваме само като копие.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.