ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Животът на столицата преди почти един век бил изпълнен с неща, каквито днес е практически невъзможно да си представим.
Не, това, което ще видите на по-долната снимка, не е фотошоп, а съвсем обичайна картина от московския живот в първите мирни години след революцията и Гражданската война.
Впрочем, съвсем не болшевиките са били пионери на нудизма в Русия. Преди тях нудизмът бил популярен сред интелигенцията, знатните особи и дори императорското семейство. Така Николай II бил привърженик на голотата и от време на време със семейството си и най-близките си придворни ходел на своята вила, където прекарвал времето си гол в обкръжението на своите близки.
В съветска Русия, както се полага, нудизмът получил идейна обосновка. Плакати призовавали хората да се отърсят от старите „буржоазни“ навици, да захвърлят прангите на дрехите и да отдадат тялото си във властта на природата. Голотата била обявена за съдба на свободния човек, което явно било особено важно при условие, че липсвала всякаква свобода.
Не била чужда новата тенденция и на болшевишките вождове. Ленин радостно реагирал с думите „Така трябва, другари!“ по отношение на шествието на лесбийките в чест на годишнината от декрета „За отмяна на брака“ (авторът на статията греши явно, такъв декрет няма, но шествие в Петербург за отмяна на брака през 1918 година има – бел. П. Н.). По това време станала популярна теорията за „чашата вода“ на Александра Колонтай, която проповядвала не само отказ от прангите на облеклото, но и свободната любов: удовлетворяването на сексуалните потребности трябва да бъде толкова просто нещо като утоляването на жаждата.
Нудистки плаж край храма „Христос Спасител“. Москва, 1929 година
На тази вълна на новата култура на тялото се появило дори дружество на радикалните нудисти „Долу срама!“, за чийто идеолог се смята известният болшевик и революционер Карл Радек. За цел движението си поставяло да премахне у хората срама като проява на еснафство, а голотата била обявена за основа на човешкото равноправие и на изграждането на всеобщата справедливост. В Москва се провеждали „вечери на голото тяло“, по улиците марширували демонстранти с ленти на гърдите, на които било написано „Долу срама!“. А в Краснодар, както си спомня един съвременник, съвършено гол оратор викал от трибуната: „Долу еснафството! Долу попските лъжи! Ние, комунарите, нямаме нужда от облекло, което прикрива красотата на тялото! Ние сме деца на слънцето и въздуха!“
Но в началото на 30-те години „култът към голото тяло“ отново бил причислен към „буржоазната разпуснатост“ и съветска Русия, която всъщност станала люлка и на сексуалната революция, се превърнала в „СССР – страната, в която няма секс“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.