ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА / ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД/ СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ:

СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА :

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА / ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС

В много отношения Херман Самуел Реймарус бил човек на XVIII век. Подобно на другите мислители, въвлечени в интелектуалното движение на Просвещението, той се опитвал да се води по новите научни открития и се стремял да разбере как изглежда в тяхната светлина старата църковна норма, че Бог е творил (през библейските времена) и твори чудеса. Но той не бил естествоизпитател, а философ, филолог и библеист. Приживе публикувал някои важни произведения, но изследването, което смятал за основно, написал – по очевидни причини – „за чекмеджето“. Да се каже, че тази книга би предизвикала възражения, би било подценяване. В онези времена тя щяла да бъде подложена на унищожителна критика и почти сигурно би струвала на Реймарус преподавателската му длъжност (както станало по-късно с библеистите, които се осмелили да изкажат своите идеи в зенита на кариерата си). Реймарус проявил разум и затова приживе никой (даже членовете на семейството му!) не научил какви са неговите хипотези за Исус и евангелията.

Но книгата попаднала в ръцете на великия немски философ Готхолд Ефраим Лесинг, който я публикувал след смъртта на Реймарус в серия от статии, известни днес като „Волфенбютелски фрагменти“ или просто „Фрагменти“ (1774–1778 г.). (Названието е свързано с това, че текстовете излизали на малки откъси и обхващали редица взаимосвързани въпроси.) „Фрагментите“ са посветени на несъответствията, противоречията и историческите неточности в Библията (Стария и Новия завет). Когато ги чете човек, веднага забелязва ясния, жив и необикновен ум на автора. Нетовата остра като бръснач критика прави дисекция на откъс след откъс, разкривайки вътрешните противоречия и историческата неправдоподобност с ентусиазъм и почти нескрито удоволствие, каквито и днес се срещат рядко.

Най-важният от фрагментите е „За целите на Исус и неговите ученици“. В него Реймарус развива своята хипотеза, че историческият Исус е бил еврейски проповедник, който не е бил (и нямал намерение да бъде) духовен месия, дал живота си за греховете на света, а след това възкръснал. Според Реймарус тази идея е измислена от учениците на Исус след разпятието. Реалният Исус бил съвсем друг. Изразявайки се с термините, които използвам в тази книга, спомените за Исус, запазени от църквата, са били изкривени. Те не съответствали на действителната ситуация.

Реймарус започва с много силното твърдение, което би било радикално за неговото време, но изглежда абсолютно разумно за всеки, който иска да изучава Исус от позицията на историческата гледна точка. А именно: когато Исус проповядвал, използвал думи, понятия и концепции, разбираеми за еврейските му слушатели и естествени за неговата историческа обстановка. Той не би влагал в понятията този смисъл, който влагала в тях по-късната християнска теология. Думите означавали това, което означавали в онази епоха. И не означавали нищо друго.

Следователно, когато Исус говорел за бъдещото Божие царство, той имал предвид именно „царство“. Той имал предвид това, което обикновено евреите имали предвид, когато говорели за царство: политическо формирование начело с цар. То не е „небеса след смъртта“ и не е „църква след Възкресението“. Защото Исус не уточнявал, че влага в това понятие необичаен смисъл. Което означава, че той наистина е очаквал земно царство, висш властелин в което трябва да бъде Бог: физическо и политическо образувание, където едни хора ще влязат, а други няма да влязат.

И когато говорел за „Месия“, имал предвид „Месия“. А евреите през I век наричали така не някакво духовно същество, обитаващо с Бога в небесата, и разбира се - не разпъната, а след това възкръснала фигура. Месианските очаквания не предполагали това. Когато евреите използвали думата „Месия“, те разбирали „Помазаник“ (както и се превежда буквално тази дума). А кой е помазаник? Помазаник е царят на Израил, както се вижда пределно ясно от Стария завет. Извод: бъдещ Месия Исус наричал царя на Израил, чрез когото Бог ще започне да управлява своя народ в бъдещо царство.

Според Реймарус тази роля Исус определял за себе си. Исус не мислел, че ще управлява, седейки на небесен трон отдясно на Бога. Той предполагал, че ще стане реален и земен управник в реално и земно царство.

Но как ще се случи това? Исус мислел, че евреите, като чуят за скорошно възцаряване на цар вместо римляните, ще приемат с ентусиазъм и вестта, и вестителя. Около него ще се струпат тълпи. Ще започне народно въстание срещу омразните езически владетели. Обетованата земя ще бъде освободена от чуждия гнет, а Израил ще получи суверенна държава, каквато е съществувала в дните на великия цар Давид. А Исус, вождът на евреите, ще стане цар.

Учениците на Исус повярвали в това и ходели по негова заръка в градове и села на Израил да събират привърженици (виж Лука, 9:1–10; 10:1–12). Той казал на учениците си, че евреите ще се въодушевят от „благата вест“ и ще ги приемат с възторг. Исус даже ги съветвал да не вземат със себе си нито пари, нито храна: всичко ще дадат тези, които очакват пламенно бъдещото царство.

В последната седмица от живота си той взел със себе си своите ученици и отишъл в Ерусалим. Исус смятал, че всеки момент ще настъпи дългоочакваният час. Жителите на Ерусалим се стекли да го приветстват и той съвсем логично видял в това началото на края на римското владичество. Но мечтите не се сбъднали. Въпреки своята първоначална подкрепа за Исус, евреите не бързали да вдигат въстание. Плюс това се случило нещо непредвидено: Исус не само не седнал на Израилевия трон, но бил арестуван, осъден и разпънат като политически смутител, хвърлил предизвикателство срещу могъществото на Рим. Исус не станал велик цар в Божието царство на земята. Съблекли го без всякакви церемонии, бичували го и го разпънали заради царските му претенции.

Учениците били напълно смазани. Можем да ги разберем! Защото те очаквали, че всеки момент ще настъпи новото царство на Израил, техният учител ще стане цар, а те ще получат видни длъжности. Но учителят бил заловен, унизен и убит. Надеждата изчезнала.

Какво да правят? Те напуснали своите домове, семействата си и работата си, за да тръгнат след лъжливия разпънат Месия. И се озовали с празни ръце. А съвсем неотдавна, преди някакви седмици и месеци, били топло посрещани в градове и села на Израил, хората слушали с възторг техните разкази. Нима всичко е свършило? И те измислили план.

Според Реймарус веднага след смъртта на Исус учениците му осъзнали, че могат да продължат своята проповед – с всичките изгоди, които я съпътствали по-рано. Трябва само да се коригира учението… Докато Исус бил с тях, те говорели, че Месията ще установи съвсем скоро Божието царство. Като запазили тази базова идея, те заменили политическия Месия с духовен. Уж Исус не само не бил, но и не искал да бъде буквален цар на Израилевия трон. Той от самото начало имал намерение да умре на кръста за хората. А Бог поставил печат на одобрение върху жертвената смърт на Исус, като го възкресил от мъртвите. Така идеята за духовния Месия, чиято смърт и чието възкресение са спасяващи, била измислена от учениците му веднага след разпъването на Исус.

Но как да бъде убедена публиката, че Исус е духовен Спасител, възкръснал от мъртвите? Как да се направи така, че вестта да звучи правдоподобно? За целта гробницата трябвало да бъде празна. Затова учениците откраднали и препогребали тялото на Исус. От гледна точка на Реймарус Исус не е възкръснал. Учениците измислили възкресението, за да поставят началото на нова религия: религия, които ще ръководят.

Така се появило християнството: религия, каквато Исус нямал намерение да създава. Той бил благочестив евреин и неговата проповед се кореняла дълбоко в историческите надежди на Израил. А учениците му създали нова (християнска) вяра, основаваща се на идеята за умиращия и възкръсващия духовен Спасител.

Не е удивително, че когато Лесинг публикувал статията „За целите на Исус и неговите ученици“, избухнал скандал. Едни читатели били възмутени. Други били объркани. Нима подобна трактовка на живота и учението на Исус е правилна? Нима християнството е опровергано? Един тогавашен библеист, Йохан Землер, описва въздействието на това произведение:

Много мислещи и сериозни млади хора, посветили се на християнското служене, бяха силно смутени: убежденията им бяха подложени на сериозно изпитание. Мнозина предпочетоха да сменят своята професия и да насочат усилията си в друга сфера, отколкото да се терзаят от все по-голямата неопределеност“.

Днес, около 230 години след публикуваните нападки на Реймарус срещу евангелията и техния образ на Исус, почти никой не споделя неговата реконструкция на Исусовия живот, макар че отделни аспекти от нея се появяват от време на време (понякога в популярните книги, които не помнят своето интелектуално родство и повтарят стари теории).

Заедно с това, като се започне от XIX век, учените осъзнали, че в първите десетилетия на християнството вярващите не само променяли получените предания за живота и учението на Исус, но и ги измисляли. „Изкривената“ памет за Исус се появила по-рано от такива неканонични евангелия като „Детство“, „Евангелието от Петър“ и „Евангелието от Никодим“. (Да не забравяме: „изкривена“ памет наричам такива спомени, които не отразяват реални исторически събития.) Указания за това, че изкривените спомени са започнали да се оформят скоро след смъртта на Исус (или още преди това), може да се намери в писмените текстове, които се появили четиридесет години след разпятието, иначе казано - в каноничните евангелия. Често тези текстове не могат да се съгласуват помежду си. А ако свидетелствата не могат да се съгласуват, някое от тях не е достоверно. Излиза, че някой нещо е измислил.

Но кой? Един от важните пробиви в нашето разбиране за евангелията се случил приблизително преди едно столетие. Някои немски учени разбрали, че тези разкази са се променяли и измисляли не само от евангелистите. Това ставало още по-рано, когато писмените евангелия не били написани, а сведенията за Исус се предавали от уста на уста. По време на този устен стадий паметта понякога се изкривявала.

(Следва)