ДИВИТЕ ПОМЕШЧИЦИ (18+)

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Крепостното право е система, установила по отношение на селяните правилото „да не избегне никой от неблагородните телесно наказание“.

САЛТИЧИХА

Когато през 1801 година умряла помешчицата Даря Салтикова, кървавите фигури в Русия станали с една по-малко, защото за целия си живот Салтичиха измъчвала зверски много крепостни селяни.

Тя биела прислужницата си Максимова собственоръчно с точилка по главата и горяла косите ѝ с факла. Помешчицата заповядала на конярите си да бият с пръчки девойките Герасимова, Артамонова, Осипова и заедно с тях 12-годишното момиче Прасковя Никитина, а след това накарала битите, които едва се държели на краката си, да мият пода. Недоволна от тяхната работа, тя пак ги била с пръчка. Когато Авдотя Артамонова паднала от побоите, Салтикова заповядала да я изнесат навън и да я сложат в градината само по една риза (бил месец октомври). След това помешчицата излязла сама в градината и продължила да бие там Артамонова, а после наредила да я занесат в антрето и да я опрат в ъгъла. Там девойката паднала и повече не се вдигнала. Била мъртва. На Агафя Нефедова Салтичиха удряла главата о стената, а на жената на свой коняр размазала черепа с желязна ютия.

Прислужницата Прасковя Ларионова убили пред очите на помешчицата, която при всеки стон на жертвата викала: „Бийте я до смърт!“. Когато Ларионова умряла, по заповед на Салтичиха подкарали да я погребват в едно краймосковско село, а на гърдите на убитата сложили кърмачето ѝ, което замръзнало по пътя върху трупа на майка си.

Илюстрация към изданието „Великата реформа“

Изцяло на съвестта на Даря Салтикова лежали не по-малко от 138 погубени живота. Затова я изправили пред съда на Екатерина II. Престъпницата дворянка била осъдена да бъде вързана за един час към позорния стълб с табела на гърдите „мъчителка и душегубка“, а след това да бъде окована с вериги и отведена в женски манастир, където да бъде държана до смъртта ѝ в специално приготвена подземна килия без достъп на дневна светлина.

АЛЕКСАНДРА КОЗЛОВСКАЯ

Държанието с крепостните хора на друга дворянка, княгиня Александра Козловская, било такова, че според бележката на Шарл Масон помешчицата „олицетворявала в себе си понятието за всевъзможни беснотии и мерзости“.

Освен че наказанията, на които Козловская подлагала своите слуги, имали често извратен характер, те се отличавали с патологична жестокост: по-специално заповядвала да събличат хората пред нея голи и насъсквала срещу тях кучетата. Масон пише за това как наказвала своите прислужнички: „Преди всичко нещастните жертви се подлагали на безпощадно шибане с пръчки на голо; след това свирепата господарка, за да утоли своята лютост, ги карала да слагат треперещите си гърди върху студената мраморна дъска на масата и собственоръчно, със зверско наслаждение, шибала тези нежни части на тялото. Сам видях една от тези подобни мъченици, която тя често терзаела по такъв начин и плюс това я обезобразила: като сложила пръсти в устата ѝ, разкъсала устните ѝ до ушите“.

НИКОЛАЙ СТРУЙСКИЙ

Помешчикът Николай Струйский бил известен не само със своето съчинителство, но и с доста своеобразното си „хоби“.

Портрет на Николай Еремеевич Струйский от Ф. С. Рокотов, 1772 г.

Потомственият дворянин колекционирал средства за изтезания. Колекцията си държал в мазето на имението, от време на време слизал там и разигравал мним съд над някой от своите крепостни. Но присъдата изобщо не била мнима. По правило „подсъдимият“ бивал осъждан на следното наказание: изтезаване до смърт с помощта на грижливо събраните от цяла Европа инквизиционни инструменти.

Още едно „увлечение“ на Струйский било домашното му стрелбище, където карали крепостните да бягат в ограничено пространство, а стопанинът стрелял по тях с пушки и пистолети. От кървавите забави на помешчика садист загинали повече от 200 селяни, при което окончателната цифра така и не е известна.

Струйский не бил съден от никого за своите „забави“ и починал на преклонна възраст в богатото си имение. След смъртта на помешчика крепостните селяни сринали тухла по тухла господарския дом, в чието мазе се пазела инквизиторската колекция на садиста. Причина за неуязвимостта на Струйский били огромните богатства, които получил благодарение на бунта на Пугачов. Въпросът е там, че в Пензенска губерния въстаниците изклали до крак многочислените роднини на Струйский, който наследил техните имения.

ЛЕВ ИЗМАЙЛОВ

Той имал в кучкарника на едно само имение, при село Хитровшчина, около 700 кучета. И те живеели в много по-добри условия от слугите му. Всяко куче имало отделно помещение, отлична храна и грижи, докато крепостните се тъпчели в смрадливи тесни помещения, хранели се с престояла храна и години наред ходели с парцаливи от времето дрехи, защото господарят не нареждал да им дадат нови.

„Подготовка за лов. Е. Ф. Крендовский, 1836 г.

Веднъж по време на обяд Измайлов попитал прислужващия му стар слуга: „Кой е по-добър: кучето или човекът?“ За зла своя беда слугата отвърнал, че човекът даже не може да се сравни с безсловесната неразумна твар, за което господарят, разгневен, забил веднага вилицата си ръката му и като се обърнал към намиращото се наблизо прислужващо момче, повторил своя въпрос. Момчето от страх прошепнало, че кучето е по-добро от човека. Омекналият помешчик го наградил със сребърна рубла. Наистина, веднъж Измайлов променил малко своята убеденост в превъзходството на кучетата над човека, като ги изравнил помежду им. Това се случило, когато разменял със воя съсед, помешчика Шебякин, четири хрътки и дал за тях толкова свои слуги: кочияш, коняр, домашен прислужник и готвач.

Когато помешчикът Измайлов излизал на лов, за селяните наставало безпокойно време. За успешно преследване на животно господарят можел да награди щедро, но за грешки и пропуски следвало незабавно наказание. За изпуснат заек или лисица биели крепостните направо в полето и рядко някой лов минавал без сурови наказания.

Преследването на животни не винаги било основна цел на помешчика. Често ловът завършвал с грабежи по пътя, с разоряване на селски домове и с насилие над стопаните, включително и жените. Измайлов имал харем от момичета, много от които били малолетни. Броят на наложниците на помешчика тиранин бил постоянен и по негов каприз бил винаги тридесет, макар че съставът постоянно се обновявал. Господарят не само развращавал момичетата, но и ги наказвал жестоко: биели ги с камшик, надявали им дървени нашийници, изпращали ги на тежка работа.

Изглеждало, че след тези деяния Измайлов не може да избегне наказанието. Но Сенатът се оказал извънредно милостив към помешчика и му наложил опека.

ВИКТОР СТРАШИНСКИЙ

Над петстотин жени и девойки изнасилил дворянинът Виктор Страшинский от Киевска губерния.

Като много от жертвите му не били негови крепостни, а селянки на дъщеря му Михалина Страшинская, която имала имение в село Мшанец. По свидетелство на настоятеля на мшанския храм помешчикът постоянно искал да му изпращат в имението, село Тхоровка, девойки и жени за плътски утехи, а ако пристигането им се бавело, идвал в селото сам.

„Търг. Сцена от крепостния бит“. Н. Невров

Срещу Страшинский били възбудени четири съдебни дела, но разследването продължило безпрецедентно дълго. От първите обвинения до присъдата изминали почти 25 години. А наказателната мярка, избрана от император Александр II, като в случая с Измайлов, изумила руското общество: „1) Подсъдимият Виктор Страшинский (72 години) да бъде оставен във връзка с развращаването на селските девойки под подозрение. 2) Да се предпише на киевския, подолския и волинския генерал-губернатор да разпореди изземането от владенията на Страшинский принадлежащите му лично по крепостното право населени имения, ако има такива в момента, с поставянето им под опека“.