ГЬОЦ ФОН БЕРЛИХИНГЕН: РИЦАРЯТ С ЖЕЛЯЗНАТА РЪКА

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Рицарятразбойник с желязната ръка, който държал в страх южните германски земи през XVI век, дълго време оставал зад кулисите на историята.

ЙОХАН ВОЛФГАНГ ГЬОТЕ И ПОПУЛЯРИЗАЦИЯТА НА ОБРАЗА НА ГЬОЦ ФОН БЕРЛИХИНГЕН

Гьоте формирал романтичния образ на рицаря въз основа на автобиографията на Берлихинген, която той написал в края на живота си. Макар че, както твърди един от корифеите на немската социална история Фолкер Прес, войниците по време на Тридесетгодишната война знаели много добре за дворянина с желязна протеза на ръката и се вглеждали в неговата автобиография, защото на нейните страници авторът разказвал за своите смели битки с градската администрация и с могъщи князе.

Желязната ръка на Гьоц

На вълната на вътрешнополитическите перипетии в края на XVIII и началото на XIX век у германския интелектуален елит възниквало периодично влечение към миналото и стремеж да се осмисли ролята в историята на отделни забележителни личности. Текстът „Животоописание на рицаря с желязната ръка“, завършен през 1567 година след смъртта на Берлихинген, се преиздавал не един път. През епохата на възникването на Германската империя през втората половина на XIX век и по времето на създаването на германската историческа школа, публицистите и учените изтупали праха от забравените герои, напомняйки за тях на обществеността с публикуването на редица тематични статии. Резултатите от Първата световна война обаче погребали не само стария ред, но и преместили в сянка портретите на представителите на германския неоромантизъм.

Афиш за постановка на пиесата на Гьоте

Но с идването на власт през 1933 година на националсоциалистите положението се променило рязко: на вълната на формирането на „народната история“ се усещала остра необходимост от забравени митове и герои. Епохата на Реформацията и събитията от Селската война в Германия идвали тъкмо на място. И, разбира се, във връзка с това обърнали внимание на образа на благородния рицар разбойник с желязната ръка. През 1943 година името Гьоц фон Берлихинген било присвоено на 17-тата СС панцергренадирска дивизия, която водела боеве на западния фронт по време на десанта на съюзниците в Нормандия през юни 1944 година. Бойният ѝ път завършил през май 1945 година в Бавария: дивизията се предала на американските войски.

Бойци от 17-та панцергренадирска СС дивизия „Гьоц фон Берлихинген

През следвоенните години на Гьоц фон Берлихинген започнали да обръщат внимание до голяма степен като на историческа фигура, а не като на литературен персонаж. Пропагандният налеп постепенно се изчистил от портретите на знаковите личности от германското минало. Монографиите и статиите на немските историци подклаждали интереса към историята на рицаря с желязната ръка, както и към театралните постановки и екранизации на пиесата на Гьоте.

БУРНАТА МЛАДОСТ НА ГЬОЦ ФОН БЕРЛИХИНГЕН

Готфрид фон Берлихинген е роден около 1480 година в Ягстхаузен, който днес е на територията на Баден-Вюртенберг. Той произхождал от знатна рицарска фамилия, която била известна от XII век и участвала в основаването на цистерианския манастир „Шьонтал“. Гьоц бил последното от десетте деца на Килиан фон Берлихинген и третата му съпруга Маргарета фон Тюнген. Семейството не се къпело в злато и не си позволявало да води разгулен живот. Но тесните връзки с другите дворянски семейства и дворовете на местните господари давали определени преимущества. Бащата и чичото на Берлихинген служели на различни влиятелни фигури във Франция, а също така и на маркграфа на Бранденбург.

Детството си Гьоц прекарал с тримата си братя в постоянни конни състезания, битки и пътувания. Той нямал влечение към четенето и писането, но все пак усвоил тези навици. Много повече го увличало военното дело.

На петнадесет години, като паж в свитата на бранденбургския маркграф Фридрих Стари, Готфрид се озовавал през 1495 в знаменития Вормски райхстаг. След две години Берлихинген заминал на походи в Бургундия, Лотарингия, Брабант и Швейцария. В края на XV век швейцарците се сблъскали с император Максимилиан I и с градовете от Швабския съюз.

Немски рицари от XV-XVI век

След като се върнал у дама, младият рицар и брат му Филип се запознали с Ханс фон Масенбах (Талекер), наречен още Черният Ханс. Той бил истински „раубритер“ (рицар разбойник): баронът се занимавал с грабежи, с отвличане на хора и се препитавал с разбойничество. Почти две години младежите живели в бандата на Черния Ханс, но връзката с главорезите едва не завършила с трагедия за младите аристократи. От гоненията двамата братя спасил чичо им Нитхард фон Тюнген, които ги скрил в замъка си в Соденберг.

По това време, през 1502 година, маркграфът на Бранденбург се сблъскал с Нюрнберг. Гьоц и там проявил свята ловкост и храброст. През 1504 година Берлихинген участвал в разприте между Швабския съюз и баварските Вителсбахи. Рицарят служил под знамената на баварския херцог Албрехт. В битката край Ландсхут през 1504 година Берлихинген бил контузен, което променило завинаги живота му. По време на сражението Гьоц бил случайно засегнат от изстрел, дошъл от бойните редици на херцога.

В резултат от това Берлихинген загубил ръката си. Херцогът предоставил на ранения най-добрите медицински грижи, достъпни по това време. След осем месеца Гьоц се оправил от травмата: майстор изработил желязна протеза за ръката му. Но рицарят не преставал да се безпокои за по-нататъшната си съдба.

Доспехите на Гьоц фон Берлихинген

РИЦАРЯТ РАЗБАЙНИК

Изборът на професии бил малък: да стане духовник, да постъпи на служба при някой княз и да управлява стопанството му или да стане ландскнехт. Берлихинген обаче реши да тръгне по свой собствен път: той бил привлечен от борбата срещу господството на градските служители и поданиците на князете, която буквално изпълвала местните пейзажи. В югозападната част на Германия имало постоянен сблъсъци на властови и икономически интереси.

Гьоц фон Берлихинген оглавил малък отряд, който предприемал различни вероломни акции срещу градската администрация на Кьолн (1508−1510), Нюрнберг (1512−1514) и Майнц (1515−1516). Целта била да се укрепи положението на клиентелата на Берлихинген в градовете и градските околности. Служели си и с отвличане на търговци, и с изнудване, и с грабежи. В резултат от тава имперските власти поставили Берлихинген извън закона и самият Максимилиан I се заел с бандата от неспокойни рицари. По време на борбата му с Майнц Гьоц бил пленен и само застъпничеството на Франц фон Зикинген го спасило от екзекуция.

През 1517 година Берлихинген купил замъка Хорнберг край река Некор и се венчал с Доротея Гайлинг. Постъпил на служба при херцог Улрих Вюртембелгски и ръководел целия окръг Мекмюл. Но враждата с градовете от Швабския съюз така и не престанала: през 1519 година той отбранявал поверения му участък от войските на организацията. Този много ярък сюжет Гьоте използвал в своята пиеса, но в текста Гьоц отбранява владенията си от подразделенията на императора. Така или иначе, Берлихинген бил заловен и лежал четири години в затвора, докато неговият верен приятел и застъпник Франц фон Зикинген не внесъл за него залог. Гьоц се заклел да не враждува повече с Швабския съюз.

Замъкът Хорнберг

РИЦАРЯТ БУНТАР

Но се случило друго: през 1522-1523 година се вдигнали на бунт горнорейнските, швабските и франконските рицари срещу могъществото на светските и духовните князе. Дребните дворяни били силно недоволни от своето икономическо и правно положение: те били смазани от влиянието на едрите градски и княжески корпорации. Идейни вдъхновители на въстанието станали Франц фон Зикинген и Улрих фон Гутен. Като нападнали архиепископа на Трир, рицарите не получили масова подкрепа, объркали се и не успели да се противопоставят открито на князете. Гьоц подкрепял своите братя по оръжие, но н е успял да ги спаси от смърт и репресии.

Гьоц и въстаналите селяни

През 1524 година въстанали и селяните: заставайки под знамето на Реформацията, те се въоръжили и започнали да громят дворянските имения. Тяхната съдба постепенно заинтригувала и Гьоц фон Берлихинген. На 24 април 1525 година в околностите на градчето Гунделсхайм селските вождове поканили знаменития рицар да оглави един от отрядите на въстаниците. Гьоц се съгласил при условие, че селяните ще му се подчиняват безпрекословно, а също така наредил да не се громят дворянските стопанства. Под ръководството на опитния воин селската банда се превърнала в истинско бойно подразделение. Във Франкония той оглавил бойната група „Оденвалд“, а по-късно застанал начело на по-големия „Светъл отряд“. Но грабежите и разбойничеството продължавали.

Разбирайки, че въстанието няма ясни цели и задачи, Гьоц постепенно започнал да се отстранява от бунтарите. На 25 май 1525 година Берлихинген напуснал ръководството на селските отряди.

СТАРОСТТА НА РИЦАРЯ С ЖЕЛЯЗНАТА РЪКА

В Райхстага на Шпайер през 1526 година Гьоц бил признат за невиновен за злодеянията и престъпленията по време на Селската война. Но след две години рицарят бил заточен в Аугсбург заради бандитските си операции срещу Майнц и Вюрцбург. Няколко години по-късно Берлихинген бил освободен срещу залог от 25000 гулдена, но свободата му била ограничена с три години домашен арест.

Гьоц фон Берлихинген и градският съвет на Хайлброн

До дълбока старост Гьоц водел мирен живот в замъка си Хорнберг. Още няколко пъти участвал във военни походи, но вече под флага на император Карл V срещу турците през 1542 година и срещу французите през 1544 година. Може да се каже, че службата в имперската армия реабилитирала предишните му деяния.

Внезапно обаче заболял – върнал се у дома и започнал да живее мирен дворянски живот. Наглеждали го неговите съратници, дълго време писал своята автобиография и осмислял своите постъпки в миналото. На 23 юли 1562 година рицарят починал в замъка Хорнберг. Годфрит фон Берлихинген бил погребан в семейната гробница в манастира на ордена на цистерианците „Шьонтал“.