БАЛДУИН ПРОКАЖЕНИЯ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Светата земя била няколко века крепост на кръстоносците. Един от тях, Балдуин IV, трябвало да се бори не само със страшния Саладин, но и с проказата.

Ерусалимското кралство било основано през 1099 година, когато кръстоносците завзели Светата земя. Те учредили там няколко свои държави, главна цел на които била защитата на поклонниците, идващи да се преклонят пред светините. Тъй като по времето на Първия кръстоносен поход преобладавали френските рицари, държавите се получили франкофонски, скроени по френски образец.

През 1161 година на ерусалимския принц престолонаследник Амори се родил син, който получил името Балдуин. След няколко години Амори се качил на престола, а Балдуин станал принц престолонаследник. Когато момчето поотраснало, с неговото обучени се заел Гийом Тирски – хронист на кръстоносните походи и историк. Именно той открил, че негово височество не чувства болка: след шеговита битка принцът, за разлика от своите другари, не обръщал внимание на драскотините и на други травми. При проверка кралските лекари установили с ужас, че престолонаследникът е болен от проказа – един от ранните симптоми на този страшен недъг е загубата на чувствителност на кожата. Колкото повече растял принцът, толкова по-силно се проявявала болестта.

Гийом Тирски обследва принца. Миниатюра от 13-ти век

През 1174 година крал Амори починал и 13-годишният принц бил коронован като Балдуин IV. Тъй като кралят бил още непълнолетен, вместо него кралството започнал да управлява регент, сенешал Мил дьо Планси. Но с появата в Ерусалим на граф Раймунд, който бил чичо на Балдуин, сенешалът загинал при странни обстоятелства. Мнозина заподозрели, че именно графът има пръст в тази смърт, но не успели да докажат нищо. Нов регент станал Раймунд.

Младият крал, дори още като непълновластен управник, разбирал геополитическата обстановка в Близкия изток. През 1174 година младият монарх отишъл на война с арабите – нападнал Дамаск, за да не позволи на знаменития военачалник Саладин да се закрепи там. Едва кралят излязъл извън вратите на града, регентът сключил примирие със Саладин. Като пристигнал на бойното поле и разбрал, че няма с кого вече да воюва, Балдуин се ядосал много.

През 1976 година регентството свършило – кралят бил признат официално за пълнолетен. Първото, което направил, било да откаже потвърждение на договора със Саладин и заповядал да бъдат нападнати околностите на Дамаск, при което оглавил нападението лично. Главата на младия крал била пълна с грандиозни планове: имал намерение да нападне Египет, родината на Саладин. За което му били нужни съюзници и мощен флот.

Срещу съвършено фантастичната сума от 120 хиляди жълтици Балдуин откупил от арабски плен френския граф и рицар Рено дьо Шатильон. Той бил тъст на византийския император Мануил Комнин. Откупвайки рицаря, кралят на Ерусалим искал да получи византийците като свои съюзници за нападението на Египет. Намиращият се много години в арабска тъмница Рено се съгласил с радост да помогне на своя спасител и заминал за Византия да се договаря. Мануил се съгласил. Той бил готов да предостави на новия си съюзник стотици кораби, но заради внезапната смърт на главния адмирал флотът не можал да вдигне платна.

Въпреки това, с помощта на Рено и на тамплиерите, Балдуин успял да разгроми войските на Саладин в битката при Монжизар. Въпреки прогресиращата болест, кралят командвал лично войските на бойното поле и тръгнал на бой, яздейки кон. Хронистите твърдят, че държал меча с лявата си ръка, защото дясната му била вече почти неподвижна.

Балдуин при Монжизар. Шарл Ларивер, 1843 г.

Поредното нападение в тила на армията на Саладин през 1179 година Балдуин също оглавил лично. По време на боя с пристигналите подкрепления на арабите кралят бил съборен от коня си. И не можел да стане самостоятелно поради тежките доспехи. Докато гвардията разчиствала път, на един от рицарите се наложило да изнесе Балдуин от бойното поле върху себе си. Въпреки тежките загуби, кралят и останалите войски успели да се измъкнат.

Балдуин разбирал прекрасно, че не му е съдено да продължи династията. Затова се стараел да намери най-изгодна партия за двете си сестри. Това предизвиквало много дипломатически конфликти, защото кралят искал да види за мъже на своите сестри тези, които могат да му помогнат на място, а не някакви владетели от другия край на Европа. През 1180 година Балдуин дал овдовялата си сестра на Ги дьо Лузинян, френски барон и васал на краля на Англия. Сред кръстоносците този рицар имал голям авторитет. Наистина, той бил на краля (а значи и на сестра му) братовчед, но това никога не спирало монарсите.

Здравето на краля се влошавало все повече и той назначил Ги за регент, ако случайно почине. Балдуин вече почти ослепял и не можел да ходи самостоятелно, но продължавал да получава всекидневни отчети за положението на границата, давал заповеди за издигане и укрпване на замъци.

През 1182-1183 година Саладин успял да се реваншира. Той завзел няколко крепости по границата на Ерусалимското кралство и се готвел да нападне главния бастион на кръстоносците. В края на 1183 година войските на Саладин обсадили замъка Керак, където важни гости се събрали за сватбата на по-малката сестра на Балдуин. Кралят, като научил за това, събрал всичките сили, които можал да събере, и тръгнал да спасява своята родственица. Успели да пробият обсадата, но Ги се отказал да преследва противника по пустинята и позволил на врага да се оттегли спокойно. Умиращият крал изпаднал в ярост. Той лишил веднага шурея си от званието регент и даже се опитал да разтрогне брака на „предателя“ със сестра си, но църковната бюрокрация не позволила това да стане.

Смъртта на Балдуин IV. Средновековна миниатюра

Кралят определил за наследник своя най-голям племенник. Шестгодишното момче било провъзгласено за крал заедно с Балдуин IV на 20 ноември 1183 година. Една година по-късно двамата крале, умиращият и съвсем младият, даже успели да участват заедно във военен поход. Той се оказал прекалено тежък за 23-годишния монарх и на 16 март 1185 година Балдуин Прокажения починал.

Въпреки тежката болест, с която се борел от детството си, Балдуин успял да замрази за няколко години положението в жарката Палестина. През това време Саладин се притаил и това дало възможност на кръстоносците да укрепят Ерусалимското кралство.