ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ / НАУЧЕН КОНТЕКСТ

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД/ СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ:

СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА :

ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ / НАУЧЕН КОНТЕКСТ

За да разберете критиката на формите, е необходимо да се обясни накратко как се е развивала новозаветнага библеистика.

В началото на XIX век учените критици, особено в Германия, започнали все повече да достигат до извода, че минимум някои от евангелията не са написани от очевидци на живота на Исус и че между евангелията има сериозни противоречия. Но как тогава да се разбере какво е ставало във времената на проповедта на Исус, по време на неговата смърт и неговото възкресение? Налагащият се извод се състоял в това да се определи най-ранното от евангелията с надеждата, че най-старият източник ще се окаже най-достоверен в исторически план.

Написано ли е от очевидец „Евангелието от Йоан“? Учените спорели за това през целия XIX век. Мнозина от тях продължавали да виждат в него свидетелство на очевидец: разказ на апостол Йоан Зеведей, който е наречен „най-любим ученик“. Имало и не малко съмнения в авторството на Йоан. Но дори и текстът да е написан от Йоан, той се отличава толкова от другите три евангелия, че изглежда (както отбелязва още ранната църква) да е повече „духовен“ и богословски ракурс, отколкото исторически.

Трите други евангелия се наричат „синоптични“. Обединяват ги в една група, защото са сходни по съдържание и включват много еднакви разкази, които често са представени в една и съща последователност, а понякога и с едни и същи думи. Те могат да бъдат поставени в паралелни колони и да се „огледат заедно“ (от гръцката дума с това значение идва терминът „синоптичен“). В науката възникнало широкото мнение, че тези три разказа са по-малко идеологизирани, по-стари и по-достоверни от четвъртото евангелие. Но кое от синоптичните евангелия е най-ранното?

Цяла редица учени от онова време се занимава със „синоптичния проблем“. Така наричат опитът да се разбере защо между евангелията от Матей, Марк и Лука има много сходства, включително в детайлите (даже дословни съвпадения), и много разлики. Учените приели, че първо е написано „Евангелието от Марк“. То е най-краткото и има всички причини да се предположи, че Матей и Лука са го използвали като литературен източник.

Но у Матей и Лука има редица материали, които отсъстват у Марк. Сред тях са Господнята молитва и заповедите за блаженствата („блажени са бедните…). След като ги няма у Марк, значи са били взети от някое друго място. Учените разсъждавали така: не изглежда Матей да ги е взел от Лука или Лука от Матей. Значи е имало изгубен за нас източник. Означили го с буквата Q (първата буква на немската дума Quelle, „източник“). Матей използвал също така други източници за предания, които липсват у Марк и Лука; а Лука – други източници за преданията, които ги няма у Марк и Матей.

За нас е важно, че „Евангелието от Марк“ било признато за най-старо. Тъй като то изглеждало също така най-малко идеологизирано и най-лаконично, смятали го и за най-достоверно. След като бил направен този извод, като гъби след дъжд започнали да се появяват описания на живота на Исус, основаващи се в по-голямата си част на разказаното в „Евангелието от Марк“.

Но ето ти беда: Марк пише прекалено лаконично. За много неща не съобщава. Дори не се разбира какво е движело Исус и какви са били крайните му цели. За да решат този проблем, учените запълвали празнините с измислици, с плодове на фантазията си, с доморасли психологични анализи и с опити да се разберат мотивите на Исус в едни или други жизнени ситуации.

Всичката тази дейност се основавала на предпоставката, че „Евангелието от Марк“ е не само най-старото, но и най-достоверното, най-чисто от богословски наслоения (или, както ние казваме – от „изкривени спомени“). Тази предпоставка била опровергана от немския учен Вилям Вреде в книгата му „Месианската тайна в евангелията“ (1901 г.). Той анализирал задълбочено и обмислено „Евангелието от Марк“ и посочил: там доста много неща са свързани с богословието, а не са продиктувани от грижа за историческата точност. Представено е всъщност богословско разбиране за Исус. По-специално богословски характер има идеята, че Исус пази в тайна своето месианство.

Марк отново и отново представя следната картина: някой разпознава, че Исус е Месията, но Исус му нарежда да мълчи за това. Като изцелява един болен, Исус заповядва да се пази изцелението в тайна (Марк, 1:44). Когато изгонените от него бесове го наричат Син божи, той им забранява строго да му казват така (Марк, 3:11–12). Учениците му виждат в него Месията, но той ги моли да не разказват на никого за това (Марк, 8:29–30). Трите му най-близки апостоли виждат как пред очите им се преобразява в сияеща божествена същност, но той им нарежда да не съобщават за видяното до неговото възкресение (Марк, 9:1–9).

Според Вреде се получава някаква безсмислица: ако Исус се е смятал за Месия, би трябвало да иска хората да научат това! И не би заповядвал да се мълчи за неговото месианство. Следователно мотивът за „месианската тайна“ в „Евангелието от Марк“ е опит на Марк и на неговата община да обяснят един неразбираем за тях факт. Християните се чудели: ако Исус е бил Месията, как така никой не говорел за това, докато бил жив? Марк дал отговора: Исус пазел своето месианство в тайна.

Месианската тайна не е исторически факт, а богословие. Тя позволявала да се съгласува месианството на Исус с факта, че той не говорел публично за това. Но ако е така, историческата ценност на „Евангелието от Марк“ е съмнителна. Подобно на другите евангелия то е наситено с богословски инвенции.

И ако най-старото евангелие е в много отношения богословски текст, а не исторически, какво може да се каже за доевангелските предания за Исус? С този въпрос се заела „критиката (анализът) на формите“, особено през 20-те години на миналия век. Нейните представители се интересували не толкова от писмените евангелия, колкото от стоящите зад тях традиции. Опит да направи превключване към устните предания започнал Карл Лудвиг Шмит, който след това бил затъмнен от Мартин Дибелиус и Рудолф Бултман, истински суперзвезди на библеистиката от ХХ век.

(Следва)