Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 484
Любен Каравелов до Г. Живков
Брате Георги!
В Гюргево
Всичко, което осигуряваше една пълна бъдеща революция, се е уловило: писма, устави, окръжни и пр., всичко е в турски ръце.
Едно нещо само ни остава: то са няколко хиляди юнаци, които имаме в България. Но като са хванати неколцина от тях, то са взели да откриват и предават на турците своите другари. По този начин неприятелят ще извърже всички и ще ги кара, където иска, като овце.
Ако нашите не минат оттук и не вдигнат народа, който е отчасти готов, но без заповед не смее нищо да направи, то нашите неприятели ще мъчат, ще съдят и наказват света не като политически престъпници, а като прости хайдуци.
Това е едно нещастие, но има и още две други: второто е, че ние завинаги губим доверието на народа, който вече не можем по никакъв начин да вкараме в революция. Третото е, че Европа не ще да вземе никакво участие в разглеждането на съда на толкова нещастни работници и ще мисли, че ние сме далеч от това да бъдем способни за граждански права, и тогава ето ти „българската работа“ изкарана пак проста, а българите мъчени до неизвестна степен.
За да не бъде всичко това така, то трябва да се вдигне народът и да покаже що-годе негодувание към презрителния си тиранин.
През 1867 и 1868 г. българското оръжие се прослави чрез малцина юнаци и без народно съчувствие. Но сега, когато почти в цяла България съществуват комитети, работата ще е много по-силна, по-велика.
Затова, брате, без да губите ни минута, събирайте колкото можете повече дружина и минавайте отсреща да вдигнете народа срещу сегашните преследвания и да избавите страдащите.
Същото писахме и на Левски. Той не е паднал в неприятелски ръце. Здравейте!
Ваш Кара Мустафа
2 ноември 1872 г.
П. П. Приключеното час по-напред изпратете според надписа.
Н.Б.II.А., п. 60. № 7990
Арх. т. I, № 6, стр. 6
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.