РУСКАТА МОБИЛИЗАЦИЯ ПРЕЗ 1914 ГОДИНА: ПРИЗОВКИ, ВОДКА И ПОГРОМИ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Всеобщата мобилизация в Русия през 1914 година минала успешно, но… се превърнала в още една стъпка на Руската империя по пътя към историческата катастрофа.

През 1914 година милиони мъже чули за първи път думата мобилизация. В центъра на Петербург през жарките юлски дни изглеждало, че въодушевената нация е готова в единен порив и с радост да изпълни своя дълг пред императора и Родината. По централните улици и площади шумели манифестации с царски портрети, кръстове и патриотични транспаранти: „Победа на Русия и славянството!“. Но на някои места вестта за началото на войната и призоваване на „запасняците“ била посрещната без особен ентусиазъм.

Един от мобилизираните, селянинът от Пермска губерния Иван Зирянов, си спомня по-късно мобилизацията така: „Мъка срази жените. Лицата им бяха червени и подпухнали от сълзи… Жените задържаха тръгването на влака два часа. Те бяха като обезумели… След третия звънец много се хвърлиха с жални викове пред колелетата на влака, налягаха по релсите, качваха се върху буферите, върху стъпалата на вратите. Не можеха да ги откъснат от мъжете им. Изпращане… На гарата се стече цялото уездно началство. Видът на началството беше объркан, жалък. Не знаят какво да правят с жените… извикаха специален наряд от местната конвойна команда. Конвойните поемаха грижливо впилите се в релсите и вагоните жени, носеха ги от перона някъде навътре в гарата. Жените викаха все едно ги колеха“.

Съгласие за всеобща мобилизация Николай II дал на 17 юли. В Генералния щаб, а след това във военните окръзи пристигнала телеграма с подписите на военния министър Сухомлинов, морския министър Григорович и министъра на вътрешните работи Маклаков: „Височайшо е заповядано да се приведе армията и флота във военно положение, като за тази цел да се призоват чиновете от запаса и да се осигурят коне според мобилизационното разписание от 1910 година, точка, за първи ден на мобилизацията да се счита 18 юли 1914 година“. Главното управление на Генералния щаб и Управлението на войнската повинност към Министерството на вътрешните работи престъпили към изпълнение на височайшото повеление.

Запасняци заминават на война

Армията в мирно време наброявала 1 милион и 423 хиляди души. Това било малко. Сблъсъкът с Германия, Австро-Унгария и Турция изисквал още няколко милиона воини. Общо в Руската империя през юли-август от запаса са призовани 3 милиона и 115 хиляди младши чинове. До края на годината призовки получили също така 715 хиляди новобранци на възраст 20-21 години и 900 хиляди воини от опълчението, които преди това не са служили в армията; опълченците били изпращани да пазят военните складове и други обекти в тила. На офицерите от запаса връчвали лично призовките или ги изпращали по пощата. Освен това за нуждите на армията от населението били реквизирани 1 милион и 35 хиляди коне. Квалифицираните работници и служители получавали отсрочка (в годините на войната от различни отсрочки се възползвали 2,5 милиона мъже).

Една трета от граничните области била мобилизирана за 4-5 дена, второстепенните дивизии били приведени в бойна готовност за почти един месец. На 13-тия ден в действащата армия имало вече 2,7 милиона младши чинове и офицери – пехота и кавалерия. Към края на 45-тия ден след началото на мобилизацията били поставени на бойна нога 3 милиона и 388 хиляди запасняци и 570 хиляди опълченци.

Сцени, подобни на описаната от Зирянов, се разигравали в края на юли и началото на август на много места. Народът се прощавал с мобилизираните. Жените леели сълзи. В църквите се организирали молебени, по улиците – митинги.

Прощаване преди мобилизацията, 1914 година

Вдовицата на Лев Николаевич Толстой видяла недоволството на селяните от мобилизацията в Ясна поляна: „Всички са оклюмали; тези, които ще бъдат откъснати от земята и семействата им, говорят за стачка: Няма да отидем на война!“

Не минало без акции на протест и опити за заобикаляне на мобилизацията. Някои мобилизирани си отсичали пръстите, пиели някакви отвари, за им се „разиграе сърцето“, давали подкупи на волостните и селските старейшини. Но такива били относително малко. Голяма част от вълненията наставали не заради отказ да се отиде на фронта, а заради лошата организация на доставките за мобилизираните в техните части – по пътя нямало топла храна, имало проблеми с облеклото и осигуряването на транспорт. Нещо по-лошо – запасняците посрещнали на нож въвеждането на „сух закон“ и разбивали магазини, кръчми и винени складове. Селските изпращания с пиене намерили своето продължение в по-нататъшни пиянствания, вече след пристигането в сборните пунктове. Например в Псковска губерния на гара Дно, където след три години императорът ще се отрече от престола си, на 22 юли войниците „щурмували винен магазин, разбили му вратата и отнесли вино за 190 рубли и 50 ведра водка“. Както докладвал ротмистър Татаринов, „част от водката била изпита веднага, останалата беше отнета. Не успяха да се установят виновни, защото участвал целият ешелон (700 души)“.

Спиртни бунтове избухвали в половината губернии на империята. Историкът М. В. Шиловский посочва само в четири сибирски губернии (Тоболска, Томска, Енисейска и Иркутска) 157 протести на мобилизирани в началото на войната. В 9 от случаите войниците громели волостните управи, в 136 – магазини. Особен размах погромите достигнали в Барнаул, Томска губерния. За тях си спомня Я. Д. Драгуновский: „…чуваха се викове между войниците: Да разбием хазната! Защо не ни дават водка?.. Трябва да пием с близките си на прощаване!“. Лагунович, управител на акцизите в Томска губерния, бие тревога и предава в Петербург: „Вълнението на запасните в Томска губерния придобива характер на метеж“. Тези, които се опитвали да усмирят погромаджиите, си плащали понякога скъпо за това – войниците биели приставите и офицерите, в редица случаи до смърт.

Дворцовият площад, Петербург в деня на обявяването на войната

Въпреки всичко това мобилизацията се увенчала с успех. Даже тези, които мърморели („трябва да се жъне скоро, а ето какво става!, на кого да оставим имота!, че и коня ми взеха!“), по правило обували смирено войнишките ботуши. Бившият генерал-квартирмайстор към щаба на Върховния главнокомандващ Ю. Н. Аанилов резюмирал: „…нашият народ се оказа законопослушен и при мобилизацията се явиха до 96% от всички мобилизирани, повече от това, което предвиждаха сметките през мирно време“. Военният министър Сухомлинов изобщо смятал: „Нашата мобилизация мина по масло! Това ще остане завинаги като блестяща страница в историята на нашия генерален щаб!“

Изпълнителността на подлежащите на мобилизация наистина впечатлявала. Например в Казанския военен окръг от 616 хиляди запасняци, намиращи се в списъците на окръга, се явили 585 хиляди и още 59 хиляди дошли сами, без да се водят на отчет. Наистина, същият генерал Данилов съдел за послушанието на хората така: „…руският народ се оказа психологически неподготвен за войната. Главната му маса – селячеството – едва ли си даваше ясна сметка защо трябва да отиде на война. Целите на войната му бяха неясни. Селянинът се подчиняваше на мобилизацията, защото изобщо беше свикнал да изпълнява това, което иска от него властта; той търпеливо, но пасивно носеше кръста си, докато не дойдоха великите изпитания“.

Към есента населението свикнало с военната обстановка, по-нататък мобилизационните мероприятия продължавали малко по-спокойно от тези през юли и август. През 1915 г. на фронта били отправени 3,6 милиона души, през 1916 г. – още 2,5 милиона. През цялата Първа световна война (до есента на 1917 г.) Руската империя мобилизирала 15 милиона и 798 хиляди младши чинове и офицери, от тях 12,8 милиона – селски жители. За сравнение: цялата Антанта (включително и Русия) мобилизирала 48 милиона души, а нейните противници – 25 милиона.

Руската пехота по време на марш

За нещастие на Руската империя успешната мобилизация и превъзходството над противника по численост се оказали категорично недостатъчни за победата: не достигали боеприпаси, оръдия, качествено облекло, подготвени офицери, а най-вече – боен дух. Войникът така и не разбрал за какво воюва, за какво лее кръвта си, за какво загива. И през 1917 година обърнал щика си в противоположната посока.