ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД/ СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ:

СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС / ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА

Когато изследователите на паметта говорят за „изкривена памет“, те обикновено влагат в това понятие принизяващ смисъл. Те само имат предвид, че „помненото“ събитие не е станало в действителност. Повечето спомени за Исус, разгледани в предишната глава - а може би и всичките, - се отнасят към тази категория. Хората са си спомняли и думи, и дела на Исус, които историческият Исус не е говорил и не е вършил.

Дори най-малко образованият и здравомислещ човек ще схване лесно, че Исус не е усмирявал дракони, не е убивал неприятните му другари от детството и не е благославял лъвове, които ще станат хора. Явно е, че тези спомени са „измислени“. Това обаче не означава непременно, че някой е решил да излъже читателите със съчинени истории за Исус. Навсякъде около нас „помним“ събития, които не са ставали и то съвсем не от зла умисъл. Нещо повече, истории, които уж са се случили с известни хора, се съчиняват всеки ден. И макар че те не са „истински“ в историческия смисъл на думата, могат да бъдат истински в някаква друга плоскост, както е характерно за художествената литература. Изобщо казано, истории се измислят винаги и навсякъде, когато хората говорят за това, което са видели или чули. Когато тези истории се възприемат и се предават, след като се вярва в тях, те се превръщат в изкривена памет, даже и ако разказвачите са убедени в тяхната истинност.

Случвало ли се е същото с повествованията за думите и делата на Исус, при това не само в по-късни времена, когато са се създавали апокрифните евангелия, но и по-рано, през годините и десетилетията до нашите канонични евангелия?

Нещо любопитно: много хора приемат лесно изкривените спомени за Исус извън Новия завет, но изобщо не ги виждат в него. Защо? Явно по същата причина, по която читателите на Библията обикновено не забелязват противоречията между новозаветните евангелия, докато не им ги посочат. Всеки изследовател на Новия завет, който си служи с критичния метод и чете лекции за историческия Исус, се сблъсква постоянно със следната ситуация. През цяло занятие той обяснява как една и съща история е разказана в различните евангелия: показва разликите, сред които и откровени несъответствия. След занятието един от студентите идва с думите: „Чета евангелията много години, но никога не съм забелязал тези противоречия. Защо не съм ги забелязал?“

Добър въпрос! Защо не забелязваме това, което става под носа ни? Психолозите констатират: често не виждаме това, което не очакваме да видим.

Има един знаменит експеримент, осъществен от психолозите Даниел Саймънс и Кристофър Шамбри, творчески личности и нелишени от остроумие. Те го нарекли „Горилите сред нас“. Експериментът е посветен на своеобразна слепота: ситуация, когато хората не виждат това, което не очакват да видят.

Саймънс и Шамбри осъществили опита си няколко пъти, със сходни резултати. Същността е в това, че на участниците показват едноминутно филмче. Там има две групи хора – с бели и черни тениски – които си подхвърлят топка. Зрителите са помолени да следят играчите и да броят подаванията, които правят играчите с бели тениски.

Тези указания – да се обърне внимание на определена част от филмчето – трябвало да концентрират погледа на зрителите. В един момент в кадър се появява жена, облечена в костюм на горила. Тя гледа към камерата, бие се в гърдите и след това си отива. В кадър е само девет секунди.

След края участниците били попитани дали са видели нещо необичайно. И ето го удивителният резултат: около половината от тях не са забелязали човека с костюм на горила.

Това изглежда невероятно: как може да не се забележи толкова странно и неочаквано нещо? След експеримента Саймънс и Шамбри разказали на по-малко наблюдателните зрители за горилата. И обикновено се сблъсквали с велико недоверие. Тогава им показвали филмчето отново. След повторното гледане мнозина се учудвали: нима това е същата лента? Не може да не са видели това! Защото горилата е в средата на кадъра. Ще я види всеки. Или не?

Не. Ако не очаквате да видите нещо, можете изобщо да не го забележите.

Саймънс и Шамбри достигат до извода: „Ние възприемаме и запомняме само тези обекти и детайли, които получават фокусирано внимание“. Ако се съсредоточите върху това как хората с бели тениски подхвърлят топката, може и да не забележите как горилата се тупа по гърдите.

А сега да се върнем към моя въпрос: възможно ли е някои хора – много хора! – да виждат „измислени“ легенди за Исус и „изкривени“ спомени за неговия живот извън Новия завет, но изобщо да не ги виждат в Новия завет? В първия случай те очакват да видят такива легенди, във втория случай – не…

Оказва се, че изследователите от критичното направление на Новия завет са давали винаги утвърдителен отговор на този въпрос. Дал го и първият библеист, който написал изследване за живота на Исус не от религиозна и богословска гледна точка, а от критична: той разглеждал евангелията като исторически източници, които, като всички исторически източници, могат да съдържат противоречия и измислици. Ученият се казва Херман Самуел Реймарус (1694–1768).

(Следва)